Конвенция на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Истанбулска конвенция
Конвенция на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие
  Подписали и ратифицирали
  Подписали, но не ратифицирали
  Неподписали
  Подписали, ратифицирали и оттеглили се
Информация
Видмногостранно споразумение
Подписване11 май 2011 г.
МястоИстанбул
Влизане в сила1 август 2014 г.
Условия10 ратификации, 8 от които са държави членки на Съвета на Европа[1]
Подписали45 + EС
Ратифицирали33
СъхранителГенералния секретар на Съвета на Европа
Езиканглийски и френски
Council of Europe Convention on preventing and combating violence against women and domestic violence в Уикиизточник
Истанбулска конвенция в Общомедия

Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (на английски: Council of Europe Convention on preventing and combating violence against women and domestic violence), наричана още Истанбулска конвенция (на английски: Istanbul Convention), е конвенция на Съвета на Европа относно насилието над жени и домашното насилие. Конвенцията е предложена за подписване на 11 май 2011 г. в Истанбул, Турция, и е в сила от 1 август 2014 г.[2]

Към май 2018 г. Конвенцията е подписана от 45 държави (всички членове на Съвета на Европа, с изключение на Азербайджан и Русия), както и от Европейския съюз. На 12 март 2012 г. Турция става първата държава ратифицирала Конвенцията, последвана от 32 други държави в периода от 2013 до 2018 г. (Албания, Андора, Австрия, Белгия, Босна и Херцеговина, Хърватия, Гърция, Кипър, Дания, Естония, Финландия, Франция, Грузия, Германия, Исландия, Италия, Малта, Монако, Черна гора, Холандия, Норвегия, Полша, Португалия, Румъния, Сан Марино, Сърбия, Словения, Испания, Швеция, Швейцария, Северна Македония, Люксембург).[2]

Съдържание на конвенцията[редактиране | редактиране на кода]

Разпоредбите на Конвенцията са разпределени в 81 члена, а те от своя страна са обединени тематично в дванадесет глави; към това се прибавят и преамбюл и едно приложение.

  • Въведение
  • Глава I. Цели, дефиниции, равенство и недискриминация, общи задължения
  • Глава II. Интегрирани политики и събиране на информация
  • Глава III. Превенция
  • Глава IV. Защита и подкрепа
  • Глава V. Материално право
  • Глава VI. Следствие, наказателно преследване, процесуално право и защитни мерки
  • Глава VII. Миграция и убежище
  • Глава VIII. Международно сътрудничество
  • Глава IX. Механизъм за мониторинг
  • Глава X. Връзка с други международни инструменти
  • Глава XI. Изменения на Конвенцията
  • Глава XII. Заключителни разпоредби
  • Приложение

Ратификация[редактиране | редактиране на кода]

България[редактиране | редактиране на кода]

На 21 април 2016 г. Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие е подписана от министъра на правосъдието във второто правителство на Бойко Борисов – Екатерина Захариева (ПП ГЕРБ).[3]

На 28 ноември 2017 г. заместник-министърът на правосъдието Десислава Ахладова (ПП ГЕРБ) по време на кръгла маса, организирана от Български фонд за жените обяви, че Истанбулската конвенция ще бъде ратифицирана до края на 2017 година.[4]

От името на третото правителство на Бойко Борисов (ПП ГЕРБ) Цецка Цачева, Министър на правосъдието на Република България, изразява становище в полза на ратифициране на Конвенцията и приемане на новото понятие „социален пол“ или „полова идентичност“.[5]

Стратегия за въвеждането в българското законодателство на принципите и изискванията на Истанбулската конвенция е направено от междуведомствена група към Министерство на правосъдието включваща Фондация „Асоциация Анимус“, Фондация „Джендър алтернативи“, Български хелзинкски комитет, сдружение „Център на неправителствените организации в Разград“, Фондация „Български център за джендър изследвания“, Фондация „SOS-семейства в риск“, Сдружение „Алианс за защита от насилие основано на пола“, Фондация „Ресурсен център – Билитис“, Младежка ЛГБТ организация „Действие“, Академия на МВР и Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

През юли 2017 г. „Алианс за защита от насилие, основано на пола“, обединяващ 11 организации от цялата страна, и фондация „Български център за джендър изследвания“, поставят публично искане за незабавно ратифициране на конвенцията.[6]

На 27 юли 2018 г. Конституционният съд на България произнася решение №13 по конституционно дело №3/2018 г., с което постановява, че „Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, съставена на 11.05.2011 г. в град Истанбул, подписана от Република България на 21.04.2016 г. не съответства на Конституцията на Република България“.[7] Осем конституционни съдии подкрепят решението,[8] четирима са подписали с особено мнение - Константин Пенчев,[9] Филип Димитров,[10] Румен Ненков и Георги Ангелов.[11] Така страната остава единствената държава на Балканския полуостров, която не е ратифицирала конвенцията.

Критики и противоречия[редактиране | редактиране на кода]

България[редактиране | редактиране на кода]

Протест срещу Истанбулската конвенция пред Паметника на Царя Освободител в София.

Първият противник на ратификацията на конвенцията от България е неформалната гражданска организация Асоциация „Общество и ценности“, член на Световния конгрес на семействата. Тя се обявява против ратификацията и започва подписка срещу нея през септември 2017 г.[12] От организацията смятат, че текстовете на чл. 3, т. 8 и чл. 4, т. 3 от конвенцията ще се наложи в българското законодателство да бъдат дадени легални определения на понятията „социален пол“ и „полова идентичност“, въведени след заседание на Министерския съвет на 3 януари 2018 г.[13] по изрично искане на Красимир Каракачанов (ВМРО) и Валери Симеонов (НФСБ) да бъде променен терминът на Съвета на Европа „джендър“.[14] Това е нежелано, тъй като от асоциацията и други социално консервативни организации тълкуват тези понятия като „пол по избор“.[15] Според тях това ще направи пола „жена“ и свързаните с него специални разпоредби и привилегии достъпни за биологични мъже; цисджендър жените ще са принудени да се съревновават с трансджендър спортисти с мъжки рожден телесен пол. Според организацията също така ратификацията на Истанбулската конвенция би направила възможно един биологичен мъж да се самоопредели като жена и така да сключи брак с друг биологичен мъж, което би било еднополов брак, което е нежелано от тази организация.

В отговор на позициите на Асоциация „Общество и ценности“ и други опоненти на ратификацията с публични позиции излизат от Българския фонд за жените[16] и фондация „П.У.Л.С.“.[17] Председателят на Българския хелзинкски комитет Красимир Кънев също изпраща официално обръщение до народните представители, в което изразява подкрепата на БХК за конвенцията. В обръщението от БХК разясняват, че конвенцията не задължава признанието на трети пол, правата на транссексуалните хора или еднополовите бракове, и че конвецията е от особена необходимост, заради своя „интегриран подход към насилието срещу жените“ и широкия спектър от мерки за защита на жените, които предлага. Цитирано е и изследване на БХК, което сочи, че 91% от убийствата на жени в България са извършени от настоящ или бивш партньор, близък роднина или познат мъж.[18]

На 19 декември 2017 г. партия „Възраждане“ първа от политическите сили се обявява против конвенцията и се присъединява към отвореното писмо на „Общество и ценности“.[6] На 27 декември 2017 г. партия ВМРО-БНД също се противопоставя на ратифицирането на конвенцията. На 3 януари 2018 г. с позиция против ратификацията на конвенцията излиза и председателката на БСП – Корнелия Нинова.[19] На 4 януари 2018 г. Съюзът на демократичните сили излиза с позиция против ратификацията на Конвенцията.[20] На 5 януари 2018 г. от партия „Воля“ се изказват против Истанбулската конвенция.[21] Други политици, общественици и експерти с изявления против ратификацията са: д-р Таня Андреева (БСП),[22] проф. Пламен Киров,[23] д-р Борислав Цеков,[24] д-р Петър Москов (РБ),[25] проф. Даниел Вълчев[26] и адв. Владимир Шейтанов.[27] На 10 януари 2018 г. президентът на Република България – Румен Радев, се изказа против ратификацията на Истанбулската конвенция.[28] Проекто-становище, на което е основано и решението на Конституционния съд, подготвя съдия Гълъбина Генчева от Върховния касационен съд.[29][30]

От парламентарно представените партии единствено представителите на ПП ГЕРБ изразяват становище в полза на ратифициране на конвенцията и приемане на новото понятие „полова идентичност“.[5] Официалното становище на министъра на правосъдието Цецка Цачева е, че като следствие от ратификацията понятието „полова идентичност“ ще бъде въведено в чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация.[31] В подкрепа на ратификацията изявления има и от Екатерина Захариева (ПП ГЕРБ),[32] Цецка Цачева (ПП ГЕРБ),[5] Десислава Ахладова (ПП ГЕРБ) и вицепрезидентът Илияна Йотова.[33]

