Телекомуникации в България

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Комуникации в България)
Направо към: навигация, търсене
Радиопредавател Вакарел

История[редактиране | редактиране на кода]

Телефония[редактиране | редактиране на кода]

До средата на 1930-те телефонните централи са били тип „номератори“, т.е. с ръчно обслужване от телефонистки. Въвеждането на първите автоматични телефонни централи (АТЦ) в България започва с монтаж на АТЦ на фирмата Сименс-Халске отначало в Стара Загора (1935 г. – 600 номера), после във Варна и Русе (също 1935 г., по 1000 номера). Първата АТЦ в София („Лъвов мост“ – 2000 номера) е пусната в експлоатация на 14 юни 1936 г., после следват Габрово, Бургас, В. Търново. След 1938 г. водещ от българска страна е Никола Рашев. В годините около 1940-та в страната вече има значителен брой добре подготвени кадри и новата техника се експлоатира успешно.

Телефонната палата в София е изградена по проект на Станчо Белковски и Борис Йолов. Строежът ѝ започва през 1938 – 1939 г. и е окончателно завършен едва през 1949 г. Това е първата сграда на телефонна палата, но по-късно такива сгради са построени и в други големи градове на България.

При бомбардировките на София през 1943 – 44 г. телефонните съобщения в столицата са силно засегнати. На 09.09.1944 новото правителство заварва в София само една временна градска ръчна телефонна централа с около 180 поста и също временна междуградска централа за няколко линии до по-големите градове. Ръчната телефонна централа в центъра с 8000 номера, междуградската и международната централа, високочестотните уредби, автоматичната централа „Лъвов мост“ с 3000 номера, „Червен кръст“ с 2500 номера и цялата подземна и надземна кабелна и въздушна мрежа са тежко повредени и извадени от действие. За непродължително време, заедно с възстановяването на телефонната мрежа, влизат в строя междуградската телефонна станция, ръчната телефонна централа, полуразрушената АТЦ „Лъвов мост“. Монтира се новата централа „Червен кръст“, довършва се монтажът на АТЦ „Лозенец“ и други.

Интернет[редактиране | редактиране на кода]

Интернет доставчици[редактиране | редактиране на кода]

Броят на интернет доставчиците през 2007 година е 120.

Интернет потребители[редактиране | редактиране на кода]

Година: 2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007 2008 2009[1]
Интернет потребители: 1 870 000 3 450 000
Процент[2]: 7 10.7 11.1 12.8 15.4 18.5 23.4 28 32.4 46

Статистика[редактиране | редактиране на кода]

Телефони – главни стационарни линии: 3,186 милиона (1999)

Мобилни телефони: 8,253 милиона (2007)

Телефонна система: Повече от две трети от линиите са домашни.

  • Вътрешни: Широко се използват остарели системи, които използват коаксиален кабел и микровълнови вълни от радиоспектъра; телефонните услуги са достъпни в почти всички населени места; по-модерен цифров кабел към момента свързва повечето от регионите, като за останалите се използват цифрови микровълни.
  • Международни: Има пряка връзка с 58 страни; използват се сателити:
    1. „Интерспътник“ (Атлантически океан);
    2. „Интелсат“ (Атлантически океан и Индийски океан).

Радиостанции: AM 24, FM 93, късовълнови 2 (1998)

Радиоапарати: 5,25 милиона (2007)

Телевизионни станции: 33 (1999)

Телевизори: 4,81 милиона (2006)

Държавен код: BG (БГ)

Източник[редактиране | редактиране на кода]