Колари (община Кичево)
Вижте пояснителната страница за други значения на Колари.
|
Колари Колари |
|
|---|---|
| — село — | |
.JPG) |
|
  Колари |
|
| Страна |
 Северна Македония |
| Регион | Югозападен |
| Община | Кичево |
| Географска област | Горно Кичево |
| Надм. височина | 821 m |
| Население | 880 души (2002) |
| Пощенски код | 6253 |
| Колари в Общомедия | |
Колари (на македонска литературна норма: Колари; на албански: Kolari) е село в Северна Македония в община Кичево.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на Заяската река в областта Горно Кичево между планините Буковик от север и Бистра от юг.
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Колари е село в Кичевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Колари (Kolari) е посочено като село с 41 домакинства със 100 жители мюсюлмани и 38 българи.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Колари има 20 жители българи християни и 160 арнаути мохамедани.[2]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Колари има 64 българи екзархисти.[3]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Колари като българо-албанско село.[4]
Според преброяването от 2002 година Колари има 880 жители.[5]
| Националност | Всичко |
| македонци | 1 |
| албанци | 879 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
От 1996 до 2013 година селото е част от община Заяс.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Колари
Фазли Велиу (1945 -), политик от Северна Македония, депутат от ДСИ, професор по лингвистика
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 92-93.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 256.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 154-155. (на френски)
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. - София, 1929.
- ↑ „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008
| ||||||||
Портал „