Кокино (мегалитна обсерватория)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Кокино
Мегалитният трон при Татичев камък
Мегалитният трон при Татичев камък
Местоположение
Macedonia relief location map.jpg
42.2636° с. ш. 21.9536° и. д.
Кокино
Местоположение в Република Македония
Страна Флаг на Република Македония Република Македония
Археология
Вид Мегалитно съоръжение
Период XV-XII век пр.н.е.
Култура Палеобалкански култури
Епоха късна Бронзова епоха
Кокино в Общомедия

Кокино, научно название Скално светилище Татикев камен, е мегалитна обсерватория в Република Македония.[1]

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Ннамира се в община Старо Нагоричане, на около 50 km разстояние по права линия от Скопие, на 35 km от Куманово, на връх Татичев камък. Наречена е на най-близкото село в региона Кокино. До археологическия обект се стига по тесен асфалтов път, а последните 500 m към т.нар. "обсерватория" при връх Татичев камък се изминават пеша. Тя е разположена на скалният масив при самия върх, на надморска височина от 1030 m и обхваща площ от 5 000 квадратни метра.[2]

Откритие[редактиране | редактиране на кода]

Обсерваторията случайно е открита през 2001 г. Година по-късно стартират изследванията организирани от Народния музей в Куманово.[3]

Датиране[редактиране | редактиране на кода]

Тя е датирана към 1800 година пр. Хр., т.е. ранната Бронзова епоха (ХIV – ХII в. пр. Хр.)

Археоастрономическо проучване[редактиране | редактиране на кода]

През 2003 г. от българския археоастроном доц. Алексей Стоев, а впоследствие от Гьоре Ценев (от Астрономическата обсерватория в Скопие) провеждат съответните проучвания при които са открити маркери за лятното слънцестоене, равноденствието, голямото и малкото луностояние. Локализирана е площадката за наблюдение – издялана в скалата форма и т.нар. "трон" оформен в скалите.[4]

Описание и особености[редактиране | редактиране на кода]

Тронът (фрагмент)
Тронът (отблизо)

Мегалитната обсерватория се намира на неовулканичен хълм. Скалите са се формирали от втвърдяването на лавата, която изтекла от вулканичен кратер. Времето и ерозията направили процепи и част от тези процепи са основните маркери, които са използвани от древните обитатели на мястото за следене циклите на слънцето и луната и отмерване на времето.

Каменните маркировки в миналото са обозначавали местата за изгряване на слънцето и луната в периодите на късоденствия, равноденствия и дългоденствия, както и техните отклони. Слънцето единствено през равноденствията – на 21 март и 21 септември – изгрява точно на изток и залязва точно на запад. После постепенно се отклонява до 45 градуса.

Местата на изгряване които се включват с природните маркировки на мегалитните стени в Кокино показват, че изгревите на същото място на Слънцето се повтарят на всеки 18,6 години. Вероятно някои членове на племенните общности имали задачата ежедневно да следят движението на небесните тела и да правят календари за определяне на дните за ритуалните обреди, както и за започване на сезонните работи в земеделието и животновъдството. Обсерваторията е разположена на две скалисти платформи, от които се следели планетите. На горната платформа са открити следи от няколко сгради и части от керамика.

Според заключението на археолозите на обекта Татичев камък всъщност не е имало жилища а обсерваторията същевременно е била и светилище. В процепите между скалите са оставяни предмети, предназначени за дар на боговете. На обекта се наблюдава и скално образувание във вид на трон, където вероятно са седели старейшините на племето, за да наблюдават изгревите и залезите на слънцето в определени дни от годината. Находките, открити на място, дават основание обсерваторията се датира в късната бронзова епоха (XV-XII в.Пр.Хр.), т.е. от времето на възхода на тракийския Перперек. Според българския археолог доц. Николай Овчаров мегалитният трон, регистриран при Татичев камък, е аналогичен на откритият в рамките на археологическия обект Перперикон трон. (Тази хипотеза на е потвърдена от допълнително научно проучване).[5].

Спорни класификации[редактиране | редактиране на кода]

През 2005 година в интернет е публикувана презентация със списък с древни астрономически обсерватории на адрес, който имитира домейн принандлежащ на НАСА.[6] Във въпросният документ Мегалитната обсерватория край село Кокино е поставена "сред най-ценните антични обсерватории в света", в списъка от 15 подобни обсерватории в света. Според т.нар. списък на НАСА първите 3 обсерватории са:

  1. Абу Симбел – Египет
  2. Стоунхендж – Великобритания
  3. Ангкор Ват – Камбоджа

Под номер 4 е поставен археологическият обект при Татичев камък: Кокино – Република Македония

Въпросният списък е пълен с правописни грешки, а уебсайтът, на който документът е публикуван никога не е бил собственост на НАСА. Създателите му използват материали, които Американската космическа агенция публикува, което няма нищо общо с официалният уебсайт на институцията.[7]

Независимо от наличието на тази подвеждаща информация на публикуваното на 30 януари 2009 г. описание на археоастрономическата мегалитна обсерватория Кокино, за което тя е обявена със статут на защитен обект в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО въпросната класация на НАСА е цитирана и представена за факт. Въпросната класация не е цитирана като благонадежден източник в публикации на уебсайтове за популярна археология като AncientOrigins, но присъства в научните публикации на Гьоре Ценев.[8].

В публикуваният през 2004 "Macedonia The Bradt Travel Guide", авторката Тами Евънс цитира свое проучване, според която - "изследователи или представители на НАСА никога не са посещавали и изследвали обекта".[9]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Cenev, Gjore (2002), Мегалитска обзерваторија на Кокино, Муѕејски Гласник, Народен Музеј на Куманово, vol. 7-9, 2002, 49 – 68
  2. Stankovski, Jovica (2007), Кокино - светилиште и стара опсерваторија, Зборник посветен на К. Јорданов, Институт по тракологија, Sofija.
  3. Cenev, Gjore, Megalithic observatory Kokino, Publications of the Astronomical Observatory of Belgrade, Vol. 80, p. 313-317
  4. Stoev A. and P. Stoeva, Archaeoastronomical interpretation of the Tatichev kamen rock-cut monument near the Kokino Village, Staro Nagoricane municipality, Macedonia, Pirajhme, vol.II, ISSN 1409-9845, Kumanovo, 2003, pp. 329-345.
  5. Николай Овчаров „Археологически пътувания из Македония“;ISBN:978-954-579-791-0; Издателство Славена; Варна, 2009, стр. 28
  6. sunearthday.nasa.gov - Ancient Observatories
  7. nasa.gov
  8. whc.unesco.org - Archaeo-astronomical Site Kokino
  9. Thammy Evans; "Macedonia (Bradt Travel Guide) Paperback"; Bradt Travel Guides; 5 edition (June 7, 2015); ISBN-10: 1841628581

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]