Компютърна памет

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Твърд диск с обем от 44 MB от 1980-те години, сравнен с CompactFlash с обем от 2 GB от 2000 г.
Съветски модули К565РУ3 за оперативна памет с капацитет 16384 бита
Устройство за съхранение на информация на флаш-памет

Компютърната памет в компютрите е средата за съхранение на обработваните данни в течение на определено време. Притежава йерархична структура и обикновено е съставена от няколко запаметяващи устройства с различни характеристики.

Основната задача на компютърната памет е да съхранява информация, получена в резултат на външно въздействие и представена в подходящ вид. В случая на двоично представяне това означава записване на две състояния – 0 и 1 и може да се онагледи със състоянието „включено/изключено“ на ключ или реле. За управление на паметта се въвежда вътрешна организация, като тя се разделя на участъци (клетки на английски: memory cell) с определен размер (дължина или разредност) и адрес (пореден номер), и към тях се отправят команди от процесора. Достъпът до паметта се осъществява от специални механизми, които могат да четат и записват.

Съществуват различни видове компютърна памет и класификацията и ̀ се прави според нейната функционалността, като това включва освен нейната физическата реализация, така и структурата от данни, която в болшинството случаи се реализира програмно. Запаметяващите устройства имат различна класификация.

История[редактиране | редактиране на кода]

Вътрешната памет в първите машини е изработена от електронни лампи, например в Манчестърските компютри се използва електростатична памет, изработена от електронно-лъчеви тръби на Уилямс. В други лампите са запълнени с живачни пари, наречени „закъснителни линии“, в които се използва ефектът на забавяне на акустичните сигнали, затова този тип памет се нарича акустична. Информацията се кодира като последователност от импулси и се преобразува от звуков в електрически сигнал с помощта на кварцови кристали. Такава памет е използвана в EDSAC, SEAC, ACE и EDVAC. Недостатък на този тип памет е последователният достъп и дългото време, необходимо да извличане на инструкциите. В опит да се минимизира това време се налага специален вид програмиране (на английски: optimum coding).

Първите успешни опити за разработване на магнитна памет са барабанните памети, които съхраняват информацията като намагнитени области върху метален цилиндър (барабан). Изобретението е на Густав Тошек от Австрия от 1932[1], но според други автори принос има и Екерт[2] Магнитните барабани се използват като компютърна памет няколко десетилетия докъм 1960-те.

Най-важни последици за усъвършенстване на компютърната памет има разработката на американците Форестър и Ванг, които през 1940-те независимо един от друг изследват ефекта на хистерезис при намагнитване и размагнитване на триизмерни матрици от магнитни материали. Това позволява произволен достъп до възлите на матрицата. През 1950 въз основа на техните резултати започва индустриално производство на памет с магнитна сърцевина (феритна памет). Тя е надеждна, относително евтина, има висок капацитет и дълго време на живот. През следващите години феритната памет започва да измества другите форми и преобладава като компютърна памет до средата на 1970-те.

Основна характеристика на американската UNIVAC (1951) е включването на новооткрития вид памет с магнитна лента и високоскоростно записващо устройство за постоянно съхранение. Магнитните ленти все още се използват като средство за съхранение на големи обеми от данни. През 1952 IBM представя IBM 701, първа машина от успешната им серия 700/7000 и първият мощен компютър. IBM 704 (1954) използва феритна памет и се превръща в образец за всички големи машини[2].

През 1953 г. IBM създава твърди дискове за компютъра RAMAC – технология, комбинираща предимствата на феритната памет и на магнитния барабан. Те имат 50 магнитни плочи с диаметър 60 cm с общ капацитет 5 MB. Скоростта на въртене на плочите тогава е само 120 rpm, което означава средна скорост на достъп около 1 секунда.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Magnetic drum. // Virtual Exhibitions in Informatics. Посетен на 2011-08-21.
  2. а б The Modern History of Computing. // Станфордска философска енциклопедия. Посетен на 31 октомври 2016.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]


Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Компьютерная память“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.