Компютърен терминал

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Текстов компютърен терминал от 1982 година

Компютърният терминал е електронно хардуерно устройство, предназначено за въвеждане и извеждане на данни в сървъри, информационно-изчислителни центрове или големи компютърни системи.

Устройство[редактиране | редактиране на кода]

Терминалът най-често се състои от телетип или клавиатура за въвеждане на входни данни (команди и информация във вид на текст) и дисплей за извеждане на изходни данни (резултати от обработката във вид на текст и/или графики). Клавиатурата и дисплеят могат да бъдат обединени в един корпус или да бъдат отделни устройства с обща или отделни връзки към изчислителния център. Допълнително, в зависимост от типа на терминала, могат да се включват и други входно-изходни устройства като дискови запаметяващи устройства, принтери, скенери т.н.

История[редактиране | редактиране на кода]

В миналото, през 1960-те и 1970-те години телетипите и терминалите са основни устройства за достъп до големите изчислителни центрове и центровете за данни в университетите, държавните учреждения и частните компании[1]. С тяхна помощ са се извършвали основните операции по настройката, програмирането и използването на големите компютри.

Днес най-често в ролята на терминали се използват обикновени персонални компютри с подходящ софтуер и мрежова връзка. Използват се и специални модели компютри, наречени тънки клиенти, разполагащи с ограничени изчислители ресурси и малък или никакъв запаметяващ капацитет, които осигуряват връзка към основен сървър или директно към Интернет и позволяват отдалечена работа при най-ниски цени за придобиване и поддръжка.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en)) Lawyer, David. Text-Terminal-HOWTO. // 2013. Посетен на 10 ноември 2016.