Комрат

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Комрат
Comrat
— град —
Знаме
      
Герб
Изглед от Комрат
Изглед от Комрат
Moldova relief map.png
46.3003° с. ш. 28.6572° и. д.
Комрат
Страна Flag of Moldova.svg Молдова
Автономна единица Flag of Gagauzia.svg Гагаузия
Площ 16,4 km²
Надм. височина 52 m
Население 20 113[1] души (2014)
Кмет Сергей Анастасов[2]
Основаване 1789 г.
Пощенски код MD-3800
Телефонен код 298
МПС код GE
Официален сайт www.comrat.md
Комрат в Общомедия

Комра̀т (на гагаузки: Komrat; на румънски: Comrat) е град в Република Молдова, разположен на река Ялпуг. Комрат е столица на Гагаузката автономия.

История[редактиране | редактиране на кода]

Често се приема, че днешният Комрат е основан през 1789 година, макар че тази теза се отхвърля от някои историци, които на базата на запазените документи смятат, че градът е основан през 1818 година.[3] Жителите на селището са българи преселници от Османската империя.[4] Това е второто по големина и значение българско селище в Бесарабия след Болград. През 1852 г. е построена голяма църква „Св. Йоан Предтеча“. След Кримската война Бесарабия е разделена между Руската империя и Молдовската княжество (васално на Османската империя). Комрат е главното селище на българите в Руската империя, то е търговски, административен и образователен център. През Комрат по различни поводи са били Г. С. Раковски, Христо Ботев и др. През 60-те години в града е работи българският учител Павел Калянджи, по чиято инициатива е създадено Комратско централно училище по подобие на Болградското.[5] В същото училище две години е учил Александър Т. Балан. В През 1906 селяните от Комрат, Бендерски уезд започват борба за разделяне на помешчикските земи, арестуват чиновниците от местната администрация и провъзгласяват Комратската република, която просъществува само 5 дни. Въстанието е жестоко потушено от царските войски.

Голяма част от населението на Комрат и околните села са туркоезични българи, наричани гагаузи. Поради откъснатостта на това население от метрополията българското самосъзнание постепенно избледнява. В междувоенния период, когато Бесарабия е в границите на Румъния и особено след втората светована война в рамките на СССР сред гагаузите целенасочено се пропагандира народностна принадлежност различна от българската в резултат на което в края на 80-те, гагаузите заявяват себе си като самостоятелен политически и национален субект със столица град Комрат.

През 1925 година Комрат получава статут на град[6].

По време на Молдавската Съветска Социалистическа Република в града са построени маслодайни, винзавод, завод за железобетонни изделия, както и предприятие за килими с молдовски национални мотиви.

Комрат е бързо развиващ се град с мултиетнично население. Основният език на общуването е руски, ползват се също румънски и гагаузки. Българското присъствие е осезаемо, но процесите на диференцияция между гагаузи и българи са необратими. Градът е транспортен възел, административен, търговски и образователен център в южна Молдова. Въпреки развитието, Комрат може да се посочи като най-изостаналия и беден район на Европа.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Население на града [7]
Година 1877 1989 1991 1996 2004 2006 2008 2010 2012 2014 2016
Население 4935 25 800 27 500 27 400 23 429 22 369 25 000 25 000 25 600 26 000 26 300

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

През 1991 г. е открит Комратския държавен университет. В списъка на университетски президенти са били Дионис Танасоглу и Иван Кристиоглу.

Учебни институции[редактиране | редактиране на кода]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.statistica.md
  2. comrat.md
  3. Думиника, Иван. 230 Лет Комрату? Миф и реальность, www.svetlina.online, посетен на 22 август 2019 г.
  4. Константин Иречек, История на българите, стр.604
  5. Дойнов, Стефан. Българите в Украйна и Молдова през Възраждането (1751 – 1878). София, Академично издателство „Марин Дринов“, 2005. ISBN 954-322-019-0. с. 300 – 301.
  6. Duminica, Ivan. Cu privire la modernizarea orașului Comrat în perioada interbelică (1918–1940).. // (Revista de Etnologie și Culturologie”. Vol. XXV.. 2019. с. c. 68)..
  7. От тях 2670 мъже и 2265 жени. Виж – Новаков, Савелий З. Социально-экономическое развитие болгарских и гагаузких сел Южной Бессарабии (1857 – 1918), Chişinău 2004, с. 235.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „Молдова“         Портал „Молдова