Комисия (пояснителна страница)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Комисия е:

  1. Група избрани или назначени лица, на които е възложено изпълнението на някаква обща задача.
  2. Държавен или обществен орган за провеждане на специални мероприятия.[1]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

В българския език комисия навлиза през руския език – комиссия [kɐˈmʲisʲɪɪ̯ə], чиято дума от своя страна е от полската komisja[2]. Самата тя е от латинската commissio, от com- („със“) и missio („изпращащ“), от перфектното страдателно причастие missus („изпратен“), от глагола mitto („изпращам“), със значения „изпратени заедно; комисия“.

От същия латински корен е и думата комитет, която е навлязла през френската comité, която е от английската committee. За английската дума съществуват две възможни етимологии, като въпросът за коя е вярната остава отворен: 1. Или от съчетаването на commit и наставката -ee; 2. Или като възраждане на англо-норманската commite, която е миналато причастие на commettre, от латинската committere.

Думата комѝта е също от френската comité („организация“), но тя е навлязла през турската komita със значение на „участник в българското революционно движение през турското робство; бунтовник, революционер.“[1]

Думата комитат е от латинската comitatus.[1] Въпреки че за българската държава се допуска административна подялба на комитати между X-IX в., това название се среща само в чужди източници, а домашните употребяват думата „земя“. На английски comitatus има значение на „набор от воини и благородници, които съпровождат краля или друг владетел/водач“, а латинското значение е на „съпроводен, охраняван, когото са обгрижили“ – перфектно причастие от глагола comitor („изпровождам, съпровождам, обгрижвам, охранявам“), който е производен от comes („конт, граф“, но и „съпроводник, другар; слуга“).

Държавни, обществени, наддържавни/международни органи[редактиране | редактиране на кода]

В Република България[редактиране | редактиране на кода]

В ЕС[редактиране | редактиране на кода]

Международни[редактиране | редактиране на кода]

НПО[редактиране | редактиране на кода]

Исторически съществували комисии[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Авторски колектив. Речник на българския език. Т. 7. (К – Координати). София, Издателство на БАН, 1993. 768 с. ISBN 954-430-193-3.
  2. Фасмер, Макс. Этимологический словарь русского языка Макса Фасмера: Пер. с нем. (с доп.). Т. 2. Москва, „Прогресс“, 1967. 671 с.
  3. Временните комисии в НС се наричат анкетни комисии.
Символ, обозначаващ пояснителна страница Тази пояснителна страница насочва към статии със сходни заглавия.
Ако сте дошли тук чрез някаква вътрешна препратка, може да я промените така, че да сочи направо към подходящата статия.