Колима

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Колима.

Колима
Kolymarivermap.png
Relief Map of Far Eastern Federal District.jpg
62.2919° с. ш. 147.7325° и. д.
69.5513° с. ш. 161.3641° и. д.
Местоположение
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение Флаг на Русия Русия
Магаданска област
Якутия
Дължина 2129 km
Водосборен басейн 643 000 km²
Отток 3800 m³/s
Начало
Място сливането на реките Аян-Юрях и Кулу
Координати 62°17′30.84″ с. ш. 147°43′56.99″ и. д. / 62.2919° с. ш. 147.7325° и. д.
Надм. височина 520 m
Устие
Място Източносибирско море
Координати 69°33′04.68″ с. ш. 161°21′50.76″ и. д. / 69.5513° с. ш. 161.3641° и. д.
Надм. височина 0 m
Колима в Общомедия

Колима́ (на руски: Колыма; на якутски: Халыма) е река в североизточната част на Сибир, Русия. Протича през териториите на Магаданска област и Якутия. Образува се при сливането на реките Аян-Юрях и Кулу и се влива в Източносибирско море. Дълга е 2129 km и има водосборен басейн от 643 000 km2..

Наименование[редактиране | редактиране на кода]

Названието на реката произлиза от евено-евенкското „голомо“ или якутското „халыма“, което ще рече „конусовидно жилище от дънери“.[1]

География[редактиране | редактиране на кода]

Реката се образува при сливането на реките Аян-Юрях и Кулу, тече в продължение на 2129 km и се влива в Източносибирско море. Площта на водосборния басейн ѝ е 643 000 km2.[2][3] Водосборният басейн на Колима е удължен в североизточна посока. Разположен е в зона на лесотундра и тундра. Коритото на реката е разположено във вечна замръзналост. Дебелината на замръзналата почва се изменя от 100 до 300 m в долините и от 200 до 600 m във възвишенията.[1]

Хидрология[редактиране | редактиране на кода]

Водосборен басейн на река Колима.
Колима при Зирянка.
Мост над Колима при селището Дебин.

Над 80% от площта на басейна е заета от Яно-Чукотската планинска система. Останалата територия на басейна попада в Колимската низина. Гори покриват над 80% от територията на басейна. В горното си течение, от извора до селището Уст Среднекан, Колима има типичен планински характер. До селището Оротук коритото на реката е силно разклонено. След това Колима тече в тясна долина и няма разклонения. До вливането на река Дебин долината се разширява, а коритото се разделя на ръкави. Тук то е съставено от речни камъни. Срещат се скални срутвания и речни прагове. Ширината на коритото варира от 150 до 450 m. Надолу по течението долината на реката се разширява още повече. По-нататък коритото става чакълено и песъчливо. Отмиването на бреговете на реката достига 10 m на година.[1]

В пределите на Колимската низина реката има широка долина. Образуват се издължени по посока на течението острови. Бреговете на коритото се отмиват с интензивност до няколко десетки метра на година. В долното течение се редуват участъци на криволичещо, праволинейно и разклонено корито. След селището Черски, на около 100 km от морето започва делтата на Колима. Делтата има площ от 3700 km2. Тук реката се дели на два основни ръкава: десен – Каменная (120 km, плавателен) и ляв – Походская (90 km).[1]

В басейна на реката се намират около 328 хиляди реки, 56 хиляди езера (с обща площ от около 8213 km2), планински ледници и блата (заблатеността в района е около 5 – 8%). В долното течение на реката валежите достигат 200 – 300 mm годишно, а в горното течение достигат до 500 mm, понякога повече.[1]

Захранването на реката е смесено: снеготопене (47%), дъждове (42%) и подземни води (11%). Пълноводието продължава от края на май до юни-юли. След него настъпват лятно-есенни наводнения. През зимата нивото на реката е ниско. Средният годишен отток на водата при Оротук (2059 km от морето), Уст Среднекан и Среднеколимск (641 km от морето) е съответно: 280, 730 и 2200 m3/s. При делтата оттокът е 3834 m3/s. От 1980 г. оттокът на реката се регулира от Колимското водохранилище, на 1850 km от морето. От 1991 г. се строи Уст Среднеканската ВЕЦ на 1677 km от морето. Първите агрегати са пуснати в експлоатация през септември 2013 г., а цялото строителство е планирано да бъде завършено през 2018 г.[1]

