Козма Зографски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Козма Зографски
Български светец
Роден
Починал

Йеромонах Козма Зографски е български светец, наречен от Църквата „преподобния и богоносен наш отец Козма, зографски чудотворец“, просиял в Света гора през XIV век.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през втората половина на XIII век в търновско болярско семейство. Получава солидно образование, владее отлично гръцки език. Подвизава се в края на XIII и началото на XIV век в българския Зографски манастир, основан през 898 г. от тримата братя българи от град Охрид – Моисей, Аарон и Йоан. Издига се до еклисиарх в съборната манастирска църква. Починал в отшелничество на 22 септември 1323 година в скалната келия която си издълбал недалеч от Зографския манастир.

Според житието му можел да вижда скритите за физическите очи духовни явления, той е избран и Господ му открил различни чудеса, за които да свидетелства, като чудото на Света Богородица която, когато бил гост на манастира „Ватопед", на Благовещение, храмовия празник на прочутия светогорски манастир, му поднесла вечеря, чудото с разговора между Богородица и Господ открило му се в църквата на Зографския манастир, спасението на двама йеромонаси от Хилендарския манастир които предупредил за скритата в съда им за вино змия за която узнал по неведом начин, предричането от далечната си келия и известието за кончината на игумена на Хилендарския манастир, която никой от монасите не знаел въпрек ѝ че малко преди последния му час служили с него в църквата, разтълкуването на чудодейното пренасяне на монаха от манастира „Есфигмен" Дамян от далечната гора в която се бил загубил пред келията му, чудото с планинския орел който му донесъл прясна риба и как я поделил с монаха Христофор, предизвестяването му за сетния му час от Господ че сатаната ще го нападне със свои пълчища, ще измъчи плътта му и скоро след това той ще напусне земния свят.

Паметта на този български светец, просиял на Света гора, се чества от Православната Църква на 22 септември.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Българска Патриаршия Св. Козма Зографски чудотворец Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 г., под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

Служба и житiе преподобнаго отца нашего Космы Зографскаго чудотворца. Изд. Славеноболгарской общежительной Зографской обители на св. Горе Афонъ. 1911, л. 23 – 44.

Изследвания[редактиране | редактиране на кода]

  • Dujčev, I. La Vie de Kozma de Zographou. – Хиландарски зборник, 2, 1971, 61 – 66 (научно издание на житието на светеца)
  • C. Pavlikianov, Saint Kosmas the Zographite and his Place in the History of the Bulgarian Athonite Monastery of Zographou. – В: Щрихи към балканското Средновековие. Изследвания в памет на проф. Н. Кочев. С., 2009, 241 – 249

Бележки[редактиране | редактиране на кода]


     Портал „Македония“         Портал „Македония