Кокино (мегалитна обсерватория)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Кокино
Мегалитният трон при Татичев камък
Мегалитният трон при Татичев камък
Местоположение
Macedonia relief location map.jpg
42.2636° с. ш. 21.9536° и. д.
Кокино
Местоположение в Република Македония
Страна Флаг на Република Македония Република Македония
Археология
Вид Мегалитно съоръжение
Период XV-XII век пр.н.е.
Култура Палеобалкански култури
Епоха късна Бронзова епоха
Кокино в Общомедия

Кокино, научно название Скално светилище Татикев камен, е мегалитна обсерватория в Република Македония.[1] Обектът е обявен за паметник на културата с изключително значение.

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Ннамира се в община Старо Нагоричане, на около 50 km разстояние по права линия от Скопие, на 35 km от Куманово, на връх Татичев камък. Наречена е на най-близкото село в региона Кокино. До археологическия обект се стига по тесен асфалтов път, а последните 500 m към т.нар. "обсерватория" при връх Татичев камък се изминават пеша. Тя е разположена на скалният масив при самия върх, на надморска височина от 1030 m и обхваща площ от 5 000 квадратни метра.[2]

Откритие[редактиране | редактиране на кода]

Обсерваторията случайно е открита през 2001 г. Година по-късно стартират изследванията организирани от Народния музей в Куманово.[3]

Датиране[редактиране | редактиране на кода]

Тя е датирана към 1800 година пр. Хр., т.е. ранната Бронзова епоха (ХIV – ХII в. пр. Хр.)

Археоастрономическо проучване[редактиране | редактиране на кода]

През 2003 г. от българския археоастроном доц. Алексей Стоев, а впоследствие от Гьоре Ценев (от Астрономическата обсерватория в Скопие) провеждат съответните проучвания при които са открити маркери за лятното слънцестоене, равноденствието, голямото и малкото луностояние. Локализирана е площадката за наблюдение – издялана в скалата форма и т.нар. "трон" оформен в скалите.[4]

Описание и особености[редактиране | редактиране на кода]

Тронът (фрагмент)
Тронът (отблизо)

Мегалитната обсерватория се намира на неовулканичен хълм. Скалите са се формирали от втвърдяването на лавата, която изтекла от вулканичен кратер. Времето и ерозията направили процепи и част от тези процепи са основните маркери, които са използвани от древните обитатели на мястото за следене циклите на слънцето и луната и отмерване на времето.

Каменните маркировки в миналото са обозначавали местата за изгряване на слънцето в дните на равноденствия и слънцестояния, както и максималните отсояния на луната, които се повтарят през 18.6 г. (т.н. "драконическа година"). Вероятно някои членове на племенните общности имали задачата ежедневно да следят движението на небесните тела и да правят календари за определяне на дните за ритуалните обреди, както и за започване на сезонните работи в земеделието и животновъдството. Обсерваторията е разположена на две скалисти платформи, от които се следели планетите. На горната платформа са открити следи от няколко сгради и части от керамика.

Според заключението на археолозите на обекта Татичев камък всъщност не е имало жилища а обсерваторията същевременно е била и светилище. В процепите между скалите са оставяни предмети, предназначени за дар на боговете. На обекта се наблюдава и скално образувание във вид на трон, където вероятно са седели старейшините на племето, за да наблюдават изгревите и залезите на слънцето в определени дни от годината. Находките, открити на място, дават основание обсерваторията се датира в късната бронзова епоха (XV-XII в.Пр.Хр.), т.е. от времето на възхода на тракийския Перперек. Според българския археолог доц. Николай Овчаров мегалитният трон, регистриран при Татичев камък, е аналогичен на откритият в рамките на археологическия обект Перперикон трон. (Тази хипотеза на е потвърдена от допълнително научно проучване).[5].

Спорни класификации[редактиране | редактиране на кода]

Популяризираща презентация направена от НАСА упоменава наблюдателната площадка край село Кокино в илюстративен списък за "древни наблюдателни локации" (ancient observatory sites) след Абу Симбел(Египет),Стоунхендж(Великобритания),Ангкор Ват (Камбоджа).[6]

Макар списъкът да изтъква широкото разпространение (а не хронология или значимост), по-късно този факт се ползва като аргумент в мотивировката за включването на обекта в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО[7], а също и в публикации с претенции за академичност (напр. от Гьоре Ценев).

В публикуваният през 2004 "Macedonia The Bradt Travel Guide", авторката Тами Евънс цитира свое проучване, според която - "изследователи или представители на НАСА никога не са посещавали и изследвали обекта".[8]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Cenev, Gjore (2002), Мегалитска обзерваторија на Кокино, Муѕејски Гласник, Народен Музеј на Куманово, vol. 7-9, 2002, 49 – 68
  2. Stankovski, Jovica (2007), Кокино - светилиште и стара опсерваторија, Зборник посветен на К. Јорданов, Институт по тракологија, Sofija.
  3. Cenev, Gjore, Megalithic observatory Kokino, Publications of the Astronomical Observatory of Belgrade, Vol. 80, p. 313-317
  4. Stoev A. and P. Stoeva, Archaeoastronomical interpretation of the Tatichev kamen rock-cut monument near the Kokino Village, Staro Nagoricane municipality, Macedonia, Pirajhme, vol.II, ISSN 1409-9845, Kumanovo, 2003, pp. 329-345.
  5. Николай Овчаров „Археологически пътувания из Македония“;ISBN:978-954-579-791-0; Издателство Славена; Варна, 2009, стр. 28
  6. sunearthday.nasa.gov - Ancient Observatories, архивирано
  7. Archaeo-astronomical Site Kokino, (whc.unesco.org)
  8. Thammy Evans; "Macedonia (Bradt Travel Guide) Paperback"; Bradt Travel Guides; 5 edition (June 7, 2015); ISBN-10: 1841628581

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония