Кольо Николов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кольо Николов
български писател
Роден
25 май 1941 г. (81 г.)

НационалностFlag of Bulgaria.svg България
Литература
Жанроверазказ, новела, роман
Направление„инфантилна проза“
Дебютни творби„Облаци от бяла светлина“ (1966)

Кольо Николов е български писател.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Кольо Николов е роден на 25 май 1941 г в пловдивското село Крумово. Работи в медии – вестниците „Народна младеж“ и „Студентска трибуна“, БНР и БНТ.[1]

През 1976 г. заедно със съпругата си, актриса, Николов заминава на екскурзия в Италия с ясното намерение да не се завръща в България. Успяват да стигнат до Ню Йорк, където живеят до 1979 г. Кольо Николов не спира да пише. Изпраща и на издателства, но не получава отговори. Пише писма на най-известните американски писатели от онова време – Джеръм Селинджър, Рей Бредбъри, Кърт Вонегът, Джон Чийвър. Получава отговор от Бредбъри, който го съветва да си намери литературен агент и го уверява, че може да разчита на препоръките му. А Кърт Вонегът му пише подробно писмо рецензия и дори прилага чек от сто долара.[1]

По време на гостуване на българска писателска делегация в Ню Йорк, той се запознава с Любомир Левчев и уговаря с него завръщането си в родината без последствия. В България през 80-те години Николов работи в кукления театър в София и издава петте книги, написани в САЩ. След промените в България Кольо Николов се връща отвъд океана. От 1993 г. живее във Вирджиния, а в началото на века се прехвърля в Холивуд, Лос Анджелис. Работи неспециализирана работа – като продавач в дрогерии, като пощальон, като бензинджия. През 2004 г. се принуждава да продаде писмото от Вонегът, за да оцелее. Взима 3000 долара за него. Но е личен приятел с Рей Бредбъри.[1]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Той дебютира през 1966 г. със сборника „Облаци от бяла светлина“, в който разчита на пародийния, привидно само несериозен, подигравателен поглед към особено сериозни теми.[1]

Сред издадените му в България книги са „Влог в швейцарската банка“ (1969), „Слънчеви квадрати по зимния плаж“ (1970), „Страшно красиви, страхотно добри“ (1987), а сред писаните в Америка – „Хотел „Паръдайс“ (1982), „Кой какъв е в Ню Йорк“ (1982), „Кадифе в разбити улици“ (1984), „Вън от Бродуей“ (1986) и „Кейбъл рум“ (1986).[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]