Колона (род)

Колона
Colonna
Информация
Страна	Папска държава Сицилианско кралство Кралство Италия Испания Италия Ватикан
Титли	Папа (ненасл.) Кардинал (ненасл.) Принц-помощник на Папската държава Велик конетабъл на Неаполитанското кралство Римски патриций Принц на Рим Принц на Авела Принц на Галикано Принц на Карбоняно Принц на Палестрина Принц и херцог на Палиано Принц на Салерно Принц на Сонино Принц на Стиляно Принц на Ласкари Принц на Торета Принц на Резутано Херцог на Чезарò Херцог на Рейтано Херцог на Албе Херцог на Марино Херцог на Талякоцо Херцог на Траето Херцог на Дзагароло Маркиз на Фиумединизи Маркиз на Каве Маркиз на Патрика Маркиз на Чекано Маркиз на Дженацано Господар на Джуляно Господар на Мелито Господар на Роканова
Основател	Пиетро Колона
Основаване	X век
Националност	Италия
Кадетски линии	Колона ди Дженацано Колона ди Палиано Колона ди Резутано Колона ди Сумонте Колона ди Стиляно Колона ди Дзагароло Колона ди Марси Колона ди Капраника Колона ди Палестрина Колона ди Карбоняно Колона ди Чезаро
Колона в Общомедия

Колòна (на италиански: Colonna) е един от най-старите документирани римски патрициански родове и сред водещите аристократични фамилии през Средновековието и Новото време.

Историята на рода обхваща повече от хилядолетие и включва един папа, двадесет и трима кардинали, както и множество меценати, писатели, философи, военачалници в Папската държава, Неаполитанското кралство и Испанската империя, както и дипломати и политици в обединена Италия. През Средновековието представители на фамилията често заемат длъжността „сенатор на Рим“. Родът притежава и наследствени титли като „неаполитански патриций“, „венециански патриций“, „велик конетабъл на Неаполитанското кралство“ и „принц-помощник на папския трон“.

Едно от традиционните девизи на фамилията е Mole sua stat („Стои твърдо на тежестта си“, „Стои твърдо на величието си“).

Произхождайки от клон на графовете Тускулум – влиятелна феодална група, доминирала Рим и папството през X век – династията се очертава като автономно семейство през XII век с основателя Петрус де Колумна. Петрус веднага се включва в борбата между Църквата и Свещената Римска империя, заемайки страната на гибелините и противопоставяйки се на гвелфите Орсини, с които възниква дълготрайна вражда.

В края на XIII век сблъсъкът между Колона, папа Бонифаций VIII и рода Каетани достига особена острота, предизвиквайки международна криза, в която се намесва и френският крал Филип IV Хубави. Кулминация на конфликта е известният епизод „Плесницата при Анани“, свързан с Джакомо „Шара“ Колона. Самият Шара, вече във война срещу брат си Стефано, преминал към гвелфите, коронясва император Лудвиг IV Баварски на Капитолийския хълм през 1327 г.

През XIV век се откроява кардинал Джовани Колона, известен като покровител и защитник на Франческо Петрарка.

В следващите столетия родът се разделя на множество клонове, сред които най-значими стават линиите Палестрина и по-късно клонът Дженацано-Палиано. Семейството запазва водещата си позиция в римската аристокрация и играе важна роля в политическите и културните процеси на Италия и Европа. През 1417 г. кардинал Одоне Колона е избран за папа под името Мартин V. Неговият понтификат слага край на Западната схизма и връща папския престол от Авиньон в Рим, стимулирайки икономическото възстановяване на града и ранния разцвет на ренесансовия хуманизъм.

По време на Италианските войни военната и рицарска традиция на семейството намира израз в дейността на много кондотиери и капитани на наемнически дружини. Сред тях се открояват братовчедите Просперо и Фабрицио – последният увековечен от Николо Макиавели в диалога „За изкуството на войната“. Те служат на Хабсбургите и допринасят за испанската победа над Франция, продължавайки традиционната гибелинска ориентация на рода. Представители на Колона участват и в Предизвикателството при Барлета, където избират състава на групата от тринадесет италиански рицари.

През 1512 г. папа Юлий II успява да прекрати вековните конфликти между Колона и Орсини, утвърждавайки папската власт над баронските фамилии. Въпреки това напрежението между Колона и папството окончателно стихва едва след Мира от Каве (1557), когато Маркантонио II, с подкрепата на Испания, надделява над непотистките претенции на папа Павел IV. През 1575 г. Маркантонио командва папския флот в битката при Лепанто и е сред ключовите фигури на християнската победа. В този период се откроява и Витория Колона – една от най-значимите интелектуалки на Ренесанса, поетеса и близка приятелка на Микеланджело Буонароти, високо ценена от съвременните ѝ писатели и художници.

Гербът на династията Колона на фреска на тавана на Залата на фонтана в Палацо Колона в Рим

През следващите векове родът остава тясно свързан с политическите и културните процеси в Папската държава и Европа. Принц Лоренцо Онофрио Колона укрепва връзките с Франция чрез брака си с Мария Манчини, племенница на кардинал Джулио Мадзарино. Като страстен колекционер и покровител на изкуствата той допринася за оформянето на богатата художествена колекция в Палацо Колона. Семейството поддържа връзки и със Савойската династия, като приема в изгнание крал Карл Емануил IV след наполеоновото нашествие.

След обединението на Италия представители на рода участват активно в политическия живот на новата държава. Просперо Колона е кмет на Рим, а други членове на фамилията заемат парламентарни и дипломатически длъжности. Джовани Антонио Колона ди Чезаро, произхождащ от сицилианския клон на рода, е министър на пощите в правителството на Факта I (1922) и по-късно в първото правителство на Мусолини.

Днес родът Колона продължава да съществува чрез няколко разклонения: основния клон на Палиано, линията на принцовете на Стиляно (преместена в Неапол през XVIII век и произхождаща от вицекраля на Сицилия Маркантонио Колона), както и клоновете Риняно, Сумонте и Барберини–Колона ди Шара ди Палестрина, към който по женска линия принадлежи актьорът Урбано Барберини.

История

Произход

Герб на графовете на Тускулум, открит в абатството Сан Нило в Гротаферата

Според една разпространена легенда произходът на семейство Колона чрез графовете на Тускулум се свързва с древния род Юлии. От този стар римски род, чиято първоначална територия е Бовиле, фамилията Колона запазва феодално, а по-късно и поземлено владение до средата на XX век. По женска линия Тускуланите се свързват и с могъщия род Аниции – една от водещите фамилии на Късната римска империя, към която принадлежат Свети Бенедикт, папа Григорий I, философът Боеций и западният император Олибрий. Родът Аниции е тясно свързан с византийския двор, от който според традицията произхожда и основателят на тускуланската династия, сенатор Теофилакт. Като индиректно свидетелство за този произход се посочва гръцкото име на Теофилакт – необичайно за епохата на германско политическо надмощие, в която той живее – както и обширните поземлени владения на фамилията. Сред тях се открояват традиционни територии на рода Аниции, включително Палестрина (древният Пренесте), смятана за първоначален център на фамилията и по-късно превърнала се в една от историческите крепости на Дом Колона.

Първият сигурно засвидетелстван възход на династията е свързан с римския сенатор Теофилакт I, един от най-влиятелните представители на римските оптимати между IX и X век. В изворите той е наричан gloriosissimus dux, judex palatinus, magister militum и sacri palatii vestararius. Смята се, че е син на Григорий Номенклатор, апокрисарий на папския двор, и че играе значима роля в събитията, свързани с папа Йоан VIII и формозианската партия. Той е господар на Монтеротондо, Поли, Антиколи Корадо, Гуаданьоло, Рока ди Нитро, Рока дей Сорчи, Сарачинеско, Сени, Валмонтоне, Алатри, Гуарчино, Колепардо, Сориано, Палиано, Сора, Челано и Сонино. Част от тези територии и днес остават в ръцете на негови потомци.

Най-ранните проследими корени на рода, предшестващи консул Теофилакт, според някои изследователи водят към семейството на Теодор – представител на военната аристокрация на Рим и баща на папа Адриан I. Теодор е брат на Теодот (или Теодат), consul, dux et primicerius Sanctae Romanae Ecclesiae. На него се приписва и бащинството на Алберих, marchio et consul tusculanus, princeps potentissimus, когото част от генеалозите считат за най-ранния сигурен предшественик на графовете на Тускулум.

Според историка Пиетро Феделе Теофилакт е сред най-влиятелните фигури в политическия живот на християнския Запад през X век. Той концентрира в ръцете си както светската, така и духовната власт, поставяйки папството под своя контрол в период, който по-късни, често враждебно настроени към рода източници определят като Saeculum obscurum. Теофилакт възстановява древния Ordo senatorius и, в сътрудничество с папа Йоан X, играе ключова роля в създаването на съюз между краля на Италия Беренгар I, неговия зет Алберих I, херцог на Сполето, лангобардските херцози на Южна Италия и Византийската империя. Този съюз води до победата над арабските сили в битката при Гариляно през 915 г., която бележи края на ислямската експанзия в континентална Италия.

От брака на Теофилакт и съпругата му Теодора се ражда Мароция, смятана за една от най-влиятелните жени на Апенинския полуостров през епохата. Тя установява силно влияние върху римската политика („порнокрация“), като в продължение на около две десетилетия използва брачни съюзи и родствени връзки, за да укрепи позициите си. Мароция е свързана чрез брак с Алберих I, херцог на Сполето и Камерино, с маркиз Гуидо от Тоскана и с граф Хуго I Провансалски, който по-късно става крал на Италия. От потомството на Теофилакт и Алберих произлизат графовете на Тускулум – династия, дала на Католическата църква петима папи.

Според недокументирана, но разпространена хипотеза (като не се изключва и възможността за пряк мъжки произход от Теофилакт и Теодора), основателят на рода по мъжка линия чрез графовете на Тускулум е Алберих Сполетски – херцог на Сполето и маркиз на Камерино, съпруг на Мароция. Съществува и непотвърдена традиция, според която фамилното име произлиза от колоната на Траян, в близост до която се е намирал предполагаемият родов дом на семейството. В действителност името „Колона“ произлиза от едно от ранните владения на рода – замъка при селището Колона в Албанските хълмове, притежаван от семейството още от началото на XI век.

Петрус, засвидетелстван в дарителски акт за абатството Монтекасино от 1078 г. като син на покойния Григорий II, граф на Тускулум, и съответно брат на Григорий III от Тускулум и Птолемей I от Тускулум, е първият представител на рода, който приема предиката „де Колумна“. Това се случва още през 1101 г., когато си възвръща владението над замъците, по-рано завзети и впоследствие върнати от папа Паскалий II. В следващите години Петрус преминава от съюзник към противник на папството, докато при понтификата на Хонорий II му е възстановена и Палестрина. От него нататък предикатът „Колона“ се предава на неговите потомци.

Различни документални свидетелства потвърждават произхода на рода Колона от Тускуланите. На първо място сред тях е дарението на основателя Пиетро, вече споменато по-горе, както и притежанието на феодалното владение Колона и други територии, традиционно свързвани с Тускуланите. Допълнително доказателство представлява прехвърлянето на наследствени части от самия Тусколо от племенниците на Пиетро – Одоне и Карсидонио – на техния братовчед Толомео ди Тусколо и на папата. Дори Франческо Петрарка не поставя под съмнение сполетския, а следователно и германския произход на рода по мъжка линия чрез Тускуланите, като изрично го споменава в писмо до Кола ди Риенцо.

Кризата на папството, предизвикана от свалянето на тускуланския папа Бенедикт IX и поставила край на това, което германските историци наричат Adelpapsttum („семейно папство“), не предотвратява възхода на страничен клон на Тускуланите. Макар и осъден на постепенно маргинализиране и изчезване, този клон успява да заеме мястото на предишната династия дори в период на намаляващ престиж и обществено доверие. След Бенедикт IX императорите започват да налагат свои доверени понтифекси, започвайки от Дамас II, също с преобладаващ германски произход, които ограничават влиянието на древноримската аристокрация върху курията и избора на папа.

За живота на Пиетро дела Колона се знае сравнително малко. Той е засвидетелстван за първи път в документ, свързан с избирането на Паскалий II през 1099 г., като изглежда е подкрепил избора му срещу обещание за пари и земи. Няколко години по-късно Пиетро завладява Каве, но е победен от Паскалий II, който отнема и Дзагароло, и Колона – едноименния замък на фамилията. През 1108 г., заедно с Толомео ди Тусколо, Пиетро оглавява въстание, което лишава Църквата от контрол над редица центрове, включително Палестрина. Това е първото сигурно свидетелство за обвързването на Колона и Палестрина – територии, които ще останат сърцевина на семейните владения в продължение на векове. Не е ясно дали Палестрина става владение на Пиетро още тогава или, както предполага Петрини, в следващите години. Сигурно е обаче, че градът е принадлежал на Пиетро още преди понтификата на Хонорий II (1124–1130), който връща града Пренесте на Петро де Колумбна и дава една от племенниците си за съпруга на сина му Одоне. Вероятно в този период семейството си възвръща и владението над Дзагароло и Колона, отново засвидетелствани като техни имоти през 1151 г., когато Одоне – синът на Пиетро – отстъпва на папата, срещу значителна сума, замъка Треви, половината от Тусколо, близкия Монте Порцио и правата си върху Монтефортино.

Тускулански папи

• 
  Йоан XI
• 
  Йоан XII
• 
  Бенедикт VIII
• 
  Йоан XIX
• 
  Бенедикт IX

Изкачване на власт пред Средновековието

Посмъртен портрет на кардинал Джовани Колона, папски легат в Константинопол

Благодарение най-вече на активната политическа дейност на своя основател този клон на графовете на Тускулум придобива напълно автономен характер в рамките на няколко десетилетия. Първоначалното сътрудничество с тускуланците прекъсва още по време на понтификата на Паскалий II. Разделянето на семейните владения е съпроводено от вътрешни конфликти, след които Колона се отделят, като отстъпват на Църквата онези имоти, които все още са били общи с роднините им. Успоредно с това новите придобивки на семейството водят до оформянето на ново териториално господство в непосредствена близост до Рим, макар и разположено в традиционната зона на влияние на графовете на Тускулум. Приемането на предиката де Колумна съпътства и утвърждава този процес, като свидетелства за постепенното отделяне на Пиетро и неговите наследници от останалите клонове на рода. .

С окончателното разделяне между двата клона – настъпило между 1143 и 1151 г. с възстановяването на Римския сенат и прехвърлянето на половината от наследственото феодално владение Тускулум от братята Одоне и Карсидонио, синове на Пиетро де Колумна, на папа Евгений III – семейството Колона избягва изолацията, в която изпадат техните тускулански родственици. Последните, като водачи на имперската фракция и противници на общинските свободи, са обявени за врагове на Сената и римляните. За разлика от тях Колона успяват да консолидират владенията си в пренестинската област и да си извоюват водеща позиция в рамките на „реформираното“ папство.

В този период те се нареждат редом с нововъзникващата градска аристокрация (Siti) – фамилии като Франджипане, Пиерлеони, Корси, Бобоне и др. – която постепенно измества старата римска аристокрация, лишена от влияние и ограничена в своите провинциални замъци (Крешенци, Де Имиза, Де Примичерио, Де Мелиозо и др.), вече намираща се в процес на упадък. Така родът Колона укрепва своята роля в делата на папството, както и в местната и международната политика, осигурявайки приемствеността на линията на Теофилактите. Това се отразява и в запазването на титлата excelentissimus vir, която членовете на семейството носят още от Ранното средновековие.

За териториалната политика на Одоне, дългогодишния наследник на Пиетро Колона, са запазени сравнително малко сведения. Изглежда, че той оглавява семейството от 1151 г. След споразумението с папа Евгений III през същата година Одоне запазва владението над Палестрина, Дзагароло, Колона и Треви. По този начин той контролира обширната зона между Албанските хълмове и Пренестинските планини, която свързва римската провинция с долината Сако. Опит за разширяване на това влияние представлява и покупката на Порчано близо до Анани, насочена към укрепване на позициите му в централната част на провинцията.

Поради липсата на достатъчно източници не може със сигурност да се установи дали Одоне е придобил и други владения, макар че е вероятно именно той да е отговорен за преминаването към Колона на Санта Чезарео, Санта Джовани ин Кампо Орацио и вероятно Галикано. Закупуването на по-голямата част от замъците, които семейството притежава през средата на XIII век, изглежда се осъществява след смъртта на Одоне, по време на дългия кардиналски мандат на неговия син Джовани. Последният, описван като inter omnes cardinales in possessionibus secularibus potentissimus (1206–1245), е сред най-влиятелните и най-богати кардинали на своето време.

Още през този период семейството се утвърждава като една от най-влиятелните римски фамилии, отчасти благодарение на факта, че негови членове заемат високи длъжности в Църквата. Сред тях Джовани, кардинал на Санта Приска през 1193 г. и кардинал-епископ на Сабина през 1205 г., защитник на Франциск от Асизи. Още по-значима фигура е Джовани, кардинал на Санта Пракседа от 1212 г., определян в Свещената колегия като potentissimus. Той проявява симпатии към гибелините, въпреки противопоставянето на папа Григорий IX, и именно по негово време започват военните действия срещу Орсини – един от най-ревностните гвелфски родове.

Кардинал Джовани е сред най-близките сътрудници на папа Инокентий III и апостолически легат в Латинската империя на Константинопол, чиито дела управлява в периода 1217–1219 г. Поради ролята си на ръководител на проимперската фракция и след като приканва императорските войски да се насочат към Рим, той се укрива в Палестрина. През 1241 г. претърпява обсада в крепостта, разположена върху мавзолея на Август, а дворците му в Рим са разрушени по заповед на Матео Росо Орсини – новият и единствен сенатор на града, назначен от Григорий IX. Орсини заема мястото на предишните сенатори Одоне Колона, племенник на кардинала, и Анибалдо Анибалди, които държат Джовани в затвор от есента на 1241 г. до пролетта на 1243 г. Именно в този период се поставя началото на дълготрайното съперничество между фамилиите Колона и Орсини (заради наследството на рода Масимо, херцози на Риняно).

Най-вероятно благодарение на неговото влияние роднините му получават контрол над редица центрове, разположени в южната част на Монти Пренестини и по съседните хълмове: Капраника, Монте Мано, Сан Вито, Пизониано, Олевано, Дженацано, както и части от Палиано и Сероне. По протежение на Виа Лабикана към традиционните владения на рода – Колона и Сан Чезарео – се добавя и половината от Пиетрапорция, в посока към Рим. Именно по време на неговия кардиналски мандат семейството Колона окончателно укрепва позициите си в Рим. Представители на рода започват да бъдат призовавани в Сената и придобиват контрол над значими градски крепости, сред които Аугуста и Монтечиторио.

Борбите продължават и при Отоне Колона, сенатор на Рим през 1279–1280 г., както и при неговия син Пиетро, който е също издигнат в сан „кардинал“ през 1288 г. от папа Николай IV. Значима фигура от този период е и третият Джовани – племенник на кардинала на Санта Праседе. Обучен в Париж, той става доминиканец, архиепископ на Месина (1255) и викарий на Рим (1262). Като папски легат придружава армията на Луи IX по време на похода в Египет, където е пленен от сарацините, но впоследствие е освободен заради проявената от него смелост.

До смъртта на кардинал Джовани семейството изглежда остава до голяма степен обединено. След неговата кончина между синовете на двамата му братя – Джордано и Одоне – възникват разногласия относно подялбата на владенията. Разделянето от 1252 г., напомнящо за по-ранен арбитраж, извършен от префекта Пиетро, има за цел да сложи край на „многобройните спорове, разпри и раздорите, войнствените конфликти и нападения“.

Разпределението на имотите ясно показва произхода на напрежението: синът на Джордано получава значително по-голям дял от този на братовчед си. Пиетро ди Одоне получава само Галикано, Сан Джовани ин Кампо Орацио и Сан Чезарео. Одоне ди Джордано, напротив, запазва (в допълнение към Олевано и Дженацано, които вероятно са били лична собственост на баща му) Палестрина с Монте и Рока, Загароло, Колона, Капраника, Претапорчи и семейните права в Сан Вито, Монте Мано, Кастел Нуово и Пизониано. Така се оформят два отделни клона на рода – този на Галикано и този на Палестрина.

Пет години по-късно, през 1257 г., след смъртта на Одоне ди Джордано, клонът на Палестрина е подложен на ново разделяне. След правен спор Пиетро ди Стефано, на когото е прехвърлен замъкът Дженацано, придобива по право или по фактическо владение и Олевано, отнемайки го от синовете на Одоне III – свои братовчеди. Те запазват Палестрина и останалите владения, получени през 1252 г. По този начин се формира третият и последен клон на рода през XIII век – Колона ди Дженацано.

Споменът за родството им със семейство Хоенцолерн, маркизи на Бранденбург, е дълбоко вкоренен в семейството, плод на традиция, която не може да бъде проверена в светлината на източниците, и започва с основателя Пиетро, когато е принуден да намери убежище при императора, след като се е противопоставил на папа Паскалий II, което вече е споменато от папа Мартин V през XV век.

Бонифаций VIII и семейство Колона

Част от Палацо Колона-Барберини в Палестрина от XV век, построена върху руините на храма на Фортуна Примигения

Епизодът, с който семейство Колона е най-широко известно, е конфликтът между 1296 и 1303 г., противопоставил го на папа Бонифаций VIII. Опитът на папата, роден като Бенедето Каетани, да утвърди собственото си семейство включва придобиването на земи и титли в долната част на Лацио с цел създаване на компактно ядро от владения около Анани – родния град на фамилията. Начинът, по който тогавашният кардинал Бенедето осъществява тези придобивания, води до отчуждаване на значителна част от селската аристокрация на Кампания. В рамките на няколко години семейство Каетани успява да се наложи сред водещите фамилии в Лацио и се превръща в сериозен конкурент на установените местни родове, на първо място на семейство Колона, чийто основен център на власт е Палестрина.

Избирането на кардинал Каетани за папа под името Бонифаций VIII – избор, подкрепен и от двамата кардинали Джакомо и Пиетро Колона – допълнително изостря отношенията между двете страни. На 3 май 1297 г. Стефано Колона Стари и неговите войски претърсват личния конвой на папата и завземат значителна сума, оценявана на около 200 хиляди златни флорина. Конфликтът бързо ескалира. На 10 май, в консистория, папата издава булата In excelso trono, с която сваля двамата кардинали Колона от сан и конфискува всички имоти, принадлежащи на семейството. В отговор фамилията Колона, укрила се в замъка Лунгеца, изготвя известния „манифест“, в който осъжда действията на папата, оспорва законността на избора му и го обвинява в отговорност за смъртта на Целестин V.

Конфликтът, който постепенно прераства във война, включва редица значими епизоди, сред които кръстоносният поход, обявен на 14 декември 1297 г. срещу имуществото и привържениците на семейство Колона. Това е един от редките случаи в историята, когато папа насочва кръстоносен поход срещу други християни от утвърден аристократичен род, който само няколко месеца по-рано е имал двама кардинали в състава си. Друг ключов момент е продължителната обсада на Палестрина, която трае почти две години и се смята за най-дългата обсада в Лацио през Средновековието.

Войната завършва през 1298 г. с поражението на семейство Колона, разпръсването на неговите членове и унищожаването на голяма част от владенията им. Палестрина, макар и предградско седалище, е разрушена до основи, а развалините ѝ са изорани и символично поръсени със сол, за да се предотврати възстановяването ѝ. Членовете на фамилията, особено кардиналите, бягат и стават обект на преследване от страна на папата.

Конфликтът между Филип IV Хубави и Бонифаций VIII се развива постепенно, но едва през 1303 г. стремежът на папата да утвърди своята върховна юрисдикция над светските владетели довежда до окончателния разрив. Главна роля в събитията, известни като „Плесницата при Анани“, играе Гийом дьо Ногаре, пазител на кралските печати. Докато пребивава в Италия, на 13 юни той разпространява – чрез свое протеже от рода Плезианци – плакат, обвиняващ папата, който този път е официално приет и публикуван от краля.

Джакомо „Шара“ Колона

След като научава за това, Бонифаций VIII подготвя отлъчването на френския монарх, което е обявено на 8 септември 1303 г., проправяйки пътя към последвалите събития в Анани. Междувременно, на 7 септември 1303 г., група въоръжени мъже, водени от Гийом дьо Ногаре и Джакомо „Шара“ Колона, нахлуват в Анани и след кратки сражения пленяват папата. Последвалите събития осуетяват намерението на Ногаре да отведе Бонифаций VIII във Франция за съд, тъй като част от съюзниците му вероятно са предпочитали по-радикални действия. Народно въстание в града принуждава нападателите да се оттеглят. Папата, освободен от жителите на Анани, се укрива под закрилата на семейство Орсини в Рим, където умира скоро след това, вероятно вследствие на преживяното унижение и стрес.

През следващите столетия срещу семейството Колона са предприети множество опити за ограничаване или отнемане на властта му. Сред най-известните е този, осъществен от Сикст IV Дела Ровере и неговите роднини с подкрепата на Орсини, който довежда до ареста и обезглавяването на протонотариуса Лоренцо Колона в Кастел Сант'Анджело на 30 юни 1484 г., събитие, описано в дневника на Стефано Инфесура.,През 1502 г. семейството е лишено от владенията си от Чезаре Борджия, заедно с родовете Савели и Каетани. Друг значим епизод е свързан с папа Павел IV Карафа и неговите племенници, които конфискуват херцогство Палиано; то е върнато на Колона след Договора от Каве през 1557 г.

Папа Мартин V и клонът Дженацано-Палиано

Замъкът-дворец Колона в Дженацано

С Мартин V (Одоне Колона), син на Агапито и господар на Дженацано, който е папа от 1417 до 1431 г. и наследява Григорий XII, светската власт на папството навлиза в нов период на укрепване. Въпреки участието си в Събора в Пиза (1409) и в Констанцкия събор (1414–1418), където подкрепя съборните тези, стремящи се към баланс между Авиньонската и Римската църква, след завръщането си в Рим през 1420 г. Мартин V работи за духовното и институционално възстановяване на папската власт. Той отказва да прилага съборните декрети, които ограничават папските прерогативи. След поредица от преговори успява да сложи край на големия разкол, като през 1429 г. получава оставката на антипапа Климент VIII.

Мартин V се противопоставя на автономистките тенденции на френската нация и проявява по-умерена политика към еврейските общности, смекчавайки някои от рестриктивните мерки, въведени от неговия предшественик. Той защитава и в значителна степен облагодетелства членовете на собственото си семейство, които си възвръщат историческите феодални владения Палестрина, Дзагароло, Дженацано и Колона, както и получават редица нови владения в Южна Италия (Амалфи, Салерно) и в Лацио (Ардея, Нетуно, Астура, Фраскати, Марино, Рока ди Папа, Капраника, Палиано и Сонино).

Палацо „Колона ди Марино“

Мартин V умира в Рим през 1431 г. и е наследен от Евгений IV. Новият папа отменя всички привилегии, предоставени на семейство Колона по време на понтификата на Мартин V. Несъгласен с тези решения, наследникът на рода отказва да се подчини и е принуден да избяга по течението на Тибър, за да се укрие първо във Флоренция, а след това в Болоня. В отговор Евгений IV отлъчва семейство Колона.

