Козница (Стара планина)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Козница.
| Козница | |
 Връх Тодорини кукли | |
  Местоположение на картата на България | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Местоположение | България Област Монтана Софийска област |
| Част от | Стара планина |
| Най-висок връх | Тодорини кукли |
| Надм. височина | 1785,2 m |
| Подробна карта | |
 | |
Козница е планина в Северозападна България, част от Западна Стара планина, на територията на Област Монтана и Софийска област, между Петроханския проход и Искърския пролом.
Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]
Планината Козница се издига в централната част на Западна Стара планина. На запад Петроханския проход (1410 m) и долината на река Бързия я отделя от Берковска планина, а на изток чрез Дружевската седловина (863 м н.в.) се свързва с Врачанска планина, също част от Стара планина. На север се спуска стръмно към Берковската и Вършецката котловини, а южният ѝ склон е полегат и няма ясно изразена граница с планината Понор. На югоизток част от Искърския пролом я отделя от Голема планина. По северното ѝ подножие преминава условната граница между Западния Предбалкан и Западна Стара планина.
Простира се от запад на изток на около 25 km, а ширинати ѝ е 10 – 15 km. На югоизток към долините на реките Пробойница и Искър завършва със стръмни и отвесни склонове. Най-високата точка е връх Тодорини кукли (1785,2 m), разположен в западната ѝ част.
Върхове[редактиране | редактиране на кода]
| Име | Кота (m) |
|---|---|
| Тодорини кукли | 1785,2 |
| Крушачки връх | 1738,2 |
| Кота | 1733,9 |
| Смильова могила | 1446,9 |
Геоложки строеж[редактиране | редактиране на кода]
Образувана е върху южното бедро на Берковската антиклинала и е изградена от гранити, припокрити на юг от триаски варовици с карстови форми и пясъчници.
Климат и води[редактиране | редактиране на кода]
Климатът е умерено-континентален със сравнително студена зима и прохладно лято. От планината водят началото си реките Бързия и Ботуня (десни притоци на Огоста) и Пробойница (ляв приток на Искър).
Почви[редактиране | редактиране на кода]
Почвите са кафяви горски и рендзини.
Флора[редактиране | редактиране на кода]
Северният склон, разчленен от реките Бързия, Ботуня и техните притоци е обрасъл предимно с букови гори, а южния е зает от пасища и отделни букови гори, примесени с габър. Широко са развити храстовата и тревната растителност.
Защитени територии[редактиране | редактиране на кода]
- Лакатнишките скали
- Пещерата Темната дупка
Населени места[редактиране | редактиране на кода]
По северното подножие на планината са разположени град Вършец и селата Бързия, Спанчевци и Цветкова бара, по източното – селата Горна Бела речка, Долна Бела речка, Дружево и Миланово, а по южното – село Губислав.
Туризъм[редактиране | редактиране на кода]
- През Козница преминава маршрута „Ком – Емине“ – българската отсечка на европейския туристически маршрут Е-3.
- Лакатнишките скали – в източното подножие.
- Пещерата Темната дупка – в източното подножие.
- Клисурски манастир – в северното подножие.
Хижи[редактиране | редактиране на кода]
В Козница се намират следните хижи:
| Име | Надморска Височина (m) |
Действаща | Места | Ток | Вода |
|---|---|---|---|---|---|
| „Пробойница“ | 1004 | Не | 59 | Не | Не |
| „Бялата вода | 774 | Не | 59 | Не | Не |
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]
- Лист от карта K-34-35. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- „Голяма енциклопедия България“, БАН, т. 6 (ЗНА-КРУ), ИК „Труд“, София, 2012, ISBN 978-954-8104-28-9 / ISBN 978-954-398-141-0, с. 2362.
- Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 254 – 255.
- Стара планина пътеводител