Коледа в Италия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Коледни светлини във Верона

Тази статия описва основните коледни традиции на Италия, както и историческите и социално-икономическите аспекти на празника.

Думата „Натале“ (Коледа)[редактиране | редактиране на кода]

Италианска коледна картичка от 1931 г.

Думата „Натàле“ (на италиански: Natale, т.е. „Коледа“) произлиза от латинското прилагателно natalis със значението на „рождественски“ (на итал. natalizio) в смисъла на „нещо, свързано с раждането“, което от своя страна произлиза от natus (от лат. „роден“) – минало причастие на глагола nascor (от лат. „раждам се“).[1]

Италианците се поздравяват с Buon Natale (Буон Натале, букв. „Добра Коледа“) и Felice Natale (Феличе Натале, „Щастлива Коледа“).[2]

Исторически бележки[редактиране | редактиране на кода]

20 век[редактиране | редактиране на кода]

През 1938 г. по време на фашизма в периода на коледните празници е въведена т. нар. „Фашистка Бефàна“ – благотворен празник в полза на децата на по-бедните класи, провеждан на 6 януари (Богоявление).[3]

Религиозни тържества[редактиране | редактиране на кода]

От 16 декември и до Бъдни вечер в църквите се рецитира 9-дневната коледна молитва, т. нар. novena di Natale.[2]

Народни традиции[редактиране | редактиране на кода]

Ясли на Иисус[редактиране | редактиране на кода]

Презепе.

Сцената на Рождество Христово или presepe (презèпе) е представяне на раждането на Исус, което произлиза от късноантичните и средновековните традиции. Обичаят, първоначално италиански, за поставяне на рождественските ясли у дома по време на Коледа е широко разпространен днес във всички католически страни по света.

Източниците за изобразяването на сцената на Рождество Христово са 180-те стиха от Евангелието на Матей и Лука, т. нар. „Детство“, които съобщават за раждането на Исус по времето на цар Ирод във Витлеем Юдейски – малко селище, но оттогава благородно, защото е родното място на цар Давид. Много елементи от сцената на Рождество Христово обаче произлизат от апокрифните евангелия и от други традиции като протоевангелието на Яков и последвалите легенди.

Традиционното презепе е сложна пластична композиция на Рождество Христово, поставена през коледния период. Има статуи, изработени от различни материали и подредени в реалистично реконструирана среда. Появяват се всички герои и места от традицията: пещерата или колибата, яслите, където е поставен Младенецът, двамата му родители Йосиф и Мария, влъхвите, овчарите, овцете, волът и магарето, и ангелите. Фигурката на Младенеца се поставя в яслите в полунощ между 24 и 25 декември, докато фигурите на влъхвите се приближават, за да се поклонят на Исус в деня на Богоявление. Фонът може да изобразява звездното небе или пейзаж. Понякога различните местни традиции предвиждат допълнителни герои.

Живо презепе в Перето.

По традиция рождественското презепе се оставят до деня на Богоявление, когато статуите на влъхвите се поставят пред Светото семейство, или дори до деня на Сретение Господне, както е в Италия и в други страни.

Има и друг начин за построяване на презепе: това е живото презепе с реални хора; със средновековен произход, то има забележимо разпространение в Италия през последните десетилетия. Това, което се смята за първото презепе в историята, е създаденото от св. Франциск от Асизи в Гречо през 1223 г.[4][5][6][7] Въпреки това представяне на Рождество има в Неапол още през 1025 г.[7] Впоследствие в Италия се разпространяват регионалните традиции на представяне на яслите като тези в Болоня, Генуа и Неапол.

