Комо (град)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Комо (Италия))
Вижте пояснителната страница за други значения на Комо.

Комо
Como
Знаме
      
Герб
Панорамен въздушен изглед на Комо
Панорамен въздушен изглед на Комо
Страна Италия
РегионЛомбардия
Площ37,12 km²[1]
Надм. височина201 m
Население83 184 души[2] (1 януари 2023 г.)
Пощенски код22100
МПС кодCO
Официален сайтwww.comune.como.it
Комо в Общомедия

Ко̀мо (на италиански: Como) е град и община в Северна Италия.

География[редактиране | редактиране на кода]

Градът е административен център на едноименната провинция Комо в област Ломбардия. Разположен е на югозападния бряг на езерото Лаго ди Комо. Курортен и туристически център. Намира се на 45 km северно от Милано. Население 84 555 жители към 30 юли 2009 г.

История[редактиране | редактиране на кода]

Хълмовете заобикалящи Комо са били обитавани още от праисторическо време. Хората, населяващи тези места, са били известни под името Ороби, келтско племе.

Около 1 век преди Христа тази територия била подчинена на Римляните.

Първият център бил разположен на близките хълмове, но след това бил преместен на сегашното му местоположение по заповед на Юлий Цезар, който накарал да пресушат близкото тресавище и разположил заобиколения от стени град в типична мрежа от перпендикулярни улици. Новосъздаденият град бил наречен Novum Comum.

През 774 година градът бил завладян от Франките и се превърнал в търговски център.

През 1127 г. Комо загубил десетилетната битка срещу намиращия се в близост град Милано. Няколко десетилетия по-късно, с помощта на Фридрих I Барбароса, жителите на Комо успели да си отмъстят на Милано, като през 1162 г. го разрушават напълно. Фридрих допринесъл за създаването на няколко защитни кули около града, от които днес е останала само една, Барадело.

Оттогава историята на Комо проследява историята на Милано, през Френската инвазия и Испанското владение до 1714 г., когато територията е била завладяна от австрийците. Наполеон нахлува в Ломбардия през 1796 г. и я управлява до 1815 г., когато австрийското управление е подновено след Виенския конгрес. Накрая през 1859 година, с идването на Джузепе Гарибалди, градът е освободен и става част от новосъздаденото Кралство Италия.

В края на Втората световна война, след като преминава през Комо по пътя на своето бягство към Швейцария, Мусолини е заловен и застрелян от партизани в близост до езерото Комо.

Любопитен факт е, че фонтанът Рокфелер, който днес се намира в Зоологическата градина в Бронкс в Ню Йорк, преди се е намирал на централния площад в близост до езерото. Той е бил купен от Уилям Рокфелер през 1902 г.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Град Комо, въпреки че се намира в средиземноморска зона, не се радва на типичния средиземноморски климат, а на влажен субтропичен климат. Зимата обикновено е сухо и студено със средни температури около 6 °C, докато през лятото е умерено влажно и горещо, със средни температури около 26 °C. Нивото на влажност е сравнително високо през цялата година.

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Катедралата в град Комо
Църквата Сан Феделе
Вила Олмо

Църкви[редактиране | редактиране на кода]

  • Катедралата е създадена през 1396 на мястото на романската църква „Санта Мария Маджоре“. Фасадата на катедралата е построена през 1457, с нейните розови прозорци и ренесансовите статуи на Плиний Стари и Плиний Млади на нейния вход. Конструкцията на катедралата е завършена през 1740. Интериорът ѝ съчетава готически, ренесансов и романски стил.
  • Сан Феделе е римска църква, построена около 1120 г. Съвременната камбанария на църквата е възстановена по-късно. Най-характерната ѝ черта е известната Врата на св. Феделе, която е покрита със средновековна декорация.
  • Св. Августин е построена от цистерциански монаси в началото на 14 век, но е ремонтирана през 20 век. Характерни са фреските от 15 – 17 век., както и бароковата декорация на църквата.
  • Римската базилика Сант Абондио е конструирана през 1095 от папа Урбан II. Интериорът представлява красива живопис от 11 век и фрески от 14 век.

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Античната крепостна стена
  • Teatro Sociale
  • Вила Олмо, която е построена през 1797 в неокласически стил. Тя е била дом на Наполеон Бонапарт, Император Франц Фердинад I, Джузепе Гарибалди и други известни личности. Днес е място за изложби.
  • Бролето
  • Castello Baradello, малък средновековен замък.

Музеи[редактиране | редактиране на кода]

  • Musei Civici
  • Museo archeologico „P. Giovio“
  • Museo Storico
  • Pinacoteca
  • Tempio Voltiano, музей посветен на дейността на Алесандро Волта.
  • Museo della Seta
  • Museo Liceo classico „A. Volta“
  • Villa Olmo

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Комо е индустриален град, прочут с фабриките си за производство на коприна. През последните години туризмът е от особено значение за града. Много известни личности имат имения на брега на Лаго ди Комо. Сред тях са Мадона, Джордж Клуни, Силвестър Сталон и др.

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

Представителният футболен отбор на града носи името Калчо Комо. Освен това град Комо има плувен и баскетболен отбор.

Известни личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Комо
Починали в Комо

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Como в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

  1. Superficie di Comuni Province e Regioni italiane al 9 ottobre 2011 // Национален статистически институт. Посетен на 16 март 2019 г.
  2. demo.istat.it