Направо към съдържанието

Коми език

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Коми.

Коми
Коми кыв
РазпространениеРусия, Коми
Говорени от293 000 души
Систематизация по Ethnologue виж
Коми в Общомедия

Коми (или коми-зирянски) е угро-фински език, говорен от народа коми в североизточната част на европейска Русия. Най-близкият до него език е удмуртският, като двата езика образуват подгрупата на пермските езици.

Има 3 основни наречия, всяко от които има собствена книжовна норма:

  • северно (коми-зирянски) – говори се от около 200 хил. души.
    • сиктивкарски
    • нижневичегодски
    • верхневичегодски
    • среднесисолски
    • верхнесисолски
    • вимски
    • лузко-летски
    • ижемски
    • печорски
    • удорски

Отделните наречия не се различават особено. Един от диалектните признаци е промяната на съгласния звук на мястото на историческото краесловно [-l]. Имаме:

  • елови диалекти – [l] се пази във всички позиции: кылыс „езикът му“, кыл „език“.
  • ве-елови диалекти – [l] в края на сричката преминава във [v]: кылыс, кыв.
  • нулеви-елови диалекти – [l] в края на сричката преминава в [u] или изпада: кылыс, кыу или кы.

Интересно е да се отбележи, че най-старата писменост на коми датира от 14 век. Създадена е била от мисионера Степан Храп, чиято майка е била коми, в град Велики Устюг въз основа на кирилицата и гръцката азбука. От 16 век се използва руската кирилица, а са въведени две допълнителни букви: I, і и Ӧ, ӧ. През първата половина на 20 век, за няколко години се използва молодцовската азбука, също вариант на кирилицата.

Граматически особености

[редактиране | редактиране на кода]
  • Има силно развита падежна система (16 падежа) с форми за всяко притежателно лице. Имената нямат род, а се делят по признака притежание (мой, твой, негов, наш, ваш, техен).
  • Падежните окончания се поставят след показателя за множествено число и притежателен суфикс. При наличие на притежателен суфикс се получава лично-притежателно склонение, което има особена форма в някои падежи. Нормативната форма (притежателен суфикс + падеж) не е отбелязана в дадената таблица.
  • Именителният падеж има нулево окончание.
Въпрос Падеж Окончание мой твой негов, неин наш ваш техен
Кой, какво? Нимтан, Именителен
Чий? Асалан, Притежателен -лöн
от кого, от какво? Босьтан, Събирателен -лысь
На кого, какво? Сетан, Дателен -лы
Кого? Керан, Винителен -öс
-сö
-öс -тö -сö -нымöс -нытö -нысö
с кого, какво? Керанторъя, Творителен -öн -нам -над -нас -наным -наныд -наныс
без кого, какво? Торйöдан, Лишителен -тöг
с кого, какво? öтвывтан, Съвместен -кöд
за кого, какво? Могман, Целеви -ла
къде, в какво? Ина, Местен -ын -ам -ад -ас -аным -аныд -аныс
откъде, от какво? Петан, Изходен -ысь -сьым -сьыд -сьыс -сьыным -сьыныд -сьыныс
в какво? Пыран, Входителен -ам -ад -ас -аным -аныд -аныс
Към кого, към какво? Матыстчан, Приближителен -лань
от кого, от какво? Ылыстчан, Отделителен -сянь
по какво? (за движение) Вуджан -öд -öдым -öдыд -öдыс -öдным -öдныд -öдныс
до кого, какво? Воан, Достигателен -öдз -öдзым -öдзыд -öдзыс -öдзным -öдзныд -öдзныс

Пример: зонъ-яс-ыс-лы = „момче“ + (мн. ч.) + „неин“ + (дателен падеж) = „на нейните момчета“

  • Предлози няма.
  • Отношенията между частите на изречението се изразяват падежно или чрез следлози.
  • Следлозите се скланят, като отнасящото се към тях съществително име стои в именителен падеж.

Прилагателни и числителни имена

[редактиране | редактиране на кода]
  • Прилагателните не се съгласуват със съществителните по число.
  • След числистелните имена съществителното име е винаги в единствено число.
  • Бройни числителни: 1 öтик, 2 кык, 3 куим, 4 нёль, 5 вит, 6 квайт, 7 сизим, 8 кöкъямыс, 9 öкмыс, 10 дас, 11 дас öтик, 12 дас кык,... 20 кызь, 21 кызь ӧти, 22 кызь кык,…30 комын, 40 нелямын, 50 ветымын, 60 квайтымын, 70 сизимдас, 80 кöкъямысдас, 90 öкмысдас, 100 сё, 1000 сюрс.
  • Глаголите имат 2 спрежения: положително и отрицателно.
  • Има 3 времена: сегашно, бъдеще и минало.
  • Пример: гижны = „пиша“ (инфинитив -ны).
Положително спрежение Отрицателно спрежение
Ед. число Мн. число Ед. число Мн. число
1. гиж-а 1. гиж-ам 1. ог гиж 1. огöй гиж-öй
2. гиж-ан 2. гиж-анныд 2. он гиж 2. онöй гиж-öй
3. гиж-ö 3. гиж-öны 3. оз гиж 3. оз гиж-ны

Бъдеще време-1 (просто)

[редактиране | редактиране на кода]
  • Различава се от формите на сегашното само при формите за 3 лице: гиж-ас, гиж-асны.
  • Отрицателни форми не се образуват.

Бъдеще време-2 (сложно)

[редактиране | редактиране на кода]
  • Образува се посредством спомагателен глагол. (кутны „хващам“, заводитны „започвам“, мöдны „съм“). Примерно кут-а, заводит-а, мöд-а гижны; кут-ан, заводит-ан, мöд-ан гижны и.т.н.
  • Отрицателните форми се образуват посредством отрицателните форми на спомагателния глагол, инфинитивът не се променя.
Положително спрежение Отрицателно спрежение
Ед. число Мн. число Ед. число Мн. число
1. гиж-и 1. гиж-им 1. эг гиж 1. эгöй гиж-öй
2. гиж-ин 2. гиж-инныд 2. эн гиж 2. энöй гиж-öй
3. гиж-ис 3. гиж-исны 3. эз гиж 3. эз гиж-ны

Минало-2 (преизказно)

[редактиране | редактиране на кода]
  • Употребява се при преразказването или предаването на чужди думи, когато говорещият не е бил свидетел на описваните събития.
  • Не се употребява в първо лице.
  • На български може да се преведе с преизказно наклонение.
Положително спрежение
Ед. число Мн. число
2. гиж-öмыд 2. гиж-öмныд
3. гиж-öма 3. гиж-öмаöсь
  • Отрицателната форма се образува с помощта на частицата абу: абу гиж-öмыд= „не си писал“.
  • Лыткин В. И. Историческая грамматика коми языка. Ч. 1. Сыктывкар, 1957.
  • Лыткин В. И. Коми-зырянский язык // Языки народов СССР. Т. 3. М., 1966.
  • Современный коми язык. Ч. 1 – 2. Сыктывкар, 1955 – 64.