Компютърен терминал

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Текстов компютърен терминал от 1982 година

Компютърният терминал е електронно хардуерно устройство, предназначено за въвеждане и извеждане на данни в сървъри, информационно-изчислителни центрове или големи компютърни системи.

Устройство[редактиране | edit source]

Терминалът най-често се състои от клавиатура за въвеждане на входни данни (команди и информация във вид на текст) и дисплей за извеждане на изходни данни (резултати от обработката във вид на текст и/или графики). Клавиатурата и дисплеят могат да бъдат обединени в един корпус или да бъдат отделни устройства с обща или отделни връзки към изчислителния център. Допълнително, в завивимост от типа на терминала, могат да се включват и други входно-изходни устройства като дискови запаметяващи устройства, принтери, скенери т.н.

История[редактиране | edit source]

В миналото, през 60-те и 70-те години на 20-ти век, терминалите са били основните устройства за достъп до големите изчислителни центрове и центровете за данни в университетите, държавните учреждения и частните компании. С тяхна помощ са се извършвали основните операции по настройката, програмирането и използването на големите компютри.

Настояще[редактиране | edit source]

Днес най-често в ролята на терминали се изполват обикновени персонални компютри с подходящ софтуер и мрежова връзка. Използват се и специални модели компютри, наречени тънки клиенти, разполагащи с ограничени изчислители ресурси и малък или никакъв запаметяващ капацитет, които осигуряват връзка към основен сървър или директно към Интернет и позволяват отдалечена работа при най-ниски цени за притежание и поддръжка.