Кокино (мегалитна обсерватория)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кокино
Мегалитният трон при Татичев камък
Мегалитният трон при Татичев камък
Местоположение
North Macedonia relief location map.jpg
42.2636° с. ш. 21.9536° и. д.
Кокино
Местоположение в Република Македония
Страна Флаг на Северна Македония Северна Македония
Археология
Вид Мегалитно съоръжение
Период XV-XII век пр.н.е.
Култура Палеобалкански култури
Епоха късна Бронзова епоха
Кокино в Общомедия

Ко̀кино, научно название Скално светилище Татикев камен, е мегалитна обсерватория в Република Македония.[1] Обектът е обявен за паметник на културата с изключително значение.[2]

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Ннамира се в община Старо Нагоричане, на около 50 km разстояние по права линия от Скопие, на 35 km от Куманово, на връх Татичев камък. Наречена е на най-близкото село в региона Кокино. До археологическия обект се стига по тесен асфалтов път, а последните 500 m към т.нар. "обсерватория" при връх Татичев камък се изминават пеша. Тя е разположена на скалният масив при самия върх, на надморска височина от 1030 m и обхваща площ от 5000 квадратни метра.[3]

Откритие[редактиране | редактиране на кода]

Обсерваторията случайно е открита през 2001 г. Година по-късно стартират изследванията организирани от Народния музей в Куманово.[4]

Датиране[редактиране | редактиране на кода]

Тя е датирана към 1800 година пр. Хр., т.е. ранната Бронзова епоха (ХIV – ХII в. пр. Хр.)

Археоастрономическо проучване[редактиране | редактиране на кода]

През 2003 г. от българския археоастроном доц. Алексей Стоев, а впоследствие от Гьоре Ценев (от Астрономическата обсерватория в Скопие) провеждат съответните проучвания при които са открити маркери за лятното слънцестоене, равноденствието, голямото и малкото луностояние. Локализирана е площадката за наблюдение – издялана в скалата форма и т.нар. "трон" оформен в скалите.[5]

Описание и особености[редактиране | редактиране на кода]

Тронът (фрагмент)
Тронът (отблизо)

Мегалитната обсерватория се намира на неовулканичен хълм. Скалите са се формирали от втвърдяването на лавата, която изтекла от вулканичен кратер. Времето и ерозията направили процепи и част от тези процепи са основните маркери, които са използвани от древните обитатели на мястото за следене циклите на слънцето и луната и отмерване на времето.

Каменните маркировки в миналото са обозначавали местата за изгряване на слънцето в дните на равноденствия и слънцестояния, както и максималните отсояния на луната, които се повтарят през 18.6 г. (т.н. "драконическа година"). Вероятно някои членове на племенните общности имали задачата ежедневно да следят движението на небесните тела и да правят календари за определяне на дните за ритуалните обреди, както и за започване на сезонните работи в земеделието и животновъдството. Обсерваторията е разположена на две скалисти платформи, от които се следели планетите. На горната платформа са открити следи от няколко сгради и части от керамика.

Според заключението на археолозите на обекта Татичев камък всъщност не е имало жилища а обсерваторията същевременно е била и светилище. В процепите между скалите са оставяни предмети, предназначени за дар на боговете. На обекта се наблюдава и скално образувание във вид на трон, където вероятно са седели старейшините на племето, за да наблюдават изгревите и залезите на слънцето в определени дни от годината. Находките, открити на място, дават основание обсерваторията се датира в късната бронзова епоха (XV-XII век пр. Хр.), т.е. от времето на възхода на тракийския Перперек. Според българския археолог доц. Николай Овчаров мегалитният трон, регистриран при Татичев камък, е аналогичен на откритият в рамките на археологическия обект Перперикон трон. (Тази хипотеза на е потвърдена от допълнително научно проучване).[6].

Спорни класификации[редактиране | редактиране на кода]

Популяризираща презентация направена от НАСА упоменава наблюдателната площадка край село Кокино в илюстративен списък за "древни наблюдателни локации" (ancient observatory sites) след Абу Симбел(Египет), Стоунхендж(Великобритания), Ангкор Ват (Камбоджа).[7]

Макар списъкът да изтъква широкото разпространение (а не хронология или значимост), по-късно този факт се ползва като аргумент в мотивировката за включването на обекта в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО[8], а също и в публикации с претенции за академичност (напр. от Гьоре Ценев).

В публикуваният през 2004 "Macedonia The Bradt Travel Guide", авторката Тами Евънс цитира свое проучване, според която – "изследователи или представители на НАСА никога не са посещавали и изследвали обекта".[9]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Cenev, Gjore (2002), Мегалитска обзерваторија на Кокино, Муѕејски Гласник, Народен Музеј на Куманово, vol. 7-9, 2002, 49 – 68
  2. Културен предел „Кокино“. // Управа за заштита на културното наследство. Посетен на 18 октомври 2017.
  3. Stankovski, Jovica (2007), Кокино – светилиште и стара опсерваторија, Зборник посветен на К. Јорданов, Институт по тракологија, Sofija.
  4. Cenev, Gjore, Megalithic observatory Kokino, Publications of the Astronomical Observatory of Belgrade, Vol. 80, p. 313-317
  5. Stoev A. and P. Stoeva, Archaeoastronomical interpretation of the Tatichev kamen rock-cut monument near the Kokino Village, Staro Nagoricane municipality, Macedonia, Pirajhme, vol.II, ISSN 1409-9845, Kumanovo, 2003, pp. 329-345.
  6. Николай Овчаров „Археологически пътувания из Македония“; ISBN:978-954-579-791-0; Издателство Славена; Варна, 2009, стр. 28
  7. sunearthday.nasa.gov - Ancient Observatories, архивирано
  8. Archaeo-astronomical Site Kokino, (whc.unesco.org)
  9. Thammy Evans; "Macedonia (Bradt Travel Guide) Paperback"; Bradt Travel Guides; 5 edition (7 юни 2015); ISBN-10: 1841628581

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония