Кози грамади (светилище)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кози грамади (светилище)
Kozi Gramadi Conic Megalithic Starosel Bulgaria.jpg
Местоположение
Bulgaria Plovdiv Province relief location map.jpg
42.5664° с. ш. 24.5627° и. д.
Кози грамади (светилище)
Местоположение в България Област Пловдив
Страна Флаг на България България
Област Област Пловдив
Археология
Вид Мегалитно светилище
Период XII-VII век пр. Хр. – I-V век
Епоха ранна Желязна епоха - Античност - късна Античност

Мегалитното светилище Кози грамади се намира на връх на възвишение с надморска височина 1361 m, на територията на село Старосел, община Хисаря, област Пловдив. Това е и едно от най-високо разположените древни свети места на територията на Одриското царство. Светилището е функционирало в много дълъг период от време – от I век пр. Хр. до V век.

Описание и особености[редактиране | редактиране на кода]

Входът (приличащ на пресечена пирамида), преддверието и вътрешността на преддверието на пещерата утроба и малък заслон под връх Кози грамади

Светилището обхваща територията непосредствено под най-високата част на връх Кози грамади, който е издължен в направление север-юг на няколко тераси, които са сакрализирани в древността. На различни нива около върха се наблюдават останки от крепостна стена, изградена през различни исторически епохи, основи на сгради, монолитен скален жертвеник и множество фрагменти от битова керамика. Самият връх, според изследователите е използван още през ранната Желязна епоха, когато при скалите са извършвани обредни практики. Доказателство за това е високата концентрация на находки сред които фрагменти от керамични съдове, част от бронзова фибула и др. датирани през втората фаза на ранната Желязна епоха. Под самия връх са разположени няколко мегалитни съоръжения, които обхващат върха в своеобразен полукръг от юг, запад и изток.

В периода V-IV век пр. Хр. светилището е преустроено като е изградена стена от добре обработени блокове и пълнеж от камъни. Тя е ограждала най-високата част на върха. Допълнително, през късната Античност, е изградена северната стена, при която е построен вход и е подсилена с външни контрафорси. В североизточната част на върха, в близост до входа на крепостна стена, както и в най-високата източна част на върха, са документирани две големи вкопани в монументалната скала ями с диаметър приблизително 10 m и дълбочина 4 m. Те са вкопани в самата скална основа на върха и вероятно са били оградени със каменен зид без спойка.

Светилището е функционирало синхронно с т.нар. тюрзис (владетелска резиденция). На базата на археологическите находки е изказано предположение, че обектът е функционирал с известни прекъсвания през цялата втора половина I хил. пр. Хр. Посредством монетни находки (римски републикански денари) е датирано разрушаването на постройките през I век пр. Хр. Върхът е използван активно като култово средище и през Римската епоха – до V век сл. Хр. От големия брой фрагменти от оброчни плочки, през този период е предположено, съществуването на тракийско светилище. С изграждането на ранно християнска църква се бележи края на почитането на върха като езическо култово място.

През 2010 г. при оглед на кариерите за добиване на огромните блокове, с които е изградена тюрзисът под връх Кози грамади, доц. Иван Христов открива обект, който той оприличава на скална гробница. Обектът е разположен на трудно достъпно и забележимо място. Пещерата наподобява на гробницата. Анализът на скалата показва, че става дума за грубо изсечен от човешка ръка коридор в монолитните гранитни скали. Входът на гробницата е висок 1,40 m и има формата на пресечена пирамида. Формата на входа се доближава до този на долмените от Странджа и Сакар планина. Самият коридор е скосен във височина и също намира прилики с подмогилните гробнични съоръжения в древна Тракия. В дъното пещерата-гробница завършва с тесен процеп, който наподобява характерния завършек на пещерите-светилища тип „Утроба“ от Източните Родопи.