Коледен бъдник[редактиране | редактиране на кода]

Традицията на коледния бъдник (на итал. Ceppo di Natale, Чепо ди Натале), някога широко разпространена, е засвидетелствана в Италия още от 11 век. Подробно описание на тази традиция е дадено в книга, отпечатана в Милано през 14 век.[8]

Коледният бъдник се появява с различни имена в зависимост от региона: в Тоскана е известен като „ciocco“ (чоко), докато в Ломбардия е известен като „zocco“ (дзоко). Във Вал ди Киана (долина в провинциите Арецо и Сиена в Тоскана) навремето е било обичайно децата със завързани очи да удрят бъдника с клещи, докато останалата част от семейството е пеела Ave Maria del Ceppo.[8]

Традицията на Коледния бъдник навремето е дълбоко вкоренена в Италия и за това говори фактът, че Коледата в Тоскана тогава е наричана „Празник на бъдника“.[8]

Коледно дърво[редактиране | редактиране на кода]

Коледно дърво в Калтанисета.

Традицията на коледното дърво е от германски произход и е широко възприета в Италия през 20 век. Изглежда, че първото такова в Италия е издигнато в двореца Куиринале в Рим по заповед на кралица Маргарита към края на 19 век.[2]

По време на фашизма на този обичай не се гледа с добро око, понеже се счита за имитация на чужда традиция, и се предпочита традиционното италианското презепе.

През 1991 г. коледното дърво в Губио, високо 650 метра и украсено с над 700 светлини, влиза в Книгата на рекордите на Гинес като най-високото коледно дърво в света.[9]

Гайдари[редактиране | редактиране на кода]

Типично италианска традиция е тази на гайдарите (на итал. zampognari, дзампоняри) – мъже, облечени като овчари и носещи гайда, които слизат от планината, свирейки коледна музика.[6][10][11] Тази традиция, датираща от 19 век,[11] е особено разпространена в Южна Италия.[2] Описание на гайдарите на Абруцо е дадено от Ектор Берлиоз през 1832 г.[10]

Носители на подаръци[редактиране | редактиране на кода]

Традиционни носители на подаръци през коледния период в Италия са Света Лукия (13 декември), Бебето Исус, Бабо Натале (Дядо Коледа) и на Богоявление (6 януари) – Бефана.[2][6]

Света Лукия (Санта Лучия)[редактиране | редактиране на кода]

Традиционна носителка на подаръци в някои райони на Италия като Верона, Лоди, Кремона, Павия, Бреша, Бергамо и Пиаченца е Света Лукия през нощта между 12 и 13 декември. Според италианската традиция тя се появява на магаренцето си и децата трябва да оставят чаша чай за светицата и чиния брашно за животното.[12]

Бефана[редактиране | редактиране на кода]

Бефана

Традиционна фигура на италианския коледен фолклор е Бефàна, изобразявана като стара вещица на метла, която носи подаръци на 6 януари – денят на Богоявление.[2][3] Според традицията тя носи сладкиши в чорап за добрите деца и въгленче за лошите.[3][13]

Бефана, чието име е изкривяване на думата „Богоявление“ (на итал. Epifania),[10] е фигура, която може да бъде свързана с фигури в други култури като германската фрау Берхта и руската Бабушка.[13]

Известна детска рима е посветена на фигурата на Бефана:[3]

La Befana vien di Notte/ Бефана идва през нощта
con le scarpe tutte rotte/ с целите си обувки скъсани
il cappello alla romana / шапката по римски
viva viva la Befana / Да живее, да живее Бефана!

Кулинарни традиции[редактиране | редактиране на кода]

Според традицията вечерята на Бъдни вечер не трябва да съдържа месо.[6] Популярно ястие, особено на юг, е змиорката, докато в някои райони е широко разпространена традицията на „седемте рибни ястия“[6] – традиция, пренесена и в САЩ от италиански имигранти.[7]

Сладкиши[редактиране | редактиране на кода]

Панетоне[редактиране | редактиране на кода]

Панетоне

Типичен италиански коледен сладкиш е Панетòне (на итал. panettone) – козунак със стафиди и захаросани плодове, произхождащ от Милано, но широко разпространен в цялата страна.[14][15]

Произходът му вероятно датира от 12 век.[14] Първоначално е хляб с мая, мед, стафиди и тиква. През 17 век има формата на груба фокача, направена от пшенично брашно и гроздови зърна. През 19 век е вид хляб от пшенично брашно с яйца, захар, стафиди (стафидите са предвестник на богатство и пари).

