Козница (Стара планина)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Козница.

Козница
Relief Map of Bulgaria.jpg
43.137° с. ш. 23.195° и. д.
Местоположение на картата на България
Общи данни
Местоположение България
Област Монтана
Софийска област
Част от Стара планина
Най-висок връх Тодорини кукли
Надм. височина 1785,2 m

Козница е планина в Северозападна България, част от Западна Стара планина, на територията на Област Монтана и Софийска област, между Петроханския проход и Искърския пролом.

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Планината Козница се издига в централната част на Западна Стара планина. На запад Петроханския проход (1410 m) и долината на река Бързия я отделя от Берковска планина, а на изток чрез Дружевската седловина (863 м н.в.) се свързва с Врачанска планина, също част от Стара планина. На север се спуска стръмно към Берковската и Вършецката котловини, а южният ѝ склон е полегат и няма ясно изразена граница с планината Понор. На югоизток част от Искърския пролом я отделя от Голема планина. По северното ѝ подножие преминава условната граница между Западния Предбалкан и Западна Стара планина.

Простира се от запад на изток на около 25 km, а ширинати ѝ е 10-15 km. На югоизток към долините на реките Пробойница и Искър завършва със стръмни и отвесни склонове. Най-високата точка е връх Тодорини кукли (1785,2 m), разположен в западната ѝ част.

Върхове[редактиране | редактиране на кода]

Връх Тодорини кукли
Име Кота (m)
Тодорини кукли 1785,2
Крушачки връх 1738,2
Кота 1733,9
Смильова могила 1446,9

Геоложки строеж[редактиране | редактиране на кода]

Образувана е върху южното бедро на Берковската антиклинала и е изградена от гранити, припокрити на юг от триаски варовици с карстови форми и пясъчници.

Климат и води[редактиране | редактиране на кода]

Климатът е умерено-континентален със сравнително студена зима и прохладно лято. От планината водят началото си реките Бързия и Ботуня (десни притоци на Огоста) и Пробойница (ляв приток на Искър).

Почви[редактиране | редактиране на кода]

Почвите са кафяви горски и рендзини.

Флора[редактиране | редактиране на кода]

Северният склон, разчленен от реките Бързия, Ботуня и техните притоци е обрасъл предимно с букови гори, а южния е зает от пасища и отделни букови гори, примесени с габър. Широко са развити храстовата и тревната растителност.

Фауна[редактиране | редактиране на кода]

Защитени територии[редактиране | редактиране на кода]

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

По северното подножие на планината са разположени град Вършец и селата Бързия, Спанчевци и Цветкова бара, по източното — селата Горна Бела речка, Долна Бела речка, Дружево и Миланово, а по южното — село Губислав.

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

Хижи[редактиране | редактиране на кода]

В Козница се намират следните хижи:

Име Надморска
Височина (m)
Действаща Места Ток Вода
"Пробойница" 1004 Да 59 Да Да
"Бялата вода" 774 Не 59 Не Не

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]