Колумбия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Колумбия.

República de Colombia
Знаме на Колумбия
Герб на Колумбия
(знаме) (герб)
Девиз: Libertad y Orden
Местоположение на Колумбия
География и население
Площ 1 138 910 km²
(на 25-то място)
Столица Богота
4°39′N, 74°3′W
Най-голям град Богота
Официален език испански
Население (пребр., 2006) 44,065,000
(на 27-мо място)
Гъстота на нас. 38,7 д./km²
Управление
президент Хуан Мануел Сантос
История
Независимост
- обявена
от Испания
20 юли 1810
Икономика
БВП (ППС, 2009) $401966 млрд. [1]
(на 28-мо място)
БВП на човек (ППС) $8,936 $
Валута песо (COP)
Други данни
Часова зона -5
Интернет домейн .co
Телефонен код 57

Колумбия е държава в северозападната част на Южна Америка. Граничи с Карибско море на север, Венецуела и Бразилия на изток, Еквадор и Перу на юг, Панама и Тихия океан на запад. Столицата е Богота. Населението на столицата е 6 834 000 души, което я прави 30тият най-голям град по население в света и 4тия в Южна Америка след Сао Паоло, Бразилия ; Буенос Айрес, Аржентина и Лима, Перу

История[редактиране | edit source]

Културата в района на Колумбия е съществувала поне едно хилядолетие преди новата ера. Първият досег на европейските колонизатори е в началото на 16 век. През 1525 испанците основават първия европейски град на континента - Санта Марта в крайбрежието на Карибско море. Постепенно те добиват по-широк контрол и около 1538 конкистадорът Гонсало де Кесада навлиза навътре в сушата и основава града Санта Фе де Богота (днес Богота). Управителят на колонията, дотогава зависима от вицекралство Перу, основава собствено вицекралство Нова Гранада през 1717. Под юрисдикцията му попадат и части от днешни Венецуела, Панама и Еквадор.

През 1810 жителите на административния център Богота обявяват независимост. Водени от Симон Боливар и Франсиско Сантандер те я извоюват окончателно на 7 август 1819. Основаната Велика Колумбия се разпада през 1831 и част от нея става Република Нова Гранада, по-късно преименувана на Съединени щати на Колумбия и накрая на днешната Република Колумбия. Панама е част от нея до 1903.

Демократическата история на държавата е разтърсвана от множество кръвопролития. Две граждански войни между поддръжниците на консервативната и либералната партия се водят в началото и средата на 20 век. През 1957 се основава Национален фронт, при който двете партии управляват съвместно. Този модел обаче не успява да разреши социалните проблеми, а и политически постепенно губи доверие поради значителната корупция. Възникват няколко партизански движения с комунистически и националсоциалистически характер, които на моменти губят възможността си за съпротива, но и до днес владеят отделни предимно изолирани райони. Освен тях се появява и паравоенна организация, която им се противопоставя. Опитите за примирие с партизаните имат само временен успех. Вътрешните противоречия между различните групи се подхранват и от търговия с наркотици. Отвличанията също са честа практика. Към момента сигурността в Колумбия се подобрява, но прилаганите военни мерки водят до сериозни дебати по отношение нарушаване на човешките права.

География[редактиране | edit source]

С обща площ от 1 138 910 км2 Колумбия е четвъртата по големина държава в Южна Америка след Бразилия, Аржентина и Перу. Тя е единствената на континента, която има брегове както на Тихия, така и на Атлантическия океан (Карибско море). Климатът е екваториален и субекваториален , но е под влиянието на Андите и е по-хладен към планините. Колумбийският масив се разделя на три части от долините на реките Магдалена и Каука. Източната част Лос Лянос е равнинна и се състои предимно от савани и тропически джунгли, прорязани от притоци на Ориноко и Амазонка. Равнинни области има и по двете крайбрежия на север и запад от Андите. Колумбия има една от най-разнообразните флора и фауна на планетата.Тук има над 40 000 вида цветни растения,1500 вида птици(от най-малката птичка колибри до най-голямата летяща птица-андски кондор),множество влечуги,сред които гигантските змии питон,боа и анаконда(достигаща дължина 11 метра),голям брой крокодили и алигатори,някои от които са дълги над 7 метра и с тегло над 1 тон и др.,голям брой бозайници-ягуар,пума,оцелот,тапир,капибара,очилата мечка,множество маймуни и др.Сред жабите тук е и най-отровната в света жаба-дървесната кокои.

Държавно устройство[редактиране | edit source]

Административно деление[редактиране | edit source]

Страната се разделя на 32 департамента и 1 столичен окръг*: Амасонас, Араука, Атлантико, Богота*, Боливар, Бояка, Калдас, Касанаре, Каука, Сесар, Чоко, Кордоба, Кундинамарка, Гуаиния, Гуавиаре, Уила, Ла Гуахира, Магдалена, Мета, Нарино, Путумайо, Киндио, Рисаралда, Сан Андрес и Провиденсия, Сантандер, Сукре, Толима, Ваупес, Вичада, Антиокия, Какета, Северен Сантандер и Вале дел Каука.

Население[редактиране | edit source]

Населението на Колумбия е 44 379 598 души (2007). 90% от населението са католици, а 10% определят за себе си, че изповядват друга религия. Годишния приръст на населението е 1.433% (2007), което и отрежда място сред страните със среден годишен прираст на населението.

Колумбия е на 4 място по население в Америка след САЩ, Бразилия и Мексико. По-голямата част от него е концентрирана в централната и западна част на страната. Характерна е вътрешната миграция от селата към големите градове. Докато през 1938 г градското население е било едва 28%, то през 2005 г то вече е над 76%. Външната миграция е главно към САЩ, Испания и Венецуела. По данни на местната статистика в чужбина за емигрирали и живеят около 3.5 милиона колумбийци..

Най-многобройната етническа група са метисите - 58%, следвани от бялата раса - 20% и афроколумбийците на трето място с 10.6%. Коренното население е представено от 3.4%.

Икономика[редактиране | edit source]

Икономиката на Колумбия е пета по сила в Южна Америка и от 1995 г насам има среден годишен растеж от 5.5%. За 2007 г БВП на Колумбия е 319.5 милиарда $, което се пада по 6 700$ на глава от населението. Въпреки това има голяма пропаст между отделните класи в Колумбия - 49.2% от населението живее под прага на бедността, а безработицата за 2007 г е 11.2%.

Култура[редактиране | edit source]

В литературата най-известното колумбийско име безспорно е Габриел Гарсия Маркес, който с неговия шедьовър Сто години самота печели Нобелова награда през 1982 г. Големи имена в съвременната световна литература са и Фернандо Вайехо, Алваро Мутис и Херман Кастро Кайседо, който е на второ място след Маркес по продадени книги от колумбийски автор.

В музиката Колумбия може да се гордее с три световни звезди - Шакира и Хуанес - и двамата са печелили в кариерата си Грами, както и J Balvin, който стана по-известен с хита Tranquila.

Бележки[редактиране | edit source]