Кокосово мляко

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Купа с кокосово мляко.
Традиционният начин за настъргване на кокоса и получаване на прясно кокосово мляко.
Приготвяне на индонезийски палачинки сераби с кокосово мляко и ориз.
Цендол, желирана напитка в изстудено кокосово мляко и палмова захар.

Кокосово мляко е течността, която се добива от месестата част на узрял кокосов орех.[1] Непрозрачността и богатият вкус на кокосовото мляко се дължат на високото му съдържание на кокосово масло, по-голямата част от което представляват наситени мазнини. Кокосовото мляко е традиционна хранителна съставка в Югоизточна Азия, Южна Азия, Карибския регион и северните части на Южна Америка.

Кокосовото мляко се различава от кокосовата вода по своята по-плътна консистенция и по-млекообразнен вид. За разлика от кокосовата вода, която е течността, намираща се директно във вътрешността на кокосовия орех,[2] кокосовото мляко е резултат от стриването на месестата част на плода.

Приготвяне[редактиране | редактиране на кода]

Кокосовото мляко традиционно се добива чрез настъргване на вътрешната бяла месеста част на кафяв кокосов орех и смесването ѝ с малко количество вода с цел да се разредят мазнините.[1] Процесът на рендосване може да се прави ръчно или чрез машина.[1]

Кокосовото мляко съдържа до 24% мазнини, в зависимост от мазнината на кокоса и количеството добавена вода.[3] Млякото бива два типа – плътно и рядко. Плътното кокосово мляко обичайно съдържа 20 – 22% мазнини, докато рядкото съдържа 5 – 7% мазнини. Плътното мляко се приготвя чрез пряко изстискване на настъргания кокос през марля. Рядкото мляко се произвежда чрез накисване на настъргания кокос във вода, след което той се изстисква до получаването на по-рядка течност. Плътното мляко съдържа разтворими, суспендирани твърди вещества, които го правят добра съставка за десерти и богати сосове. Тъй като рядкото мляко не съдържа такива частици, то се използва най-вече при по-общото готвене.

Когато се охлади и се остави да се сгъсти, кокосовата сметана се издига нагоре и се отделя от млякото.[1] За да се избегне това при кокосовото мляко в магазините, се налага използването на емулсии и стабилизатори.[1]

Кулинария[редактиране | редактиране на кода]

Храна[редактиране | редактиране на кода]

Кокосовото мляко може да се използва както в сладки, така и в солени ястия. В кухните на много тропически и азиатски страни това е традиционна съставка за кърита и други ястия, включително десерти. Кокосовият ориз представлява ориз, сготвен с кокосово мляко, и се яде в Югоизточна Азия и Карибския регион. Малайзийската версия на кокосовия ориз се нарича наси лемак, докато същото ястие се нарича наси удук в Индонезия. Кокосовото мляко се използва и за приготвяне на традиционните азиатски палачинки сераби.

В Бразилия, кокосовото мляко се използва основно в кухнята на североизточните части, най-вече в морски яхнии и десерти. В Колумбия и Панама пък, настърганият кокос и мляко се използват за направата на сладко титоте. Във Венецуела, някои месни ястия се приготвят с кокосово мляко и надробена риба (мохито ен коко).

Напитка[редактиране | редактиране на кода]

В Югоизточна Азия, кокосовото мляко се използва за приготвяне на множество традиционни напитки. Цендол е популярна ледена напитка от този регион, която съдържа охладено кокосово мляко и зелено желе от оризово брашно. Кокосовото мляко се използва и в топли напитки като бандрек и баджигур, две популярни напитки в Индонезия. Подсладеното кокосово мляко и разреденото кокосово мляко с вода са популярни напитки в Южен Китай и Тайван.

Желеобразната месеста част от вътрешността на кокосовия орех често се добавя към кокосова вода за приготвяне на тропически напитки. Например, в Бразилия кокосовото мляко се смесва със захар и кашаса за приготвянето на коктейла батида де коко.[4]:183 В Пуерто Рико тропическите напитки с кокосово мляко също са популярни: пиня колада и кокито.