Съществуват две основни легенди, свързани с панетоне:[14]

  1. В края на 15 век месер Угето – син на кондотиера Джакомето дели Ателани се влюбва в красивата и млада Адалгиза – дъщеря на хлебар. За да бъде по-близо до любимата си, той се прави на сладкар и кара баща ѝ – известният Тони да го наеме. За да увеличи продажбите, се пробва да създаде обогатен хляб, като добавя към брашното и маята масло, яйца, захар, кедрови ядки и захаросани портокали. Това става в епохата на управлението на херцог Лудовико 'Мавърът'. Съпругата му херцогиня Беатриче д’Есте, след като вижда голямата страст на младежа, подпомогната от отците доминиканци и от Леонардо да Винчи, поема ангажимента да убеди Джакомето дели Ателани да ожени сина си за обикновената Адалгиза. Сладките плодове на тази любов стават безпрецедентен успех и хората идват отвсякъде, за да си купят и вкусят Pan del Ton („хлябът на Тони“).
  2. За Бъдни вечер в двора на херцог Лудовико 'Мавърът' трябва да се приготви специален десерт. За съжаление, докато този куполообразен хляб, съдържащ гроздови семки, се пече, изгаря, което хвърля готвача в отчаяние. Един съдомияч на име Тони го съветва да сервира сладкиша, представяйки го като специалитет с коричка. Когато необичайната рецепта е представена на гостите, тя е приветствана с бурни аплодисменти и след дегустация цялата трапеза го хвали, и така се ражда Pan del Toni.

Един от архитектите на съвременното панетоне е Паоло Бифи, който прави огромен козунак за папа Пий IX и му го праща със специална карета през 1847 г.[14]

Панетоне-то е любим на много исторически личности: писателят Алесандро Манцони, композиторът Джузепе Верди,[15] австрийският принц Клеменс фон Метерних.

Раждането и развитието на сегашната форма и опаковка на панетоне могат да бъдат датирани към първата половина на 20 век, когато Анджело Мота предлага куполообразната опаковка, както и „чашката“ от хартия за печене.

Пандоро[редактиране | редактиране на кода]

Пандоро

Друг типичен италиански коледен сладкиш, разпространен из цялата страна, е Пандòро (Pandoro) – козунак без стафиди и захаросани плодове. Произхожда от Верона и е създаден през 1884 г. от сладкаря Доменико Мелегати – основател на едноименната компания. Името му произлиза от pan de oro („златен хляб“ на венециански диалект) в памет на сладкиш с конична форма, която по времето на Венецианската република е покрит с листа от чисто злато.[14]

Тестото е меко и златисто на цвят поради наличието на яйца и мирише на ванилия. Формата е пресечена, със звезден релеф, обикновено с осем точки. Основните съставки включват брашно, захар, яйца, масло, какаово масло и мая. Техниката на подготовка обаче е сложна, тъй като включва много етапи на обработка.

Тороне[редактиране | редактиране на кода]

Бадемова нуга

Торòне (на итал. torrone, т.е. Турон) произхожда от Северна Италия, но е широко разпространен в цяла Италия. Според традицията идва от сладкиш, сервиран в Кремона на 25 октомври 1441 г. по случай сватбата между Франческо I Сфорца и Бианка Мария Висконти.[16]

Мандорлато[редактиране | редактиране на кода]

Мандорлàто (на итал. mandorlato, бадемов сладкиш) идва от Северна Италия, предимно от градчето Колоня Венета. Произходът му вероятно датира от търговските отношения на Венецианската република с Ориента.[17]

Струфоли[редактиране | редактиране на кода]

Струфоли

Струфоли (на итал. struffoli) идват от Южна Италия, но са широко разпространени в цялата страна. Познати още през 17 век, името им може би произлиза от гръцкото strongoulos, което означава „кръгъл“.[18]

Този сладкии се състои от множество топки тесто (направено от брашно, яйца, свинска мас, захар, щипка сол и ликьор от анасон) с диаметър не повече от 1 см, изпържени в масло или свинска мас и след охлаждане потопени в горещ мед, Те се поставя в чиния за сервиране, като обикновено им се придава кръгла форма, а накрая композицията се украсява с парченца кедър и други захаросани плодове, парченца захар и цветни пръчици.