Отлъчването води до конфискация на имуществото на семейството. Колона отказват да се подчинят и избухва въоръжен конфликт. Папските сили, наброяващи около осем хиляди пехотинци, си възвръщат Албано, Кастел Гандолфо, Чивита, Дзагароло и дори Палестрина – основното феодално владение на рода – в полза на Църквата. Въпреки това те не успяват да превземат замъка Лариано и прилежащите му територии. По-късно крепостта пада, след като папата изпраща четири хиляди пехотинци да я обсадят, към които се присъединяват още осемстотин войници от Велетри, водени от Паоло Анибалди дела Молара.

Сред значимите представители на рода през XV век се открояват Джордано, принц на Салерно, и Лоренцо Онофрио Колона, граф на Албе – братя на папа Мартин V. Тяхната сестра Паола (1380–1445), съпруга на Герардо Леонардо д'Апиано, е регент, а впоследствие и управляваща господарка на Пиомбино в периода 1441–1445 г.

Маркантонио II Колона, герой от Лепанто

От Лоренцо Онофрио, който се жени за Звева Каетани – представителка на семейство Каетани, традиционни противници на Колона – произлизат Просперо и Антонио. Просперо става кардинал през 1426 г., а Антонио е принц на Салерно и противник на папа Евгений IV и на рода Орсини. Техният по-малък брат Одоардо, херцог на Марси, осигурява продължението на линията Дженацано.

Благодарение на брака на сина на Одоардо – Фабрицио – с Аниезе ди Монтефелтро, семейството се смята за законен наследник на Херцогство Урбино и претендира за неговата инвеститура между 1519 и 1521 г., след смъртта на Лъв X. .

През XVI век Маркантонио Колона, син на Асканио, херцог на Палиано, се отличава като генерал-капитан на папския флот в кампанията срещу Османската империя през 1570 г. На следващата година, назначен за лейтенант на Християнската лига, той участва в организирането на новата съюзническа флота и се проявява с храброст и стратегически умения в битката при Лепанто на 7 октомври 1571 г.

През 1577 г. Маркантонио Колона е назначен за вицекрал на Филип II Испански в Сицилия - длъжност, която заема до смъртта си през 1584 г. В разгара на спора със семейство Карафа той успява да си възвърне владението над държавата Палиано, която баща му Асканио възнамерявал да върне на Църквата, отстъпвайки редица феодални владения – сред които Неми, Чивита Лавиния и Ардеа – с цел да покрие значителните дългове, натрупани върху имението.

Витория Колона

Друга важна фигура от рода е Витория Колона (1490–1547), известна поетеса, омъжена за Фердинандо Франческо д’Авалос през 1509 г. Двамата живеят в арагонския замък на остров Иския до смъртта на съпруга ѝ през 1525 г. Последният сериозен конфликт през втората половина на XVI век противопоставя семейство Колона на папа Павел IV Карафа. В резултат родът е отлъчен от Църквата и лишен от владенията си, които впоследствие са частично възстановени. Част от феодалните имоти – като Дзагароло и Колона – преминават към семейство Лудовизи, докато Палестрина е предоставена на семейство Барберини.

През повече от век семейство Колона развива значителни интереси в неаполитанската област, където често заема длъжностите вицекрал и наследствен велик констабъл, което укрепва връзките му с Испания. От XVII век нататък конфликтите с Орсини и с папството постепенно затихват, а папите потвърждават за рода титлата „принц-помощник на папския трон“.

Пиеро Колона, губернатор на Рим

Сред представителите на клона, който окончателно приема името Палиано, се открояват Просперо Колона, адмирал на папския флот в Тунис през 1573 г., както и други членове на семейството, оставили следа във военното дело (Маркантонио V), в науката (Фабио Колона) и в църковната йерархия като кардинали.

През XX век Фабрицио Колона е сенатор на Кралството, Пиеро Колона е губернатор на Рим, а Гуидо Колона се утвърждава като дипломат.

Клонът Стиляно, оформен през 1700 г., произлиза от линията Палиано.

Клонът на Дзагароло, който изчезва през 1661 г., включва няколко значими фигури: Маркантонио (1523–1597), кардинал; Асканио (1555–1608), също кардинал; Помпео (†1583), защитник на Малта от османците и участник в битката при Лепанто; Марцио, негов син, генерал на папа Климент VIII и участник в процеса срещу Беатриче Ченчи (1599); както и Помпео (†1661), писател, поет и либретист.

Колона ди Шара

Клонът Палестрина произхожда от XIV век и води началото си от Стефано Стари, брат на Джакомо, известен като Шара, който установява резиденцията си близо до църквата Сан Марчело ал Корсо. Той получава феодалните владения Колона, Галикано, Дзагароло, Антиколи, Ровиано, към които впоследствие се добавят графство Чиколано и други феодални имоти в Абруцо. През 1571 г. основното владение на този клон е издигнато в княжество. След продажбата на Палестрина на семейство Барберини през 1630 г., папа Урбан VIII прехвърля княжеската титла върху Карбоняно.

В този клон се открояват фигури като Франческо (†1636), който се сражава редом с Александро Фарнезе във Фландрия, и Джулио Чезаре, принц на Карбоняно, който се жени за Корнелия Барберини – последната пряка наследница на рода Барберини. Чрез този брак Палестрина се връща в семейството Колона едва около век по-късно, след смъртта на Енрико Колона Барберини (1823–1889). Оттогава титлата „принц на Палестрина“ се предава на второродния син, който приема фамилията Барберини Колона, а в наследството на рода влизат римският дворец Барберини, дворецът в Палестрина, вила Шара в Рим и вилата в Кастел Гандолфо.

Първородният клон, известен като принцовете на Карбоняно и херцозите на Вазанело, след придобиването на част от имуществото на Барберини през 1810 г. приема името Колона Барберини ди Шара. Този клон има резиденция в едноименния дворец на Виа дел Корсо (бивша Пиаца ди Шара), преустроен по поръчка на втория принц на Палестрина и първи принц на Карбоняно, Франческо (†1636), от архитекта Фламинио Понцио. Дворецът обединява две по-стари семейни сгради и е известен с впечатляващия си портал, проектиран от Орацо Ториани, включен сред „четирите чудеса на Рим“.

Семейството изчезва по мъжка линия с Урбано, лейтенант-пилот, загинал в бой над Малта през 1942 г., син на Мафео Барберини Колона ди Шара (1850–1925) – издател и земевладелец, известен с това, че предоставя част от двореца си за седалище на периодични издания, включително вестник La Tribuna, както и с основаването на Театро Куирино. Между 1890 и 1895 г. Мафео е замесен в незаконен износ на произведения на изкуството от своята колекция, включваща творби на Рафаело, Тициан и Караваджо, и впоследствие губи почти цялото си имущество вследствие на спекулативни дейности. Родословието продължава по женска линия чрез Урбано Барберини, син на Мирта – най-голямата дъщеря на Урбано Барберини-Колона ди Шара – и нейния съпруг Алберто Риарио Сфорца, който добавя фамилията на съпругата си към своята след осиновяване от Стефанела Барберини Колона ди Шара.

