Комрат

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Комрат
Komrat
— град —
Знаме    Герб
Катедралата на св. Йоан Кръстител името
Катедралата на св. Йоан Кръстител името
Moldova relief map.png
46.3003° с. ш. 28.6572° и. д.
Комрат
Страна Флаг на Молдова Молдова
Площ 16,4 km²
Надм. височина 64 m
Население (2015) 26 000[1] души
Примар Виктор Волков
Основаване 1789
Град от 1957
Пощенски код MD-3801, 3802, 3805
Телефонен код 298
МПС код GE ** ***
Часова зона UTC+2:00
Официален сайт comrat.md
Комрат в Общомедия

Комра́т (на гагаузки: Komrat, на румънски: Comrat) е град в Република Молдова, разположен на река Ялпуг. Комрат е столица на Гагаузката автономия.

История[редактиране | редактиране на кода]

Комрат е основан през 1789 година. Жителите на селището са българи преселници от Османската империя. Това е второто по големина и значение българско селище в Бесарабия след Болград. През 1852 г. е построена голяма и красива църква св. Йоан Предтеча. След Кримската война Бесарабия е разделена между Руската империя и Молдовската княжество (васално на Османската империя) Комрат е главното селище на българите в Руската империя, то е търговски, административен и образователен център. През Комрат по различни поводи са били Г. С. Раковски, Христо Ботев и др. През 60-те години в града е работи българският учител Павел Калянджи, по чиято инициатива е създадено Комратско централно училище по подобие на Болградското.[2] В същото училище две години е учил Александър Т. Балан. В През 1906 селяните от Комрат Бендерски уезд започват борба за разделяне на помешчикските земи, арестуват чиновниците от местната администрация и провъзгласяват Комратската република, която просъществува само 5 дни. Въстанието е жестоко потушено от царските войски.

Голяма част от населението на Комрат и околните села са туркоезични българи, наричани гагаузи. Поради откъснатостта на това население от метрополията българското самосъзнание постепенно избледнява. В междувоенния период, когато Бесарабия е в границите на Румъния и особено след втората светована война в рамките на СССР сред гагаузите целенасочено се пропагандира народностна принадлежност различна от българската в резултат на което в края на 80-те, гагаузите заявяват себе си като самостоятелен политически и национален субект със столица град Комрат.

През 1957 година Комрат получава статут на град.

По време на Молдавската Съветска Социалистическа Република в града са построени маслодайни, винзавод, завод за железобетонни изделия, както и предприятие за килими с молдовски национални мотиви.

В момента Комрат е бързо развиващ се град с мултиетнично население. Основният език на общуването е руски, ползват се също румънски и гагаузки. Българското присъствие е осезаемо, но процесите на диференцияция между гагаузи и българи са необратими. Градът е транспортен възел, административен, търговски и образователен център в южна Молдова. Въпреки развитието, Комрат може да се посочи като най-изостаналия и беден район на Европа.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Файл:Comrat.jpg
Карта на града
Население на града [3]
Година 1877 1989 1991 1996 2004 2006 2008 2010 2012 2014
Население 4 935 25 800 27 500 27 400 23 429 22 369 25 000 25 000 25 600 26 000

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

През 1991 г. е открит Комратския държавен университет. В списъка на университетски президенти са били Дионис Танасоглу и Иван Кристиоглу.

Учебни институции[редактиране | редактиране на кода]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Брой население на Република Молдова на 1 януари 2015 г. в териториален профил
  2. Дойнов, Стефан. Българите в Украйна и Молдова през Възраждането (1751-1878). София, Академично издателство „Марин Дринов“, 2005. ISBN 954-322-019-0. с. 300-301.
  3. От тях 2670 мъже и 2265 жени. Виж — Новаков, Савелий З. Социально-экономическое развитие болгарских и гагаузких сел Южной Бессарабии (1857-1918), Chişinău 2004, с. 235.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Портал
Портал „Молдова“ съдържа статии свързани с Молдова.