Колю Фичето

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Колю Фичето
български строител
Роден
Починал
1881 г. (81 г.)
Погребан Велико Търново, България
Техника
Област Строителство
Колю Фичето в Общомедия

Никола Иванов Фичев, известен като Кольо Фичето и наричан Уста̀ Колю Фичето (през турското „уста“ от арабското „устаз“ – майстор, учител, професор), е български възрожденски строител, архитект и скулптор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в град Дряново през 1800 г. Останал сирак без баща на 3 г., едва 10-годишен започва да учи занаят при тревненските майстори дюлгери. На 17-годишна възраст се учи при майстори от западнобългарската строителна школа от град Корча как се дяла камъкът, а след това усвоява строежа на църкви, камбанарии и мостове от брациговските майстори. Още млад, 23-годишен, той е вече калфа, а на 36 г. е общопризнат за майстор от целия дюлгерски еснаф.

Знаел е отлично турски език, говорил е добре гръцки и румънски език.

Почива през 1881 г. в Търново, където днес в парк „Дружба“ се намира гробът му. Оригиналният кръст е в окръжния исторически музей „Конака“. Българският генерал Иван Фичев е негов внук.

Името на Никола Фичев носи морският нос Колю Фичето в Антарктика.[1]

Ликът му е изобразен на банкнотата от 2000 лева (емисия 1996 година, в обращение до 1999 г.).[2]

Известни проекти[редактиране | редактиране на кода]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]