Първородният в тази линия носи наследствените титли принц на Палестрина, гранд на Испания, херцог на Басанело, граф на Палацуоло, граф на Пачентро, граф на държавите Чиколи, Луколи и Торнимпарте, както и барон и господар на Рока Санто Стефано, Рока Сан Джовани, Сант’Еузанио, Фоса, Казентино, Басано, Монтикио, Вила Сант’Анджелo, Тузило, Стифе, Рока ди Медзо, Рока ди Камбио, на източника на Авиньон и на долината Паляно subaequo .

Колона Романо ди Сичилия

Два клона са минали през Сицилия.

Колона Романо ди Чезарò

Първите са братята Федерико Колона Романо, наречен така заради родината си и един от главните капитани на император Фридрих II, крал на Сицилия, и Джовани, архиепископ на Месина (1255), синове на Джордано II, господар на Дзагароло.

От тази първа линия произлиза Томазо Колона Романо, барон на Фиумединизи, барон на Калатабиано, барон на Монталбано и Стратигото ди Месина. От тази линия се разклоняват няколко клона, включително: бароните на Чезаро (по-късно херцози), херцозите на Санта Мария дей Маниачи, бароните на Фиумединизи (по-късно маркизи), бароните на Сан Калоджеро Годрано, бароните на Янкашо и Реалтурко, както и принцовете на Ласкари, херцозите на Рейтано, бароните на Биското и бароните на Франкавила Оливето. Клонът на Колона, херцози на Чезаро, е в Камерата на равните (част от парламента) на Кралство Сицилия. Епигоните от тази линия поддържат фамилното име Колона Романо в Палермо и Рим.

Колона Романо ди Резутано

Другият клон на семейство Колона по-късно идва на остров Сицилия от Рим по политически причини в лицето на Франческо Джован Батиста Колона. Член на клона Дженацано-Палиано, Фраческо е основателят на клона Резутано . Прогонен от папа Евгений IV, наследник на папския престол на Мартин V (роден Одоне Колона), той се премества в Сицилия, в Палермо, през първата половина на XV век, и след като се укрива там, се жени за дъщерята на Томазо Колона-Романо ди Монталбано, която му носи феодално владение Фаварота като зестра. Тъй като вече не може да се върне в Рим, той получава от крал Алфонсо кастеланството и пазителството над град Термини, където се установява.

От този род произлиза и Джован Батиста Романо и Вентимиля : 2-ри барон на Резутано, син на Джовани Форте, чрез брак 1-ви барон на Резутано, и на Катерина Флодиола и Вентимиля, баронеса на Резутано и Рачилеби и наследница на баща ѝ, барон Джован Силвестро Флодиола, който добавя това на Вентимиля към собственото си фамилно име, 3-ти барон на Понте ди Термини и на Фаварота, както и паж в двора на император Карл V, когото той приема в замъка на Резутано и който - по този повод - му дава привилегията да добави сребърния орел (двуглавият орел, типичен за императорския герб) към герба си.

Епигоните от този клон са признати за братовчеди със закон през 1659 г. в Рим от принца на Палиано. Основният клон на този род променя фамилното име Романо Колона на Романо Вентимиля, след което изоставя последното и днес живее в Палермо. В този клон изчезва семейство Галяно от Пикардия Де Балис (Бало), от което произлиза титлата „маркизи на Буонфорнело“ и клон на Кардона (Инкардона) от Сицилия.

Други известни представители са:

• Джовани Антонио Колона Романо Филинджери, сенатор на Кралството и префект на град Палермо
• Габриеле Колона Романо ди Чезаро, член на парламента на Кралството
• Джовани Антонио Колона Романо ди Чезаро, министър на кралството
• Симонета Колона Романо ди Чезаро, модна дизайнерка

Други клонове

• Колона ди Корсика произлизат от Колона ди Рома. Техен първи виден член е Уго Колона, известен като Маньо, кръстен в чест на чичо си графа на Прованс, принц на Корсика, който начело на 2500 мъже завладява острова от маврите през 816 г., основавайки други клонове на династията.
• Колона ди Сардиния, произхождащи от остров Понца. Техният член Винченцо се премества в Теранова Паузания в началото на ХХ век. Той и синовете му Микеле (чиито мъжки потомци - Фабрицио ди Карло - все още живеят в Рим, а женските - в Олбия), Джозуе и Антонио започват печеливш бизнес с млечни продукти и построяват три сгради в стил Ар нуво, които все още съществуват и днес: Палацо Колона на Корсо Умберто, настоящата общинска резиденция и Вила Клоринда.
• Колона д'Орнано
• Колона ди Истрия
• Колона ди Лека, към които принадлежат Дон Хуан де Мафиара от Лека, Колона ди Севиля, известен като Дон Жуан, и Родолфо ди Лека, генерал-капитан на войските на Влад Влашки (Дракула)
• Колона дела Рока
• Колона Кристиначе
• Колона Боци, към което принадлежи Дона Мария Колона Боци, прабаба на френския император Наполеон Бонапарт .

Известни членове на фамилията

Светски лица

Просперо Колона (1452–1523), папски генерал

• Стефано Колона (XIII век), римски сенатор. Бяга във Франция от папа Бонифаций VIII и през 1303 г. организира залавянето му от френски войски. През 1327 г., като поддръжник на папа Йоан XXII, е принуден да потърси убежище в Авиньон от Лудвиг IV Баварски. По време на въстанието на Кола ди Риенцо предвожда враждебната аристокрация и губи живота си в боевете.
• Джакомо Шара Колона († 1329), брат на предходния, командир на Палестрина при Бонифаций VIII, бяга, обсаден е от папата, заловен е от пирати близо до Анцио и е окован за греблата. Откупен в Марсилия, той се завръща през 1303 г. с брат си Стефано и французина Гийом дьо Ногаре, подкупва го да влезе в град Анани и затваря Бонифаций. През 1327 г. отваря портите на столицата на крал Лудвиг IV Баварски и му връчва императорската корона в базиликата „Свети Петър“ на 17 януари 1328 г., която му дава право да изложи златна корона над сребърната колона на герба си. Опитът за детрониране на Йоан XXII се проваля. Умира в изгнание.
• Просперо Колона (1452–1523), папски генерал, най-известният от своя род. Сражава се известно време за краля на Франция Шарл VIII по време на нахлуването му в Италия през 1495 г., но след това преминава на страната на испанците и помага на испанския генерал Гонсалво де Кордова да прогони французите от Италия. В последвалите Италиански войни победата при Виченца и швейцарското нахлуване в Пиемонт са негово дело. Пленен от французите през 1515 г., той се откупва с 350 паунда злато, след което командва цялата съюзническа армия и отвоюва Италия от французите. Той побеждава новата френска армия под командването на Одет дьо Фоа в битката при Бикока на 27 април 1522 г. и завършва кампанията с превземането на Кремона и Генуа. Италия го почита с епитета „Защитник на езичниците и Баща на италианските народи“.
• Витория Колона (1490–1547), поетеса, съпруга на Фернандо Франческо д'Авалос, приятелка на Микеланджело Буонароти
• Маркантонио II Колона (1535-1584), адмирал, победител в битката при Лепанто

