Коларци

Коларци
	Коларци Координати: 43°50′34.34″ с. ш. 27°32′25.77″ и. д. / 43.842874° с. ш. 27.540493° и. д. Коларци
Общи данни
Население	689 души (15 септември 2022 г.); 32 души/km²
Землище	21,582 km²
Надм. височина	157 m
Пощ. код	9481
Тел. код	05755
МПС код	ТХ
ЕКАТТЕ	38025
Администрация
Държава	България
Област	Добрич
Община; – кмет	Тервел; Симеон Симеонов; (ГЕРБ)
Кметство; – кмет	Коларци; Фикрет Мюрсел; (ДПС)
	Коларци в Общомедия

Коларци е село в Североизточна България. То се намира в община Тервел, област Добрич.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в Добруджа. На югоизток от него преминава т.н. Суха река. Край селото има гори, ливади, обработваеми земи, наблизо има пещери, езеро (пресъхнало). Почвите са черноземни. Има подземни води, които са „уловени“ и използвани за изграждането на 7 големи чешми край селото.

История[редактиране | редактиране на кода]

Селото съществува поне от 19 век, а е възможно да е по-старо. В миналото хората са живели в т.нар. Старо село, разположено в дола край съвременното село. Някои от родовете са се преселили тук от село Каурлан (днес Българска поляна), разположено в югоизточната част на Горнотракийската низина в подножието на Странджа и Сакар. Това са родовете с фамилно име Стратиеви. Подгонени от честите нападения на турците (Каурлан е близо до турската граница днес), по време на османската власт през втората половина на 19 век хората са тръгнали на север, търсейки благоприятно място за живеене и отглеждане на стадата домашни животни, с които са се придвижвали към Добруджа. По тези места са намерили обширни гори, достатъчно паша за животните и трайно са се заселили тук. Тогава селото вече е било добре оформено. В него в разбирателство и труд са живеели много български и няколко турски семейства. Основният поминък и днес за хората е свързан с обработката на плодородната добруджанска земя и животновъдството.

При разораването на земята още през 1930-те са намерени доказателства за това, че селището е древно – места, обградени с дялани камъни, където се съхранявали глинени съдове с прах от кремирането на хора след смъртта им.

Труден е бил живота на хората и във времето, когато Южна Добруджа е била присъединена към Румъния. Освен че е трябвало да плащат много данъци, в училището, действащо и днес се е учило само на румънски език.

Параклисът в селото, посветен на Злата Мъгленска

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Източноправославни християни и мюсюлмани.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Кметство

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Природата е забележителна. Има много стари чешми, от които са се запазили няколко, които и до днес текат. Местността 'Узун Кулак" е осеяна с разнообразни дървета, които придават неповторима красота на местността. През 1982 г. училщният отбор по баскетбол с тренер Асен Гайдаров достига до окръжни първенства и заема едно от почетните места, оставяйки след себе си много елитни училища.