Входът на гробницата е ориентиран точно на изток. В преддверието е открит обработен скален блок и фрагменти от керамични съдове, които се датират най-общо от ранната Желязна епоха (II – VI век пр. Хр.). Доц.Христов, изказва мнението, че гробница не е била използвана за полагане на тленните останки на някой аристократ, а е по-скоро е имала посветителна функция. Христов намира сходство със замисъла на използване на подмогилните храмове в землището на Старосел, където са извърш- вани мистериални ритуали в чест на починалите владетели на Одрисите. Според него е налице скално светилище, което е било в основата на традиция за почитане на целия връх Кози грамади.

Любопитен също е факта, че в североизточния край на скалата, в която е изсечена гробницата през ранната Римска епоха, е съществувала традиция да се поднасят като дар на божествата сребърни римски републикански монети. Даровете са поставени в скалните цепнатини и очевидно това е било продължение на една хилядолетна традиция.[1][2][3][4][5]

Исторически контекст[редактиране | редактиране на кода]

Мегалитна арка разположена на западната част при връх Кози грамади

Археологическият обект в местността Кози грамади, според доц.Иван Христов представлява комплекс от „скално светилище на връх” и резиденция. Връзката светилище-резиденция не е нещо непознато в изворовите данни свързани с Древна Тракия. От сведението на Омир е известно че, в жилището на киконския владетел Марон, разположено в богата с дървета дъбрава, царят-жрец свещенодейства и посреща своите знатни гости. В българската историческа наука е изказано мнението от Калин Порожанов, че за да се поддържа една развиваща се царска икономика, вероятно тракийските (одриските) владетели са организирали пазарни центрове във вътрешността на планинските райони на Тракия, като някои от тях, разположени на значителна височина и освен икономическо, вероятно са имали и култово значение.[6][7]

В откъс от „Историята на Филип“ на Теопомп предадена от Атеней се казва, че одриският цар Котис I построявал „зали за пиршества“ (т.нар „андреони”), в които жертвопринасял на боговете и общувал със висшите си сановници. Вероятно става въпрос за аристократически резиденции (т.нар "тюрзиси"), в които са съществували „зали за пиршества“ използвани от владетеля и аристократическата върхушка около династичния му дом. Може да се предположи, че там са се извършвали определени култови дейности, свързани с изповядване на „мистериалните“ орфически култове. Тези „зали за пиршества” имат освен битова и ритуална и социално-политическа функция да сплотяват аристокрацията („родовитите люде”) и да подсигуряват царската власт чрез подновяване на личните връзки между владетеля и неговите приближени. Всичко случващо се в тези „зали” е обвито в мистичната тайнственост на една затворена група от посветени. Това кореспондира и с писмените извори свързвани със Залмоксис и Орфей, в които се споменават подобни постройки. Към този тип обекти вероятно принадлежат откритите тюрзис и светилища (това посветено на Зевс и Хера и мегалитното при върха) в местността Кози грамади.[8][9][10]

Откритията на българския археолог Митко Маджаров край село Кръстевич емпорион очертават и парично-стоковите взаимоотношения в изследвания район. Откритият от него и екипа му емпорион и прилежащо светилище обогатяват в значителна степен картата на важните центрове в Централна Средна гора.

Планината, върхът или възвишението имат богата символика. При повечето древни религии, тя е тълкувана като център на космоса, на света, в който се свързва небето със земята и частта под нея. Светилищата се разполагат на една от най-високите, доминиращи околността, точки. В светилището, разположено между земята и небето, границата между смъртните и безсмъртните става по-прозрачна, а светът на хората и светът на боговете по-лесно встъпват във взаимодействие. Ето защо това е мястото за жертвоприношения и дарове и пространство, където може да се получи предсказание.[11][12][13]

Предания и легенди[редактиране | редактиране на кода]

Името на връх Кози грамади е получено от легенда за млада пастирка на кози. Според легендата една пастирка тръгнала с козите в Балкана през март месец, останалите жени ѝ казали да не го прави, но тя се обърнала и казала: „Марта жена и аз жена!” Когато се изкачила горе в планината, се издигнала вихрушка, отнесла я с козите и затова върхът, където се е случило това, се нарича Кози грамади.