Народни традиции и гастрономия регион по регион[редактиране | редактиране на кода]

Абруцо[редактиране | редактиране на кода]

В град Ланчано в Абруцо коледните празници започват на 23 декември с биенето на камбана, наречена La Squilla. Тази традиция, която е последвана от шествие на вярващи със свещи, се вдъхновява от 3-километрово ежегодно ходене, което в периода 1588 – 1607 г. прави епископ Тасо бос от палата си до църквата Иконичела.[19]

В село Туфило в навечерието на Коледа се изгаря „фаркия“ – ствол, който може да достигне дължина 20 метра.[19]

В подселището на община Санте Марие – Санто Стефано в провинция Акуила се прави шествие с факли, наричано от местните ntosse, а в планината над селото се пали колиба, направена от снопове. Възрастните обикновено са правели предсказания за новогодишната реколта според посоката на дима: към кестеновите горички или към лозята.[19]

В Абруцо традицията на презепе е засвидетелствана поне от 1567 г., когато в инвентара на замъка в Челано се споменава презепе-то на сем. Пиколомини.[19]

Базиликата[редактиране | редактиране на кода]

В Базиликата коледните празници започват на 8 декември с коледни базари в столицата на региона Потенца. Също така е известно живото презепе в Саси-те в прекрасния град Матера, които са обект на световното наследство на ЮНЕСКО.

Народна песен, характерна за Коледа в Матера е U Cont du Natèl.

Калабрия[редактиране | редактиране на кода]

В Калабрия тържествата официално започват в деня на Свети Андрей, в който бабите са рецитирали на внуците си следната детска рима:[20]

Santu 'Ntria ha portat"a nova:
alli sia è de Nicola,
all'ùottu è de Maria,
alli trìdici è de Lucia,
alli vintunu San Tumàsu canta:
'U vinticincu è la Nascita Santa!

След това се е чувал звукът на свирките, съобщаващи за настъпването на коледния период, както се казва в поговорката: Quannu sient i fisc-chietti sonari: Terullèru!.. – È venutu Natali. (на диал. Когато се чуят да свирят свирките: Terullèru!.. Коледата дойде!).[20]

Сред традиционните коледни ястия са:

Чичерата
  • la cicerata (cicirata, cicirchiata): голяма топка, направена чрез залепване на много топки пържено тесто със сироп. Тези топки, подобни на нахута, се правят от смес от брашно, яйца, препечени бадеми на прах. Сиропът се прави от мед, разтопен тъмен шоколад и какао; могат да се добавят парченца захаросани плодове.
Дзипули
  • i zippuli: пърженки от смес от картофи, брашно и мая без пълнеж или с пълнеж от обезсолени аншоа, треска или чироз.
Петрали
  • i petrali (chinuliji, chjinuli): сладкиши от ронливо тесто с форма на полумесец с пълнеж, получен чрез накисване в продължение на много дни в греяно вино и подсладено кафе на нарязани сушени смокини, орехи, бадеми, стафиди, портокалова и мандаринова кора.
  • i laci: пърженки във формата на пънче от Бадолато, Каулония и Рочела Йоника
  • la pitta 'nchiusa: произхожда от Сан Джовани ин Фиоре и е сух тестен сладкиш със сплескана форма.

