Колимска магистрала

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Колима.

P504-RUS.svg Федерален автомобилен път Р504 „Колима“
Страна Флаг на Русия Русия
От Якутск, Якутия
До Магадан, Магаданска област
Дължина 2032 km
Russian route R-504 map.svg
Федерален автомобилен път Р504 „Колима“ в Общомедия

Колимската магистрала (на руски: Федеральная автомобильная дорога «Колыма»; букв: Федерален автомобилен път Р504 „Колима“, наричан също и Колимски път) е автомобилен път в Далечния Изток на Русия.

Свързва градовете Якутск и Магадан. Общата дължина на пътя е 2032 km, от които 1197 km попадат в Якутия, а 835 km – в Магаданска област.

Магистралата е наричана, също така, Пътят на костите, тъй като костите на умрелите затворници, които са я строили, са били използвани в основите на пътя.[1] Понеже строежът е бил върху вечна замръзналост, погребване в материала на пътя е било считано за по-практично, отколкото копаенето на гроб.[2]

Маршрут[редактиране | редактиране на кода]

Мост над р. Колима при селището Дебин.

Колимската магистрала е ключов път в Далечния Изток на Русия. Тя свързва Якутия с Магаданска област, осигурява достъп до Тихия океан и е единственият автомобилен път в източните части на Якутия и западните части на Магаданска област. Разположена е в зона на изключително студени зими, като в някои части средните януарски температури са около -50 °C.

Магистралата започва като продължение на Ленската магистрала при селището Нижни Бестях, разположено на брега на река Лена, срещу Якутск. Преминава през селищата Тюнгюлю, Чурапча, Итик-Кюьол, Хандига, Уст Нера, Артик, Кадикчан, Сусуман, Ягодное, Дебин, Оротукан, Мякит, Атка, Палатка и Сокол и завършва в Магадан. Пътят има и два алтернативни маршрута. Първият се нарича „Южен“ или „Оймяконски“ път и е основно на територията на Якутия – минава през Кюбеме, Томтор, Куранах-Сала и Кадикчан. Този път не се поддържа и е в много лошо състояние. Вторият се нарича „Тенкински“ път и е на територията на Магаданска област – минава през Палатка, Уст Омчуг, Омчак и Болшевик.

История[редактиране | редактиране на кода]

Пътни работници на „Далстрой“ изграждат мост над р. Колима, 1930-те.
Камион на Колимския път през 1938 г.

Развиването на рудодобива в Далечния Изток на Русия през 1920-те години обуславя построяването на пътна мрежа.[2] През ноември 1931 г. е създаден „Далстрой“ – организация на НКВД, имаща за цел построяването на път между Магадан и Уст Нера с клон към Якутск, като се използва труда на затворници от ГУЛАГ. През лятото на 1932 г. са въведени в експлоатация първите 30 km от пътя, а останалите 1042 km до Уст Нера са построени до 1953 г. Към края на 1941 г. е започнат строежът на „Хандигския път“, който има за цел достигането на Якутск през селището Хандига.

На 24 октомври 2008 г., след редица ремонтни работи в Оймяконски улус в Якутия и построяването на мостове, магистралата е официално открита за целогодишно ползване във всички направления.[3]

През 2015 г. е започнат строежът на продължението на Колимската магистрала, имащо за цел да достигне най-източния град в Русия – Анадир, като минава през селищата Омсукчан и Омолон и има разклонения към Билибино и Егвекинот.[4][5]

Днешно състояние[редактиране | редактиране на кода]

Пътят в района на селището Хасин, Магаданска област.

Днес по-голямата част от пътя е с всесезонно покритие и е в относително добро състояние. Прекосяването му през есента или пролетта е почти невъзможно, тъй като все още липсва изграден мост над р. Алдан в района на селището Хандига. Състоянието на „Оймяконския“ път е изключително лошо, поради липса на поддръжка. Участъци от този път са редовно наводнявани от реки през лятото, множество мостове са разбити – това затруднява преминаването му дори и с джипове 4x4. Днес той се използва единствено от мотоциклисти-авантюристи като предизвикателство.[6]

През 2004 г. Юън Макгрегър и Чарли Бурман се отправят на околосветско пътешествие с мотоциклети, чийто маршрут минава през Колимската магистрала. Но все пак, поради пътните условия, те не успяват да прекосят магистралата без чужда помощ. След това издават книга, телевизионна поредица и DVD, всичките именувани Лонг Уей Раунд.

Източници[редактиране | редактиране на кода]