Кардинали

Одоне Колона (1368-1431), от 1417 папа Мартин V

• Джовани Колона (ок. 1150-ок. 1215)
• Джакомо Колона (ок. 1250 - 1318), известен още като Якопо Колона, в конфликт с Бонифаций VIII
• Пиетро Колона (ок. 1260-1326), в конфликт с Бонифаций VIII
• Джовани Колона (ок. 1295-1348)
• Агапито Колона (?-1380)
• Стефано Колона (1-ва пол. на XIV век-1378 или 1379)
• Одоне Колона (1368-1431), бъдещ папа Мартин V
• Просперо Колона Стари (ок. 1410-1463)
• Джордано Колона (живял 1461)
• Джовани Колона (1456-1508)
• Помпео Колона (1479-1532)
• Маркантонио Колона Стари (1523-1597)
• Асканио Колона (1560-1608)
• Джироламо Колона (1604-1666)
• Карло Колона (1665-1739)
• Просперо Колона (1662-1743)
• Джироламо Колона (1708-1763)
• Просперо Колона ди Шара (1707-1765)
• Маркантонио Колона (1724-1793)
• Пиетро Колона Памфили (1725-1780)
• Никола Колона ди Стиляно (1730-1796 )
• Бенедето Колона Барберини ди Шара (1788-1863)

Господари на Колона

Колона в Лацио

• Пиетро Колона (1078 -1108), господар на Колона, Монтепорцио, Дзагароло и Галикано
• Пиеро Колона (?- сл. 1116), син на предходния, господар на Колона, Монтепорцио, Дзагарола, Галикано и Палестрина
• Одоне Колона (?-сл. 1151), син на предходния, господар на Колона, Монтепорцио, Дзагарола, Галикано и Палестрина
• Джордано Колона (?-сл. 1188), син на предходния, господар на Колона, Монтепорцио, Дзагарола, Галикано и Палестрина
• Одоне Колона (?-сл. 1280), син на предходния, господар на Колона, Монтепорцио, Дзагарола, Галикано и Палестрина, римски сенатор
• Джовани Колона (?-1293), син на предходния, господар на Колона, Монтепорцио, Дзагарола, Галикано и Палестрина, римски сенатор
• Агапито Колона (?-1300), син на предходния, господар на Колона, Монтепорцио, Дзагарола, Галикано и Палестрина, 1293 римски сенатор, чиито потомци са херцозите на Палиано и херцозите на Дзагароло (виж по-долу)
• Стефано Колона Стари (?-1349), брат на предходния, господар на Палестрина, римски сенатор, чиито потомци са херцозите на Палиано (виж по-долу)

Господари, херцози (1519) и принцове (1569) на Палиано

Палацо Колона в Рим

• Лоренцо Онофрио Колона (?-1423), господар на Палиано и на др.
• Антонио Колона (?-1471), син на предходния, господар на Палиано и на др.
  • Пиетро Антонио Колона, син на предходния
• Маркантонио I Колона (1478-1522), син на предходния, господар на Палиано и на др., 1508 граф на Чекано и Пофи
  • Просперо Колона (1452-1523), син на Антонио Колона, 1-ви херцог на Траето
• Фабрицио I Колона (1519-1520), син на предходния, 1519 1-ви херцог на Палиано, маркиз на Манопело, 1497 граф на Талякоцо, 1512 велик конетабъл на Неаполитанското кралство
• Асканио I Колона (1500-1556), син на предходния, 2-ри херцог на Палиано, 2-ри херцог на Талякоцо, 1520 велик конетабъл на Неапол
• Маркантонио II Колона (1535-1585), син на предходния, 3-ти принц и херцог на Палиано, 1569 1-ви херцог на Талякоцо, 1577-1584 вицекрал на Сицилия
• Фабрицио Колона (1557-1580), син на предходния, наследствен принц на Палиано
• Маркантонио III Колона (1575-1595), син на предходния, 4-ти принц и херцог на Палиано, 2-ри херцог на Талякоцо, велик конетабъл на Неапол
• Маркантонио IV Колона (1595-1611), син на предходния, 5-ти принц и херцог на Палиано, 3-ти херцог на Талякоцо
• Филипо I Колона (1578-1639), чичо на предходния, 6-и принц и херцог на Палиано, 4-ти херцог на Талякоцо
• Федерико Колона (1600-1641), 7-ми херцог и принц на Палиано, конетабъл на Неапол, съпруг на внучката на Дон Хуан Австрийски, Маргарита Австрийска Бранчифорте, от която има един син, принц Антонио Колона (1620-1623). Като единствена наследница, Маргарита донася на семейство Колона не само княжеските титли на Бутера и Пиетраперция, но и обширни земеделски владения в Сицилия.
• Маркантонио V Колона (1604-1655), брат на предходния, 8-и принц и херцог на Палиано, 5-ти херцог на Талякоцо
• Джироламо Колона (1639-1666), брат на предходния, кардинал, 9-и принц и херцог на Палиано, 6-и херцог на Талякоцо, ерцхерцог на Болоня, кардинал
• Лоренцо Онофрио I Колона (1637-1689), племенник на предходния, 10-и принц и херцог на Палиано, 7-и херцог на Талякоцо, херцог на Марино, херцог на Мираля
• Филипо II Колона (1689-1714), син на предходния, 11-и принц и херцог на Палиано, 8-и херцог на Талякоцо,
• Фабрицио II Колона (1700-1755), син на предходния, 12-и принц и херцог на Палиано, 9-и херцог на Талякоцо, 4-ти херцог на Турси
• Лоренцо Онофрио II Колона (1723-1779), син на предходния, 13-ти принц и херцог на Палиано, 10-ти херцог на Талякоцо, 5-и херцог на Турси
• Филипо III Джузепе Колона (1760-1818), син на предходния, 14-ти принц и херцог на Палиано, 11-ти херцог на Талякоцо, 6-и херцог на Турси
• Аспрено I Колона Дория (1787-1847), племенник на Филипо III Колона, 15-ти принц и херцог на Палиано, 12-ти херцог на Талякоцо, 7-и херцог на Турси, велик конетабъл на Неапол
• Джовани Андреа I Колона (1820-1894), син на предходния, 16-ти принц и херцог на Палиано, 13-ти херцог на Талякоцо, 7-и херцог на Турси
• Маркантонио VI Колона (1844-1912), син на предходния, 179и принц и херцог на Палиано, 14-и херцог на Талякоцо, 8-и херцог на Турси
• Фабрицио III Колона Авела (1848-1923), брат на предходния, 18-и принц и херцог на Палиано, 15-и херцог на Талякоцо, 9-и херцог на Турси
• Маркантонио VII Колона (1881-1947), син на предходния, 17-и принц и херцог на Палиано, 16-и херцог на Талякоцо, 10-и херцог на Турси
• Аспрено II Колона (1916-1987), син на предходния, 20-и принц и херцог на Палиано, 17-и херцог на Талякоцо, 11-ти херцог на Турси
• Маркантонио VIII Колона (1948-), син на предходния, 21-ви принц и херцог на Палиано, 18-и херцог на Талякоцо, 12-ти херцог на Турси

Наследникът на титлата е синът на настоящия принц, Джовани Андреа Колона (1975-).

