Направо към съдържанието

Колона

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за конструктивния елемент. За градчето в Централна Италия вижте Колона (Италия).

Акрополът в Атина

Колоната е вертикален конструктивен елемент, който пренася, основно чрез натиск, натоварванията от конструкцията над него към конструктивните елементи под него.[1] Колоните често се използват, за да поддържат греди или арки, върху които лежат тавани или стени. Възможно е колоната да няма само носеща роля, а да изпълнява декоративна или триумфална функция (да поддържа статуя).

В древен Египет, около 2600 пр. Хр., архитектът Имхотеп използва каменни колони в пирамидата на Джосер, чиито повърхност е изсечена в органични форми – на снопове тръстика. Те нямат носеща функция, а само декоративна – вградени в стените, те внушават здравина. В по-късната египетска архитектура шлифованите цилиндри са често срещани. В храма на Амон-Ра в Карнак колоните са максимално разгънати и имат база, тяло, капител и абак. Капителите по това време включват растителни мотиви (лотос, палма, папирус).

Едни от най-сложните колони в древността са тези в Древна Персия, по-конкретно масивните каменни колони в Персеполис. Ярък пример на персийската архитектура е залата на стоте колони в Персеполис, заемаща площ от 1400 квадратни метра, построена от ахаменидския цар Артаксеркс I (465 – 424 г. пр. Хр.). Те включват скулптури на двойки бикове в своите капители – характерен белег и за капителите в Месопотамия са животинските орнаменти. Месопотамските дворци имат и най-високите колони.

Интересен пример са колоните от остров Крит – противно на традицията, колоните са издигани с по-широката си част нагоре (обърнат пресечен конус) и са оцветени по различни начини. Впоследствие, в Древна Гърция се оформят трите ордера (организационни системи) на класическата архитектура, а именно дорийският, йонийският и коринтският. По-късно италианската теория и практика добавя през XVI век тосканския и композирания, които са съответно опростен вариант на дорийския и по-обогатена разновидност на коринтския стил.

База на антична колона – източник ДАА – Видин
Капител от антична колона (Археологически музей на Филипи)

Конструкция на колоните

[редактиране | редактиране на кода]

Колоните могат да имат различна конструкция. Някои се създават изцяло от един камък, обикновено чрез въртене на апарат, подобен на грънчарско колело. Подобни колони са едни от най-тежките каменни елементи, използвани в архитектурата. Други колони се сглобяват от няколко каменни части, споени с хоросан или олово или сухо свързани. На много класически строежи частите на колоните са издялани с дупка или вдлъбнатина в средата, за да могат да бъдат вклинени една в друга посредством каменни или метални спойки. По-напред във времето, колоните се конструират чрез изливане на цимент, или са иззиждани и облицовани с камък.

Дизайнът на повечето декоративни колони използва ентазия, планирано намаляване на диаметъра с увеличаването на височината на колоната, така че горния диаметър е 83% от долния. Този похват имитира паралаксовите ефекти, които окото очаква да види и кара колоните да изглеждат по-дълги, и евентуално по-прави, отколкото всъщност са.

Съвременните колони най-често са конструирани от стомана или стоманобетон. После те се облицоват с декоративно покритие (или облицовка) или се оставят в суров вид.

Елементи на декоративните колони

[редактиране | редактиране на кода]
База

База се нарича основата, долната опорна част от колоната. Върху базата стъпва и се издига тялото на колоната, което най-горе завършва с капител. В различните времена и стилове базата има различна форма – цилиндрична, във форма на паралелепипед, на пресечен конус и други. Дорийската колона стъпва направо върху подножието – без база. Йонийската база се състои от 3- до 7- стененен крепсис и пета. Петата бива атическа (степени: торус, трохилос, торус) и азийска (абак, трохилос, торус). Коринтската база е като йонийската атическа, като при нея в основата на петата се добавя и абак. В римското изкуство като се използва коринтската база.

Тяло
Капител

Капителът е горната уширена част на колоната. Оформянето на капитела в античната архитектура зависи от вида на класическия архитектурен ред.

Капител от храма на Аполон в Дидима