През пролетта са възможни задръствания от ледени блокове по реката, които причиняват покачване на нивото на водата средно с 3,2 m при Среднеколимск. Диапазонът на изменение на водното ниво през годината е 10 – 11 m. Приливите и отливите на морето също влияят на нивото на реката, като при устието ѝ приливите могат да увеличат нивото на водата с до 2,5 m. Влиянието им може да се проследи до устието на река Омолон. Прекаленото покачване на речното ниво предизвиква наводнения. Така през XIX и XX век Среднеколимск е наводняван общо 16 пъти. Инженерна защита против наводнения липсва. Днес проблемът се решава частично от регулиращото действие на Колимското водохранилище, както и от различни способи за борба срещу задръстванията от ледени блокове по реката.[1]

Реката замръзва в началото на октомври и се размразява към края на май. Замръзването на реката започва от долното течение към горното. Дебелината на леда към края на зимата достига 105 – 250 cm в горното течение, 90 – 175 cm в средното и 110 – 145 cm в долното. Когато ледът започне да се топи, се образуват ледени блокове, които се движат по течението на реката. Тези ледове често могат да заседнат в някой участък на реката, като при Среднеколимск това се случва много често. През лятото температурата на водата може да достигне 12 °C в горното течение и до 15,4 °C при Среднеколимск.[1]

В делтата на Колима ежегодно постъпват средно 11,7 милиона тона наноси годишно. Количеството наноси, както и нивото на мътността на водата се покачват драстично през средата на XX век, след като започват рудодобивни работи в района. Мътността на водата по това време е между 100 и 180 g/m3. Днес тя е намалена в диапазона от 5 до 79 g/m3.[1]

Водите на Колима се отнасят към въглеводородния клас и калциевата група, с повишено съдържание на сулфати. Водата е слабо минерализирана – от 15 до 220 mg/l. Минерализацията е минимална по време на пълноводния период. Водата се счита за средно замърсена.[1]

Годишното разпределение на речния отток е:[4]

Притоци[редактиране | редактиране на кода]

Основните притоци на Колима са:[1]

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

На брега на Колима са разположени селищата: Синегорие, Дебин, Уст Среднекан, Сеймчан, Зирянка, Среднеколимск и Черски.

История[редактиране | редактиране на кода]

Наводнената църква в Нижнеколимск, 1912 г.

Колима е открита от руски изследователи към края на 1640-те години. През 1643 – 1644 г. Михаил Стадухин основава селището Нижнеколимск. През 1927 г. е взето решение за разработването на устието на един от притоците на река Средникан. Това събитие се счита за официалното рождение на златодобива в Колимския басейн.[1] По-късно са открити и малки залежи на уран. По времето на сталинизма отделът Далстрой на ГУЛАГ води интензивна рудодобивна дейност в района, благодарение на затворнически труд. Инфраструктурата в басейна на реката е построена главно от затворници.[5][6]

Стопанско използване[редактиране | редактиране на кода]

Колимската ВЕЦ.

Басейнът на Колима е едно от най-големите златни находища в света. В днешно време добивът на злато в басейна възлиза на 29 – 30 тона годишно.[1]

Водите на Колима имат голямо значение за корабоплаването, енергетиката, риболова и водоснабдяването в района. Реката е плавателна в продължение на 110 – 120 дни от устието си до Уст Среднекан. В долното течение на реката е развит риболова (рипус, чир, омул и др.).[1]

На реката са разположени две водноелектрически централи: Колимската ВЕЦ при Синегорие (900 MW) и Уст Среднеканската ВЕЦ при Уст Среднекан (незавършена, 570 MW планирани). На притоците на Колима се намират два водоема, които се използват за топлоенергийни цели.

Над Колима са построени три моста: при Уст Среднекан, Синегорие и Дебин. По мостът при Дебин преминава Колимската магистрала.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „Русия“         Портал „Русия