Колелото на съдбата (таро карта)
Колелото на Съдбата е карта от колодата таро на Райдър-Уейт. Артър Едуард Уейт е ключова фигура в развитието на таро в съответствие с херметичната магическо-религиозна система, която също се е развивала по това време, [1] а освен че е широко използвано днес, тестото служи за основата на редица други съвременни колоди Таро. [2]
Според книгата на Уейт от 1910 г. Picture Key to the Tarot, Колелото на Съдбата носи следните пророчески значения: [3]
10. КОЛЕЛОТО НА СЪДБАТА – Съдба, благополучие, успех, издигане, късмет, щастие. Обърната: Увеличение, изобилие, излишък.
Също като другите карти от Голямата аркана, Колелото на Съдбата е изобразявана различно в различните колоди. От самото създаване на таро през 15-ти век, картата използва за модел колелото на богинята Фортуна. В повечето илюстрации присъства колело с шест или осем спици и фигура (понякога човек или подобен на Сфинкс полу-човек) в египетско облекло. В някои тестета, като това на А.Г. Мюлер, колелото се върти от човек с превръзка на очите; често по него има насядали и падащи хора.
В повечето случаи, колелото е изписано с буквите Т-А-Р-О (по часовниковата стрелка) или Т-О-Р-А (обратно на часовниковата стрелка), които могат да се тълкуват и като Р-О-Т-А – латинската дума за „колело“. В някои случаи присъстват и допълнително алхимични символи за четирите елемента: Земя, Вздух, Огън и Вода.
В ъглите на карта на Уейт присъстват и четири крилати същества, символизиращи четиримата евангелисти (лъв, вол, човек и орел). Четиримата евангелисти са свързани и с четирите фиксирани знака в астрологията: Телец, Лъв, Скорпион и Водолей. Присъства и образа на бог Анубис, издигащ се от дясната страна на колелото, а змиевидният Тифон се спуска отляво. Буквите ТАРО се редуват с еврейските букви י-ה-ו-ה, които се транслитерират като ЯХВЕ (Бог на иврит).
Тълкувание[редактиране | редактиране на кода]
Счита се, че картата сочи към предстояща промяна в живота на питащия, като смяна на работа, позиция или състояние: богатия ще стане беден, бедния ще стане богат. [4] [5] [6]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Drury, Neville: The History of Magic in the Modern Age, Constable, 2000
- ↑ Douglas, Alfred: The Tarot, Gollancz, 1972
- ↑ Уейт, Артър Едуард. The pictorial key to the tarot. Mineola, NY, Dover Publications, 2005. ISBN 0-486-44255-1. OCLC 57549699.
- ↑ Douglas, op cit
- ↑ Reed, Ellen Cannon: The Witches Tarot, Llewellyn, 1989
- ↑ Wood, Robin:The Robin Wood Tarot, Robin Wood Publishing, 1998
В Общомедия има медийни файлове относно Колелото на съдбата (таро карта)