Кампания[редактиране | редактиране на кода]

Неаполитанско презепе[редактиране | редактиране на кода]

Неаполитанско презепе

Неаполитанското презепе датира от 18 век, когато е правено за местните крале и благородници, и преживява своя максимален разцвет при Карлос III Бурбон.[6][21]

То се характеризира освен с обичайните персонажи, свързани с Рождество Христово, с персонажи, свързани с ежедневието като зарзаватчии, просяци, улични търговци, овчари от планината Майела и др.[21] Има фигури не само свързани с християнството, но и често свързвани с народните вярвания и суеверни обреди.[22]

В Неапол има и улица, наречена „Улицата на занаятчиите на презепе-то“ (Strada degli artigiani del presepe).[22]

Емилия Романя[редактиране | редактиране на кода]

В Емилия-Романя някога е била широко разпространена традицията на коледния бъдник, запалван от главата на семейството. След това се е правел arimblén – вид ловене с цел отгатване на хода на новата година.[23]

Типичен десерт е бил il pan 'd Nadel (на диалект „Коледен хляб“).[24]

Фриули-Венеция Джулия[редактиране | редактиране на кода]

Във Фриули-Венеция Джулия през нощта на 12 декември минава Света Лукия, която носи подаръци на децата.

Лигурия[редактиране | редактиране на кода]

Някога в Лигурия е било обичайно къщата да се украсява с дълги нанизи канап, украсени с плодове от хвойна, дафинови листа, маслинови клонки, макарони и орехи. Сред традиционните ястия за периода са били наталини в бульон (плоски макарони с грис от твърда пшеница), варено зеле, подправено с олио, царевична фокача и др.[25]

На трапезите обикновено има и метла от пирем (предварително благословена по време на литургията в полунощ), щипка сол, cassoa (решетъчен черпак) и бял хляб, предназначен за бедните и за животните.[25]

Ломбардия[редактиране | редактиране на кода]

В Милано панаирът, посветен на Свети Амвросий и известен като O bei o bei, се провежда през периода на Адвента,[26] по точно на 7 декември.

Панаирите O bei o bei представляват една от най-старите милански традиции: първият датира от 1288 г. – период, в който се провежда празник в чест на Св. Амвросий в района на древната катедралата „Санта Мария Маджоре“. Произходът на настоящия панаир обаче датира от 1510 г. и съвпада с пристигането в града на Джането Кастилионе – първи велик магистър на Ордена на светиите Маврикий и Лазар. На Джането е поръчано от папа Пий IV да отиде в Милано в опита му да възроди предаността и вярата към светиите.

Молизе[редактиране | редактиране на кода]

Сред особените традиции на Молизе е 'Ndocciata – шествие с огромни факли, което се провежда на 8 и на 24 декември в град Аньоне и в село Чивитанова дел Санио в провинция Изерния.[27]

Пулия[редактиране | редактиране на кода]

В различни градове на Пулия коледните тържества започват на 6 декември – празникът на Свети Никола, когато органите на църквите свирят „La pastorella“ или „Ninna nanna“.[28]

В Таранто обаче коледният сезон започва в нощта между 22 и 23 ноември по повод тържествата в чест на Света Цецилия – покровителка на музиката; обичайно е да се приготвят Pettole (топчета от меко тесто с мая, пържени във врящо масло) и да се посрещнат градските оркестри, които изпълняват типични музикални композиции, известни като pastorali.

Навремето в някои села в провинция Бари са били запалвани 12 свещи, започващи от деня на Света Лукия, които след това са се духали една по една, когато наближавала Коледа.[28]

В навечерието на Коледа е имало традицията да се пости по обяд, както се казва в поговорката „Chi non fasce u desciune de Natale, o è turche, o è cane („Който не пости на обяд на Коледа, е или турчин, или куче“).[28]

В Лече се организира Панаирът на Санта Лучия – коледен базар, посветен на изграждане на презепе от папиемаше в града.