Същата легенда е позната и за други местности – легендата се свързва с връх Баба, над Етрополе и със село Баби до град Щип. Според някои изследователи тук се крие и връзката между Крали Марко и неговата сестра Марта. Според друг вариант на легендата жената, която повежда стадото към върха, е Марта.

В проследяването етимологията на легендарните имена и търсенето на по-широк лингвистичен и епичен контекст Марко и Марта могат да се асоциират с мартенската обредност, като са възможни препартки към Баба Марта. Сполучлив паралел с легендите от Средна гора са тези от Централна Стара планина. В Троянския Балкан в т. нар. „владения на Крали Марко” (между Троянския проход и връх Марагидик) се намира местност, наречена Марини кози. По подобие на Кози грамади през мартенските бури, изричайки легендарнато предизвикателсто „Марта жена и аз жена”, сестрата на Крали Марко - Марта повежда козите към въпросната местност, където халите я вледеняват.[14][15][16]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Елементи на мегалитното светилище при връх Кози грамади

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ив. Христов. Храмът на безсмъртните. Проучвания на монументални паметници в северозападната периферия на Одриското царство края на V – средата на IV в. пр. Хр. София: Unicart. 2010.
  2. Христов 2011: Ив. Христов. Кози грамади. Проучване на одриска владетелска резиденция и светилища в Средна гора VIII-I в. пр. Хр., Т. I, 2011.
  3. Ив. Христов. Кози грамади. Проучване на одриска владетелска резиденция и светилища в Средна гора VIII-I в. пр. Хр., Т. II, 2012.
  4. Христов 2012a: Ив. Христов. Експедиция „Кози грамади 2011”. Издирвания на архео-логически обекти в землищата на с.Старосел, община Хисаря и с.Климент, община Карлово.- АОР през 2011, София, 2012, 548-549.
  5. Христов 2014: Ив. Христов. Светилище на Зевс и Хера на връх Кози грамади в Средна гора. НИМ-София: Unicart. 2014.
  6. Hom., Od. IX, 196-211 Ameis-Hentze.
  7. К. Порожанов; "Тракийските династи и елинските полиси по крайбре-жията на одриското царство. Автореферат на дисертация за присъждане на научната степен доктор на историческите науки" София, 2009
  8. 1081Athenaei, 12, 531-632
  9. Д. Попов. Богът с много имена. София: Свят-наука
  10. Ив. Христов, В. Ханджийска-Янкулова. Скално светилище на връх Сборови грамади. – Кози грамади. Проучване на одриска владетелска резиденция и светилища в Средна Гора VІІІ-І в. пр. Хр., 1, София, 2011, 191-194
  11. Маджаров, Танчева 2010: Маджаров, Митко; Танчева, Димитринка. Археологически разкопки на тракийски култов комплекс от V – ІІІ в. пр. Хр. в местността Секизарман при с. Кръстевич, община Хисаря. В: АОР през 2009 г. София
  12. Маджаров, Танчева 2009: Маджаров, Митко; Танчева, Димитринка. Археологически разкопки на тракийското селище от V – ІV в. пр. Хр. при с. Кръстевич, община Хисаря. В: АОР през 2008 г. София
  13. Маджаров, Танчева 2009: Маджаров, Митко; Танчева, Димитринка. Археологически разкопки на тракийско светилище от V – ІV в. пр. Хр. при с. Кръстевич, община Хисаря. В: АОР през 2008 г. София
  14. Койнаков, И. Исторически предания от Троян и Троянско. – В:Троян. Проучвания за развитието на града. София, 1973
  15. Живкова, В., Живков, Т. Локус и универсиум. Троян, 2001
  16. Иванова, Р. Епос, обред, мит. София, 1992