Коктейл парти ефект

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Препълнен коктейл бар

Коктейл парти ефектът е феноменът на способността на мозъка да фокусира слуховото си внимание върху определен стимул, като същевременно филтрира набор от други стимули, като например, когато присъстващ на парти може да се съсредоточи върху един разговор в шумна стая.[1][2] Слушателите имат способността да разделят различни стимули в различни потоци и впоследствие да решат кои потоци са най-подходящи за тях. По този начин се предполага, че сетивната памет на човек подсъзнателно анализира всички стимули и идентифицира отделни части от информацията, като ги класифицира по вид.[3] Този ефект е това, което позволява на повечето хора да се настроят да „включат“ даден глас и да „изключат“ всички останали. Това явление често се описва по отношение на „селективно внимание“ или „селективно изслушване“. Той може също да опише подобен феномен, който се случва, когато човек може незабавно да открие важни думи, произхождащи от необслужвани стимули, например да чуе името си сред широк спектър от слухови данни.[4][5]

Неспособността да се разделят стимулите по този начин понякога се нарича „проблем на коктейлното парти“[6] или „глухота на коктейлното парти“.[7]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Bronkhorst, Adelbert W. The Cocktail Party Phenomenon: A Review on Speech Intelligibility in Multiple-Talker Conditions // Acta Acustica United with Acustica 86. 2000. с. 117 – 128. Посетен на 2020-11-16.
  2. ↑ Shinn-Cunningham, Barbara G. Object-based auditory and visual attention // Trends in Cognitive Sciences 12 (5). 2008. DOI:10.1016/j.tics.2008.02.003. с. 182 – 186. Архивиран от оригинала на 2015-09-23. Посетен на 2014-06-20.
  3. ↑ Narayan, Rajiv. Cortical interference effects in the cocktail party problem. // Nature Neuroscience 10 (12). 2007. DOI:10.1038/nn2009. с. 1601–1607.
  4. ↑ The cocktail party phenomenon revisited: how frequent are attention shifts to one's name in an irrelevant auditory channel? // J Exp Psychol Learn Mem Cogn 21 (1). January 1995. DOI:10.1037/0278-7393.21.1.255. с. 255 – 60.
  5. ↑ The cocktail party phenomenon revisited: the importance of working memory capacity // Psychon Bull Rev 8 (2). June 2001. DOI:10.3758/BF03196169. с. 331 – 5.
  6. ↑ Cherry, E. Colin. Some Experiments on the Recognition of Speech, with One and with Two Ears // The Journal of the Acoustical Society of America 25 (5). 1953. DOI:10.1121/1.1907229. с. 975–79.
  7. ↑ Pryse-Phillips, William. Companion to Clinical Neurology. 2nd. Oxford, Oxford University Press, 2003. ISBN 0-19-515938-1. с. 206.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Cocktail party effect в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Коктейл_парти_ефект&oldid=10814087“.