В част от провинция Бриндизи и провинция Лече култът в чест на свети Антоний Абат е много разпространен и коледните тържества продължават до деня на празника на 17 януари, когато по традиция се махат украсите. По-специално, в Сан Панкрацио Салентино в Провинция Бриндизи има популярна поговорка, която гласи L'Epifania tutti li festi si porta via, ma poi eni Sant'Antoni ca dici 'spetta 'spetta ca 'rria la mia (Богоявление отнася всички празненства, но после идва св. Антоний, който казва: „Чакай, чакай...).

Сицилия[редактиране | редактиране на кода]

Навремето в Сицилия, започвайки от 13 декември, във всеки дом е била правена коледна пещера, приготвяна от т. нар. spina pulici – див асперж, който е бил преплитан. В това презепе обикновено е имало фигури като u zu innaru – премръзналият старец и u spaventato – уплашеният.[29]

В много села в Източна Сицилия е традиция на Бъдни вечер да се пали голям огън на главните площади, наречен zuccu (дзуку), за да се стопли Младенецът Исус.

Венето[редактиране | редактиране на кода]

Във Венето типично ястие на Бъдни вечер са bigoli (вид спагети) със сардини и полента, наречено scopeton.[30] Във Вал ди Киампо и в района на Валданьо са се ядели охлюви, докато в планинските села на Вал Леогра са се консумирали котки в сос (смятани за подобни на заешкото).[31]

Коледна музика[редактиране | редактиране на кода]

Традиционни коледни песни от Италия[редактиране | редактиране на кода]

  • Befanata
  • Dormi, dormi, o bel Bambin, произхожда от Северна Италия
  • La leggenda del lupino
  • Lusive la lune (La canzone della notte di Natale), песен от 18 век, произхождаща от Фриули
  • Nacette lu Messia[32]
  • Natu natu Nazzaré, произхожда от Марке[33]
  • O Bambino mio divino, композирана от Лоти (18 век)[34]
  • La pastorella, произхожда от Венето[35]
  • Quanno nascette Ninno, композирана през 1758 г. от Алфонсо Мария де' Лигуори[36][37]
  • Santa Lucia, композирана през 1849 г. от Тедоро Котрау[38]
  • Tu scendi dalle stelle, rielaborazione di Quanno nascette ninno[36][37][39]

Адаптации на италиански език на чуждестранни коледни песни[редактиране | редактиране на кода]

  • Astro del ciel, адаптация на Stille Nacht[40]
  • Bianco Natale, адаптация на White Christmas[41]
  • Din don dan, адаптация на Jingle Bells
  • Il piccolo tamburino, адаптация на The Little Drummer Boy

Нетрадиционни коледни песни[редактиране | редактиране на кода]

В контекста на коледната музика в Италия се забелязва и приносът на певци, групи, автори на песни, текстописци и композитори на популярна музика, поп и рок музика.

По-долу е публикуван частичен списък по азбучен ред на оригиналните нетрадиционни произведения, написани от различни автори и посветени на Коледа, записани от италиански изпълнители или публикувани в Италия:

Италиански пословици, посветени на Коледа[редактиране | редактиране на кода]

  • A Natale, o grosso o piccino, su ogni tavola c'è il tacchino (По Коледа, голяма или малка, на всяка маса има пуйка)[72]
  • Natale con i tuoi, Pasqua con chi vuoi (Коледа със семейството ти, а Великден с когото си поискаш)[73]

Метеорологични пословици[редактиране | редактиране на кода]

  • A Natale, freddo cordiale („По Коледа, сърдечен студ“, т.е. студът не боде)[72]
  • Fino a Natale il freddo non fa male, da Natale in là, il freddo se ne va (До Коледа не те боли от студа, а от Коледа нататък студът изчезва)[72]
  • Natale al balcone e Pasqua al tizzone (Коледа на балкона и Великден до главнята)[72]

Коледа в италианската масова култура[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Театър[редактиране | редактиране на кода]

Кино[редактиране | редактиране на кода]

В италианското кино темата за коледните празници вдъхновява кинематографичен жанр комедийни филми, известен като cinepanettone (букв. кинокозунак).[77]

