Комунистическа партия на Австрия
| Комунистическа партия на Австрия Kommunistische Partei Österreichs | |
 | |
| Ръководител(и) | Мирко Меснер |
|---|---|
| Основана | 3 ноември 1918 г. |
| Седалище | Виена, Австрия |
| Член на | Партия на европейската левица |
| Идеология | еврокомунизъм |
| Полит. позиция | крайнолява политика |
| Група в ЕП | Европейска лява партия |
| Цветове | червен |
| Сайт | www.kpoe.at |
| Комунистическа партия на Австрия в Общомедия | |
| Комунистически партии |
|---|
 |
|
Бахрейн, Бангладеш (КПБа, РПБа), Бурма, Китай, Иран, Ирак, Израел, Япония, Йордания, Казахстан (КПК, КНПК), Киргизстан, Лаос, Ливан, Непал, Пакистан, Палестина, Филипини, Шри Ланка, Сирия (СКП (Багдаш), СКП (Обединена), Таджикистан, Тайван (ТКП, КПТ), Виетнам
Бивши партии Камбоджа (КНП, КНРП, Индонезия, Корея, Малая и Сингапур, Саудитска Арабия, Тайланд |
|
Албания, Армения, Австрия, Азербайджан, Беларус, Белгия (РПБ, КПФ, КПВ), Босна и Херцеговина, България, Кипър, Чехия, Дания, Финландия, Франция, Грузия, Германия, Гърция (КПГ, КОГ), Унгария, Ирландия (КПИ, ИРП), Италия (ПКВ, ПИК, ИКП), Люксембург, Молдова, Нидерландия, Норвегия, Полша, Португалия, Люксембург, Русия, Словакия, Словакия, Испания (КПИ, КПНИ), Швеция (КПШ, КПнШ), Швейцария, Словакия, Турция (РНОФ, КПК, КП, РКПТ), Украйна, Обединено кралство (КПБр, НКПБр, КПШ)
Бивши партии Албания, България, Чехословакия, Италия, ФРГ, ГДР, Румъния, СССР, Полша, Югославия |
Комунистическата партия на Австрия (КПА) (на немски: Kommunistische Partei Österreichs) е еврокомунистическа политическа партия в Австрия. Основана е през 1918 г., като дейността ѝ е забранена в периода на австрофашизма (1933 — 1945 г.). Изиграва важна роля в австрийското антифашистко съпротивително движение[1]. Към 2004 г. наброява 3500 членове[2].
История[редактиране | редактиране на кода]
Основана е на 3 ноември 1918 г. под влияние на идеите на Октомврийската революция и на недоволството на населението заради липсата на основни хранителни продукти. Австрийските комунисти основават собствени съвети в развитите индустриални центрове на Австрия. Малка група от тях прави опит на 12 ноември същата година да извърши пуч, но тъй като не е добре приет от болшевиките, той бива прекратен в рамките на няколко часа.[3]
По време на Първата австрийска република КПА има слабо влияние в обществото, защото Социалдемократическата партия на Австрия (СДПА) контролира повечето синдикати и има кадри, които знаят как да организират работниците в борбата за техните права.
През 1933 г. австрофашисткото правителство на Енгелберт Долфус обявява Комунистическата партия извън закона, като нейните членове продължават дейността си в нелегалност (готови са за такъв сценарий още от края на 1920-те години). Забранена бива и СДПА, като някои социалдемократи влизат в тясно сътрудничество с комунистите. Последните участват в големите работнически демонстрации от 1934 г., които са последният опит за връщане на демокрацията в Австрия.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ The Great Soviet Encyclopedia: Communist Party of Austria // USSR, 1979. Посетен на 3 май 2013.
- ↑ Hintergrund: Mitgliederzahlen sinken konstant // Der Standard. 19. 11. 2006. Посетен на 24. 4. 2013. (на немски)
- ↑ 12 февруари 1934 – 70 year anniversary of the Austrian uprising, архив на оригинала от 9 ноември 2016, https://web.archive.org/web/20161109141033/http://www.marxist.com/Europe-old/austrian_uprising.html, посетен на 28 февруари 2017
|
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Комунистичка партија Аустрије“ в Уикипедия на сръбски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |