Колекция Фарнезе

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
папа Павел III Фарнезе, Тициан, Музей Каподимонте, Неапол

Колекцията „Фарнезе“ е колекция от произведения на изкуството, събирана в периода на Възраждането, по волята на Алесандро Фарнезе (1468 – 1549) бъдещият папа Павел III, като започва да я събира от 1543 г. Някои от картините са поръчани от членове на фамилията и рисувани от най-великите художници от онова време. Колекцията е допълнена през 1564 г. с римските скулптури, открити в Баните на Каракала. По-късно експонатите се увеличават и колекцията е разпръсната в именията на фамилията в градовете Рим, Парма и Пиаченца.

През 1734 г. колекцията е прехвърлена в Неапол по волята на Карлос III де Бурбон.

След смъртта на Антонио Фарнезе и последвалото изчезване на династията Фарнезе, по договора от войната на Четворния алианс, херцогството преминава към Испанската империя. Според историка на ХХ век Микеланджело Шипа движението на колекцията, описано като „здравословен грабеж“, осигурявало защита на същата от опасностите от войната. Тук трябва да вмъкнем, че преди да пристигне в Неапол, колекцията през 1731 г. е местена в Генуа с цел отдалечаване от обсега на военните действия.

Списъкът на произведенията е много голям и варира във всеки артистичен сектор; всъщност има картини, статуи, рисунки, книги, бронз, мебели, камеи, монети, медал и много други екземпляри от археологически характер.

История[редактиране | редактиране на кода]

Изабела Фарнезе, последната представителка на фамилия Фарнезе

Колекцията, чието начало започва от Рим и се развива основно върху три отделни ядра. От една страна е колекцията Фарнезе в Рим, свързана със същия папа Павел III, който започва събирането на произведения в града. От друга страна е тази в Парма, със значително присъствие на училищни произведения от художествените школи в Емилия (област) и Фландрия, които са били изложени в дворците на фамилията в Парма и Колорно. Третото ядро на колекция Фарнезе е това на фамилния дворец в Пиаченца.

Важни стъпки в обогатяването на колекцията са тези от 1564 г., когато в Банята на Каракала и на други места в Рим са открити ценни скулптури от II и III век. В същото време към края на XVI в. и началото на XVII в., благодарение приноса на Алесандро Фарнезе (Парма и Пиаченца), внук на Павел III и син на Отавио Фарнезе, колекцията се обогатява с картини на художници като Рафаело Санцио, Себастиано дел Пьомбо, Гулиелмо Дела Порта, Микеланджело Буонароти, Ел Греко и много други.

Карлос III де Бърбон, син на Изабела Фарнезе, наследил колекция Фарнезе

Освен това има и други важни придобивки като тази, наследена от Фулвио Орсини, библиотекар в къщата на Фарнезе, навремето известен колекционер на изкуство, или като тази, свързана с фламандското ядро на картините, което стана част от колекцията след назначаването на Алесандро Фарнезе (Парма и Пиаченца) като губернатор на Испанска Нидерландия.

Паралелно с римската колекция, междувременно в Парма и Пиаченца започва да се развива друга колекция, също ръководена от семейство Фарнезе. През 1587 г. инвентарите изброяват четиридесет картини, включително: Портрет на Галеацо Санвитале на Пармиджанино, Притча за слепците на Питер Брьогел Стария, Мизантроп на Питер Брьогел Стария. В средата на седемнадесети век в Парма започва да се формира скъпоценната колекция от камеи с парчета от колекции от петнадесети век на папа Павел II и Лоренцо Медичи, както и тези на Алесандро и Ранучо II Фарнезе.

В резултат на бунтове в папския град, засягащи и фамилия Фарнезе, в средата на седемнадесети век Ранучо прехвърля цялото ядро от картини от Рим в Парма, в двореца Палацо дела Пилота. Само статуите от колекцията остават в Рим, в двореца Фарнезе.

През 1731 г. умира без наследници, последният представител на мъжкия клон на династията Антонио Фарнезе, имотът преминава в наследство на племенницата му Изабела Фарнезе, съпруга на Филип V (Испания) и майка на новия херцог на Парма и Пиаченца Карлос III, на когото дарява цялата колекция Фарнезе.

Двореца в Каподимонте, Музей Каподимонте, Неапол

По време на избухналата война между Австрия и Испания, през февруари 1734 г. Карлос III се отправя на военен поход към Двете Сицилии и с оглед на близкото присъствие на австрийските имперски войски и франко-сардинските войски, оставяйки Парма, той съхранява имуществото си на сигурно място и нарежда прехвърлянето на колекция Фарнезе в Генуа, очаквайки да я върне в Парма в по-благоприятни времена. Колекцията окончателно пристига в Неапол, след мирните договори, които постановяват на Карлос III, отказ от титлата херцог на Парма, за да стане крал на Неапол. Прехвърлянето на произведенията е извършено между 1735 и 1739 г., като през 1736 година в кралския дворец в Неапол пристигат колекцията от камеи и библиотека Фарнезе. По заповед на Карлос III, през 1738 г. започва строежът на Двореца в Каподимонте, с цел в него да бъде поместена цялата колекция, но след построяването се използва като кралска резиденция.

Прехвърлянето на колекцията „Фарнезе“ е завършено едва петдесет и четири години по-късно, когато Фердинанд I, крал на Двете Сицилий, решава да премести в Неапол и римската колекция, състояща се основно от скулптури и археологически находки, запазени в двореца Фарнезе в Рим. Преместването, което е извършено между 1786 и 1788 г., предизвиква недоразумения с папската столица. Избухват силни протести и опозиции, повдигнати от папа Пий VI, с които се опитва да запази скулптурната колекция в Рим.

Херкулес

През следващите години, по време на различните размирици в Неапол, които водят до бягствата на краля в Палермо, той носи със себе си някои произведения от колекцията, Даная, Папа Павел III и неговите внуци, всичките на Тициан, като по този начин да избегне кражбата им. Взима със себе си и колекцията от камеи, както и археологически находки от бурбонската колекция. Година след революцията от 1799 г., благодарение на възстановяването на кралството на Бурбоните, кралят се връща в Неапол, а с него и произведенията се връщат в столицата на кралството, като временно съхраняват всичко (дори картините) в залата на „тайния кабинет“ на двореца на кралските проучвания.

След обединението на Италия името на двореца на кралските проучвания се сменява с „национален музей“ и едва през 1957 г. художествената галерия е изнесена от сградата и изложена заедно с други произведения на средновековно и модерно изкуство в кралския дворец на Каподимонте. Библиотека Фарнезе се е сляла с националната библиотека и се намира в Кралския дворец. Междувременно в първите десетилетия на ХХ век 138 картини от колекцията Фарнезе са върнати в Парма и Пиаченца, като компенсация за предполагаемото узурпиране, направено от Карлос III два века преди това.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Днес голяма част от колекцията „Фарнезе“ е изложена в Неапол в три отделни комплекса: Национален археологически музей, Музей Каподимонте и Кралският дворец

Археологическата колекция се състои основно от римски скулптури, съхранявани дълго в Двореца Фарнезе, Рим и от антични предмети от Парма и Рим, намерени или придобити от други колекции (като чашата на Фарнезе).

Колекцията в Музей Каподимонте, в голямата си част се състои от картини от ренесанса, както и на фламандски художници, (всичките събрани в Парма, преди последвалото ги прехвърляне в Неапол). Има и други артефакти като порцелан, керамика, кухненски принадлежности, брони, сребърни и златни изделия.

В Кралския дворец в Неапол, зала XVIII е посветена на живопис от бившата художествена школата в област Емилия и е домакин на някои творби в колекция Фарнезе. Крилото на кралската резиденция, което представлява националната библиотека, помещава и библиотека Фарнезе.

Други произведения от колекцията са изложени в Кралски дворец в Казерта, Института Алберони, Пиаченца, Национална галерия, Парма, Британски музей.

Колекция Фарнезе в Национална галерия, Парма[редактиране | редактиране на кода]

Колекция Фарнезе в Национален музей Каподимонте, Неапол[редактиране | редактиране на кода]

Колекция Фарнезе в Национален Археологически музей, Неапол[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Michelangelo Schipa, Il Regno di Napoli al tempo di Carlo di Borbone, Napoli, Stabilimento tipografico Luigi Pierro e figlio, 1904.
  • Nicola Spinosa, Capodimonte, Napoli, Editrice Electa, 1999, ISBN 9788851001025.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Collezione Farnese“ в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.