Лидер на жанра е филмът „Коледна ваканция“ (Vacanze di Natale), филм от 1983 г. на режисьора Карло Ванцина. В много от жанровите филми (като Vacanze di Natale '95, Vacanze di Natale 2000, Merry Christmas, Natale sul Nilo, Natale in India, Christmas in Love, Natale a Miami, и др.) участват двойката Масимо Болди – Кристиан Де Сика.[77]

Телевизия[редактиране | редактиране на кода]

В продължение на няколко години, от 1984 до 1988 г., по италианския телевизионен канал Canale 5 се излъчва La merenda è servita, специална коледна версия на телевизионната викторина „Обядът е сервиран“ (Il pranzo è servito). Това е телевизионна детска викторина, в която конкурентите са момче и момиче. Ястията са адаптирани към коледните сладкиши. Иградите са играчки.

Има няколко телевизионни реклами на компании, които с телевизионни реклами рекламират своите продукти, вкл. Coca Cola, Bistefani, Gig, Sapori, Bauli, Melegatti, много от които останават незабравими.

Италианска Коледа в масовата култура на други страни[редактиране | редактиране на кода]

  • От италианските Коледни празници и по-специално – от пожеланието Buon Natale, се вдъхновява песента от 1950-те г., композирана по нотите на La Spagnola от Франк Линале и Боб Сафър Buon Natale (Means Merry Christmas to You), парче, записано от Нат Кинг Кол с Дийн Мартин, Джийн Атри и Джими Розели.[78][79]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Natale. // Посетен на 21 юли 2021. (на италиански)
  2. а б в г д е Natale (Weihnachten). // Посетен на 21 юли 2021. (на немски)
  3. а б в г La befana. // Посетен на 21 юли 2021. (на немски)
  4. Bowler, Gerry, „Dizionario universale del Natale“ [„The World Encyclopedia of Christmas“], ed. italiana a cura di C. Corvino ed E. Petoia, Newton & Compton, Roma, 2003, p. 272
  5. Miles, Clement A., Storia del Natale tra riti pagani e cristiani [Christmas in Ritual and Traditions, Christian and Pagan], ed. italiana a cura di Laura Mazzolini, Odoya, Bologna, 2010, p. 45
  6. а б в г д е Bowler, Gerry, op. cit., p. 196
  7. а б в Christmas in Italy. // Посетен на 21 юли 2021. (на английски)
  8. а б в Miles, Clement A., op. cit., p. 185
  9. Guide to Christmas in Italy: Markets, Traditions, and Events. // Посетен на 21 юли 2021. (на английски)
  10. а б в Zampognari. // Посетен на 21 юли 2021. (на немски)
  11. а б Bowler, Gerry, op. cit., p. 364
  12. Storia di Santa Lucia e Tradizioni in Italia. // Посетен на 21 юли 2021. (на италиански)
  13. а б Bowler, Gerry, op. cit., p. 67
  14. а б в г д Storia del panettone e del pandoro. // Архивиран от оригинала на 8 декември 2015. Посетен на 21 юли 2021. (на италиански)
  15. а б Panettone. // Посетен на 21 юли 2021. (на немски)
  16. Storia del mandorlato. // Посетен на 21 юли 2021. (на италиански)
  17. Storia del mandorlato – il Veneto. // Посетен на 21 юли 2021. (на италиански)
  18. Storia degli struffoli. // Посетен на 21 юли 2021. (на италиански)
  19. а б в г Natale in Abruzzo. // Посетен на 12 декември 2015.
  20. а б 'U Misi e Natali, nella tradizione popolare del cosentino. // Посетен на 21 юли 2021. (на италиански)
  21. а б Miles, Clement, A., op. cit., p. 53
  22. а б Miles, Clement, A., op. cit., p. 55
  23. Miles, Clement, A., op. cit., p. 66
  24. Miles, Clement, A., op. cit., p. 67
  25. а б Tradizioni natalizie. // Посетен на 21 юли 2021. (на италиански)
  26. Miles, Clement, A., op. cit., p. 61
  27. Le torce che cacciano le streghe. // Архивиран от оригинала на 2015. Посетен на 21 юли 2021. (на италиански)
  28. а б в Rauzino, Teresa M., Natale com'era... Antiche tradizioni garganiche e pugliesi. // Посетен на 21 юли 2021. (на италиански)
  29. Le tradizioni natalizie in Sicilia. // Посетен на 21 юли 2021. (на италиански)
  30. Ferrari, Augusto, Da un San Martino all'altro. L'Anno del Contadino visto nei Santi di Antica Tradizione Rurale Vicentina, Editrice Veneta, Vicenza, 2001, p. 70
  31. Ferrari, Augusto, op. cit., p. 71
  32. Le musiche del Natale Pedrinelli, Andrea, Àncora, Milano, p. 123
  33. Pedrinelli, Andrea, op. cit., p. 122
  34. Pedrinelli, Andrea, op. cit., p. 17
  35. Шаблон:Cita libro
  36. а б
  37. а б Pedrinelli, Andrea, op. cit., p.44
  38. Pedrinelli, Andrea, op. cit., p.45
  39. Pedrinelli, Andrea, op. cit., p. 47
  40. Mein Italien – Natale (Weihnachten ). //
  41. Pedrinelli, Andrea, op. cit., p. 49
  42. Football Stars ‎– Alleluia. //
  43. Alicia (17) ‎– A Natale Puoi. //
  44. Gianni Morandi ‎– La Befana Trullallà. //
  45. а б в Pedrinelli, Andrea, op. cit., p. 78
  46. а б Pedrinelli, Andrea, op. cit., p. 79
  47. Paolo Barabani ‎– Buon Natale. //
  48. Raffaella Carrà ‎– Buon Natale. //
  49. Cristina D'Avena ‎– Cri Cri. //
  50. Enzo Iacchetti ‎– Acqua Di Natale. //
  51. а б в г Pedrinelli, Andrea, op. cit., p. 114
  52. [1]
  53. Pedrinelli, Andrea, op. cit., pp. 110 – 111
  54. Eros Ramazzotti ‎– Perfetto. //
  55. а б в Pedrinelli, Andrea, op. cit., p. 113
  56. Pedrinelli, Andrea, op. cit., pp. 96 – 97
  57. Pedrinelli, Andrea, op. cit., p. 104
  58. а б в г Pedrinelli, Andrea, op. cit., p. 112
  59. а б Pedrinelli, Andrea, op. cit., pp. 94 – 95
  60. Pedrinelli, Andrea, op. cit., pp. 106 – 107
  61. Pedrinelli, Andrea, op. cit., p. 127
  62. Pedrinelli, Andrea, op. cit., pp. 80 – 81
  63. Pedrinelli, Andrea, op. cit., pp. 88 – 89
  64. Pedrinelli, Andrea, op. cit., pp. 86 – 87
  65. Pedrinelli, Andrea, op. cit., pp. 84 – 85
  66. Pedrinelli, Andrea, op. cit., pp. 104 – 105
  67. Pedrinelli, Andrea, op. cit., p. 115
  68. Pedrinelli, Andrea, op. cit., p. 105
  69. [2]
  70. Pedrinelli, Andrea, op. cit., pp. 74 – 75
  71. а б в г Proverbi di Natale. // Посетен на 21 юли 2021.
  72. www.mein-italien.info
  73. Pedrinelli, Andrea, op. cit., p. 132 – 133
  74. Pedrinelli, Andrea, op. cit., p. 131
  75. Natale in casa Cupiello. // 2009. Посетен на 22 юли 2021. (на италиански)
  76. а б Cinepanettone. // Посетен на 21 юли 2021. (на италиански)
  77. Jimmy Roselli ‎– Buon Natale (Means Merry Christmas To You). //
  78. Gene Autry ‎– Nine Little Reindeer / Buon Natale (Means Merry Christmas). //
CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Natale in Italia“ в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​