Колари (община Кичево)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Колари.

Колари
Колари
— село —
41.6353° с. ш. 20.9142° и. д.
Колари
Страна Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаКичево
Географска областГорно Кичево
Надм. височина821 m
Население880 души (2002)
Пощенски код6253
Колари в Общомедия

Колари (на македонска литературна норма: Колари; на албански: Kolari) е село в Северна Македония в община Кичево.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на Заяската река в областта Горно Кичево между планините Буковик от север и Бистра от юг.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Колари е село в Кичевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Колари (Kolari) е посочено като село с 41 домакинства със 100 жители мюсюлмани и 38 българи.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Колари има 20 жители българи християни и 160 арнаути мохамедани.[2]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Колари е смесено село българи, помаци и албанци в Кичевската каза на Битолския санджак с 40 къщи.[3]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Колари има 64 българи екзархисти.[4]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Колари като българо-албанско село.[5]

Според преброяването от 2002 година Колари има 880 жители.[6]

Националност Всичко
македонци 1
албанци 879
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

От 1996 до 2013 година селото е част от община Заяс.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Колари
  • Фазли Велиу (1945 – ), политик от Северна Македония, депутат от ДСИ, професор по лингвистика

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 92 – 93.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 256.
  3. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 37. (на македонска литературна норма)
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 154-155. (на френски)
  5. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. - София, 1929.
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 24 септември 2007