Козница (Стара планина)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Козница.

Козница
Връх Тодорини кукли
Връх Тодорини кукли
Relief Map of Bulgaria.jpg
43.137° с. ш. 23.195° и. д.
Местоположение на картата на България
Общи данни
Местоположение България
Област Монтана
Софийска област
Част от Стара планина
Най-висок връх Тодорини кукли
Надм. височина 1785,2 m

Козница е планина в Северозападна България, част от Западна Стара планина, на територията на Област Монтана и Софийска област, между Петроханския проход и Искърския пролом.

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Планината Козница се издига в централната част на Западна Стара планина. На запад Петроханския проход (1410 m) и долината на река Бързия я отделя от Берковска планина, а на изток чрез Дружевската седловина (863 м н.в.) се свързва с Врачанска планина, също част от Стара планина. На север се спуска стръмно към Берковската и Вършецката котловини, а южният ѝ склон е полегат и няма ясно изразена граница с планината Понор. На югоизток част от Искърския пролом я отделя от Голема планина. По северното ѝ подножие преминава условната граница между Западния Предбалкан и Западна Стара планина.

Простира се от запад на изток на около 25 km, а ширинати ѝ е 10 – 15 km. На югоизток към долините на реките Пробойница и Искър завършва със стръмни и отвесни склонове. Най-високата точка е връх Тодорини кукли (1785,2 m), разположен в западната ѝ част.

Върхове[редактиране | редактиране на кода]

Име Кота (m)
Тодорини кукли 1785,2
Крушачки връх 1738,2
Кота 1733,9
Смильова могила 1446,9

Геоложки строеж[редактиране | редактиране на кода]

Образувана е върху южното бедро на Берковската антиклинала и е изградена от гранити, припокрити на юг от триаски варовици с карстови форми и пясъчници.

Климат и води[редактиране | редактиране на кода]

Климатът е умерено-континентален със сравнително студена зима и прохладно лято. От планината водят началото си реките Бързия и Ботуня (десни притоци на Огоста) и Пробойница (ляв приток на Искър).

Почви[редактиране | редактиране на кода]

Почвите са кафяви горски и рендзини.

Флора[редактиране | редактиране на кода]

Северният склон, разчленен от реките Бързия, Ботуня и техните притоци е обрасъл предимно с букови гори, а южния е зает от пасища и отделни букови гори, примесени с габър. Широко са развити храстовата и тревната растителност.

Фауна[редактиране | редактиране на кода]

Защитени територии[редактиране | редактиране на кода]

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

По северното подножие на планината са разположени град Вършец и селата Бързия, Спанчевци и Цветкова бара, по източното – селата Горна Бела речка, Долна Бела речка, Дружево и Миланово, а по южното – село Губислав.

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

Хижи[редактиране | редактиране на кода]

В Козница се намират следните хижи:

Име Надморска
Височина (m)
Действаща Места Ток Вода
Пробойница 1004 Да 59 Да Да
Бялата вода 774 Не 59 Не Не

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]