Колонизация на Марс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Художествено представяне на концепцията за колонизацията на Марс.

Колонизацията на Марс представлява част от научнофантастичен сюжет, при който хора могат да бъдат заселени на планетата и да създадат постоянни или временни жилищни обекти. Мнозина считат, че колонизацията на Марс представлява неизбежна стъпка в бъдещето, когато ресурсите на Земята ще бъдат силно ограничени. Засега това предполага подробното изучаване на Червената планета, което я поставя в центъра на вниманието на редица научни организации като НАСА, ЕКА и Роскосмос.

Прилики със Земята[редактиране | редактиране на кода]

Земята има много прилики с Марс:

  • Марсианският ден е много близък по продължителност до земния и е равен на 24 часа 39 минути 35,244 секунди
  • Територията на Марс е около 28,4% от земната. Като се има предвид, че сушата на Земята е 29,2% от цялата повърхност на планетата, разликата с Марсианската суша е малка. Марсианския радиус е наполовината на земния, а масата му е само 1/10 от земната. Това означава, че Червената планета има по-малък обем (~15%) и по-малка средна плътност.
  • Марс има наклон на оста 25,19°, което е близко до земния наклон на оста от 23,44°. В резултат на Марс има сезони подобни на земните, но с два пъти по-голяма продължителност. Северния полюс на Марс сочи към съзвездието Лебед.
  • Марс има атмосфера, която е много тънка (само 0,7% от Земната атмосфера), но осигурява известна защита от слънчева и космическа радиация и успешно е използвана за спускане на космически сонди на планетата.
  • Последните наблюдения от космическите апарати Марс Експлорейшън Роувър, Марс Експрес и Финикс потвърждават налчието на вода под формата на лед. Изглежда, че Марс има всички нужни елементи в значителни количества за поддържането на база на планетата.[1]

Разлики със Земята[редактиране | редактиране на кода]

Притеглянето на Марс е само 1/3 от земното притегляне. Не се знае дали това е достатъчно, за да предотврати здравословните проблеми свързани с безтегловността.

  • Температурите на Марс са много по-ниски от земните. Средната повърхностна температура е -63°C и спада до -140°. Най-ниската земна температура е −89.2 °C и е измерена на Антарктида.
  • Няма постоянни водни басейни на планетата.
  • Понеже Марс е по-отделечен от Слънцето, слънчевата енергия достигаща до горната му атмосфера е два пъти по-малка от тази достигаща земната горна атмосфера. Обаче пък заради тънката атмосфера много по-голямо количество енергия достига до марсианската повърхност.
  • Марсианската орбита е много по-ексцентрицитетна, което увеличава вариациите в температурата.
  • Марсианското атмосферно налягане е само ~6 mbar и в това си състояние е много под армстронговата граница от 61,8 mbar, нужно за оцеляването на хора без скафандри. След като тераформирането на Марс не може да се очаква в близко бъдеще, ще се налага конструирането на херметизирани сгради близки до космическите кораби, за да се предпазят хората от атмосферното налягане.
  • Марсианската атмосфера е съставена основно от въглероден диоксид. Заради това дори и с редуцирано атмосферно налягане, парциалното налягане на CO2 е 52 пъти по-голямо от земното. Атмосферата съдържа и значително количество въглероден оксид.
  • Червената планета има много слаба магнитосфера и затова отклонява много слабо слънчевите ветрове.

Източници[редактиране | редактиране на кода]