Хранителна стойност[редактиране | редактиране на кода]

Кокосово мляко, сурово
(Хранителна стойност за 100 g продукт)
  Основни
Енергия 962 kJ (230 kcal)
Въглехидрати 5.5 g g
   Влакна 2.2 g g
Мазнини 23.8 g g
   Наситени 21.1 g g
   Мононенаситени 1.0 g g
   Полиненаситени 0.26 g g
Белтъчини 2.3 g g
Вода 67,6 g g
Тиамин (B1) 0.03 mg (3%)
Рибофлавин (B2) 0 mg (0%)
Ниацин (B3) 0.76 mg (5%)
Пантотенова к-на (B5) 0.18 mg (4%)
Пиридоксин (B6) 0.03 mg (2%)
Фолиева к-на (B9) 16 μg (4%)
Витамин C 2.8 mg (3%)
Витамин Е 0.15 mg (1%)
Витамин K 0.1 μg (0%)
Калций, Ca 16 mg (2%)
Желязо, Fe 1.6 mg (20%)
Магнезий, Mg 37 mg (9%)
Фосфор, P 100 mg (14%)
Калий, K 263 mg (6%)
Натрий, Na 15 mg (1%)
Цинк, Zn 0.67 mg (6%)
Манган, Mn 0.92 mg (40%)
Процентите са спрямо препоръчителната
дневна доза
в САЩ.[5]

В порция от 100 милилитра сурово кокосово мляко се съдържат 230 килокалории. Съдържат се 68% вода, 24% мазнини, 6% въглехидрати и 2% протеини. Мазнините включват 21 грама наситени мазнини, половината от които са лауринова киселина.[3]

Кокосовото мляко е богат източник на манган и добър източник на фосфор, желязо и магнезий.

Въздействие върху здравето[редактиране | редактиране на кода]

Една от основните съставки на кокосовото мляко е кокосовото масло, което много здравни организации съветват да не се консумира в големи количества, поради високите му нива на наситени мазнини. Прекомерната консумация на кокосово мляко може да повиши нивата на холестерола в кръвта, поради високото му съдържание на лауринова киселина – наситена мазнина, която повишава нивата на липопритеини с висока плътност.[6][7]

Градинарство[редактиране | редактиране на кода]

През 1943 г. е открито, че кокосовото мляко може активно да поощрява растежа на растенията. Макар да съществуват множество фактори за това, основната причина е наличието на цитокинина зеатин в кокосовото мляко. И докато това вещество ускорява растежа на растенията по принцип, това не важи при някои растения като репичките.[8]:8 Обаче, когато се добави 10% кокосово мляко към субстрата, в който се отглежда пшеница, тогава се забелязват значителни подобрения в растежа.[9]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Coconut milk. // Philippine Coconut Authority, 2014. Посетен на 22 септември 2016.
  2. Henni S. Coconut water. // American Society for Nutrition, 13 September 2010. Посетен на 6 март 2017.
  3. а б Coconut milk, raw (liquid expressed from grated meat and water) per 100 g. // Nutritiondata.com by Conde Nast; republished from the USDA National Nutrient Database, version SR-21, 2014. Посетен на 13 май 2016.
  4. Rexach, Nilda L. (1995) (на English, Spanish), „The Hispanic Cookbook“, New York, NY, United States: Citadel Press, ISBN 9780806516011, https://books.google.com/books?id=tgckJg8GxKAC, посетен 8 септември 2012 
  5. ((en))  USDA National Nutrient Database for Standard Reference. // USDA Nutrient Database.
  6. Effects of dietary fatty acids and carbohydrates on the ratio of serum total to HDL cholesterol and on serum lipids and apolipoproteins: a meta-analysis of 60 controlled trials. // Am. J. Clin. Nutr. 77 (5). May 2003. с. 1146 – 55.
  7. Coconut oil consumption and cardiovascular risk factors in humans. // Nutr Rev 74 (4). 2016. DOI:10.1093/nutrit/nuw002. с. 267 – 80.
  8. Mok, David W. S., Mok, Machteld C.. Cytokinins: Chemistry, Activity, and Function. CRC Press, 1994. ISBN 0-8493-6252-0.
  9. Bajaj, Y. P. S.. Wheat. Springer, 1990. ISBN 3-540-51809-6.