Принцовете на Сонино (1688) и след това на Стиляно (1716)

Герб на принцовете Колона ди Сонино, а след това и от Стиляно в двореца Пинели в Джуляно

Титлата „принц на Стиляно“ е дадена на Джулиано, посланик на Неаполското кралство при Светия престол през 1688 г. и по-късно е променена от неговия потомък Андреа, който отстъпва феодално владение Сонино на линията Колона на Палиано и прехвърля собствената си титла на тази на Стиляно.

• Джулиано Колона ди Стиляно (1671 - 1732), 1-ви принц на Сонино
• Фердинандо Колона ди Стиляно (1695-1775), 2-ри принц на Сонино
• Маркантонио Колона ди Стиляно (1724-1796), 3-ти принц на Сонино
• Андреа Колона ди Стиляно (1748-1820), 4-ти принц на Сонино и I принц на Стиляно
• Фердинандо (1785-1834), 2-ри принц на Стиляно
• Маркантонио Колона ди Стиляно (1808-1890), 3-ти принц на Стиляно
• Джоакино Колона ди Стиляно (1809-1900), 4-ти принц на Стиляно, брат на предходния
• Фердинандо Колона ди Стиляно (1858-1926), 5-и принц на Стиляно, син на брата на предходния
• Андреа Колона ди Стиляно (1885-1943), 6-и принц на Стиляно
• Лоренцо Колона ди Стиляно (1925-1984), 7-и принц на Стиляно
• Ландолфо Колона ди Стиляно (1914-1988), 8-и принц на Стиляно, братовчед на предходния
• Карло Колона ди Стиляно (1908-1990), 9-и принц на Стиляно, братовчед на предходния
• Просперо Колона ди Стиляно (1938–), 10-ти принц на Стиляно
• Федерико Джузепе Колона ди Стиляно (1954–), внук от рода на Мария Джулия Колона, 1783-1867.

Наследникът на титлата е брат на настоящия носител на титлата, Фабио Марцио Колона ди Стиляно (1943–).

Херцози на Дзагароло

Палацо „Роспильози“ в Дзагароло

• Джироламо Колона († 1482), господар на Галикано и Дзагароло, извънбрачен син на Антонио Колона († 1471)
• Марчело Колона († нач. на 1526), син на предходния, господар на Галикано и Дзагароло
• Камило Колона († 1558), син на предходния, 1-ви херцог на Дзагароло
• Помпео Колона († 1584), син на предходния, 2-ри херцог на Дзагароло
• Марцио Колона († сл. 1601), син на предходния, 3-ти херцог на Дзагароло, 1-ви принц на Галикано
• Пиерфранческо Колона, син на предходния, 4-ти херцог на Дзагароло, 2-ри принц на Галикано
• Помпео Колона († 1676), син на предходния, 5-ти херцог на Дзагароло, 3-ти принц на Галикано

Господари и князе на Палестрина

Палацо „Колона Барберини“ в Палестрина

• Стефано Колона († 1348), владетел на Палестрина
• Стефанело Колона († 1368), владетел на Палестрина
• Николо Колона († 1410), владетел на Палестрина
• Джовани Колона († 1413), владетел на Палестрина
• Якопо Колона († 1431), владетел на Палестрина
• Стефано Колона († 1433), владетел на Палестрина
• Салваторе Колона († сл. 1433), съвладетел на Палестрина заедно с
  • Николо Колона († 1433 г.), съвладетел на Палестрина
  • Джордано Колона († сл. 1433), съвладетел на Палестрина заедно с
  • Лудовико Колона († 1436), съвладетел на Палестрина
• Стефано Колона († 1490), владетел на Палестрина
• Франческо Колона († 1538), владетел на Палестрина
• Стефано Колона († 1548), владетел на Палестрина
• Джулио Чезаре Колона († 1580), владетел на Палестрина

Князе на Карбоняно

Дворецът в Карбоняно

• Франческо Колона ди Шара († 1636), 1-ви принц на Карбоняно
• Джулио Чезаре Колона ди Шара (1602-1681), 2-ри принц на Карбоняно
• Еджидио Колона ди Шара († 1686), 3-ти принц на Карбоняно
• Франческо Колона ди Шара (1684-1750), 4-ти принц на Карбоняно
• Джулио Чезаре Колона ди Шара (1702-1787), 5-ти принц на Карбоняно
• Урбано Барерини Колона ди Шара (1733-1796), 6-и принц на Карбоняно; от майка си приема фамилното име Барберини Колона ди Шара
• Мафео Барберини Колона ди Шара (1771-1849), 7-и принц на Карбоняно
• Мафео Барберини Колона ди Шара (1850-1925), 8-и принц на Карбоняно
• Урбано Барберини Колона ди Шара (1913-1942), 9-и принц на Карбоняно; с него мъжката линия на принцовете Колона ди Карбоняно изчезва.
• Мирта (1938–), съпруга на Алберто Риарио Сфорца (1937-2008), чрез брак 10-та принцеса на Карбоняно; тя приема фамилното име Риарио Сфорца Колона ди Шара
• Урбано Риарио Сфорца Колона ди Шара, 11-ти принц на Карбоняно (1961-)

Библиография

• Carlo Borgese, Delle famiglie siciliane nobili e illustri vissute in Polizzi tra il XII e il XIX secolo, Palermo, 1998
• Antonio Coppi, Memorie Colonnesi, Roma, 1855
• Vittorio Farneti, Terranova Pausania e i segni che sfuggono, Sassari, Delfino, 2005
• Pompeo Litta, Famiglie celebri italiane. Colonna di Roma, Milano, Paolo Emilio Giusti, 1836
• Anthony Majanlahti, Guida completa alle grandi famiglie di Roma, Milano, 2005
• Filadelfo Mugnos, Historia della avgvstissima famiglia Colonna, Venezia, 1658
• Filadelfo Mugnos, I ragguagli historici del Vespro Siciliano, Palermo, 1645
• Mario Tosi, La società romana dalla feudalità al patriziato, Edizioni di Storia e Letteratura, 1968
• Ferdinando Ughelli, Columnensis familiae nobilissimae S.R.E. cardinalium ad vivum expressas imagines, et summatim exornatas elogiis, eruebat et publicabat abbas Ferdinandus Ughellus, Roma, Corbelletti, 1650

Външни препратки

• Famiglia Colonna, на galleriacolonna.it
• Генеалогия на Колона, на genealogy.euweb.cz
• Генеалогия на Колона, в Libro d'oro della nobiltà mediterranea
• Die Reichsgrafen Colonna, Freiherren von Fels auf Gross-Strehlitz, Tost und Tworog
• Palazzo Colonna

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Colonna (famiglia) в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​