На 22 януари 2018 г. Светия Синод на БПЦ публикува обръщение към православните християни, гражданите и представителите на държавната власт в страната, с което призовава Народното събрание да не ратифицира конвенцията. Съгласно становището „Истанбулската конвенция поражда тревога за бъдещето на европейската християнска цивилизация, защото тя съдържа ново разбиране за човека – човекът като самовластен господар, човекът без Бога, който следва своите желания и страсти до такава степен, че може да самоопредели дори и пола си“. Според Синода, „[т]ова разбиране отваря широко вратите към морален разпад, който неизбежно води до психофизическото унищожение на човека“.[34]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Чл. 75(3) от Конвенцията.
  2. ↑ а б Council of Europe Convention on preventing and combating violence against women and domestic violence, CETS No.: 210 // Съвет на Европа, 13 януари 2015. Посетен на 13 януари 2015. (на английски)
  3. ↑ в. Правен свят. 11/2017
  4. ↑ Истанбулската конвенция ще бъде ратифицирана до края на годината, стана ясно на кръгла маса, организирана от БФЖ // 28.11.2017. Архивиран от оригинала на 2019-11-02. Посетен на 02.11.2019.
  5. ↑ а б в Цецка Цачева: Заради присъединяването към Истанбулската конвенция, България въвежда дефиницията „полова идентичност“
  6. ↑ а б БНТ. 30.08.17
  7. ↑ Конституционният съд се произнесе с решение по конституционно дело № 3/2018 г. // Официален сайт на Конституционния съд на Република България, 27.07.2018 г. Архивиран от оригинала на 2018-08-08. Посетен на 08.08.2018 г.
  8. ↑ Р Е Ш Е Н И Е № 13, София, 27 юли 2018 г., (обн., ДВ, бр. 65 от 07.08.2018 г.) // Архивиран от оригинала на 2019-09-11.
  9. ↑ Особено мнение на съдия Константин Пенчев по к.д.№3 / 2018 г. // Архивиран от оригинала на 2021-05-10.
  10. ↑ Особено мнение на съдията Филип Димитров по к.д. № 3/2018 г. // Архивиран от оригинала на 2021-03-02.
  11. ↑ на съдиите Румен Ненков и Георги Ангелов към решението по дело № 3/2018 г. на Конституционния съд на Република България // Архивиран от оригинала на 2021-03-02.
  12. ↑ Защитава ли от насилие жените Истанбулската конвенция? // Асоциация „Общество и ценности“, 11.09.2017. Архивиран от оригинала на 2018-01-04. Посетен на 4 януари 2018.
  13. ↑ Дневен ред на заседанието на Министерския съвет на 03.01.2018 г. // Архивиран от оригинала на 2021-01-21.
  14. ↑ СТЕНОГРАМА ОТ ЗАСЕДАНИЕ НА МС, ПРОВЕДЕНО НА 03.01.2018 // 03.01.2018.[неработеща препратка]
  15. ↑ Над 30 организации поискаха отхвърляне на Истанбулската конвенция Архив на оригинала от 2017-12-22 в Wayback Machine.. 19/12/2017
  16. ↑ Позиция на Български фонд за жените относно предстоящата ратификация на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (т.нар. Истанбулска конвенция) // Български фонд за жените, 4 януари 2018. Посетен на 4 януари 2018.
  17. ↑ Фондация „П.У.Л.С.“ с отворено писмо по повод ратифицирането на Истанбулската конвенция // 4 януари 2018. Посетен на 4 януари 2018.
  18. ↑ „Обръщение към народните представители във връзка с ратификацията на Истанбулската конвенция“. Български хелзинкски комитет. 17 януари 2018 г. Посетен на 26 януари 2018 г.
  19. ↑ Столетницата се обяви против Истанбулската конвенция
  20. ↑ СДС: Да не ратифицираме Истанбулската конвенция![неработеща препратка]
  21. ↑ И от „Воля“ се изказаха против Истанбулската конвенция
  22. ↑ Таня Андреева за „третия пол“: Да не объркваме ценностите
  23. ↑ Проф. Пламен Киров: Върви гигантска заблуда за Истанбулската конвенция
  24. ↑ " Д-р Борислав Цеков – Джендър е абсурдна идеология, домашното насилие – отвратителна реалност"
  25. ↑ Москов за Истанбулската конвенция: Полът е норма, не ролева игра и извратено забавление
  26. ↑ Правно мнение на проф. Даниел Вълчев по Конституционно дело № 3/2018 г.
  27. ↑ Владимир Шейтанов: Истанбулската конвенция не трябва да бъде ратифицирана
  28. ↑ И президентът се включи в хора срещу Истанбулската конвенция
  29. ↑ Истанбулската конвенция съдържа в себе си идеи, които влизат в противоречие с духа на Конституцията
  30. ↑ Изготвяне на анализ "Gender identity (полова идентичност): от Йогиакарта-принципите (2006) до Истанбулската конвенция и отвъд нея"
  31. ↑ Писмен отговор на министър Цецка Цачева до депутата Николай Александров от 1.11.2017 ИЗ № 01-00-75117 // Архивиран от оригинала на 2018-01-04. Посетен на 2018-01-04.
  32. ↑ Екатерина Захариева отрече Истанбулската конвенция да приема трети пол
  33. ↑ Илияна Йотова защити Истанбулската конвенция
  34. ↑ Обръщение на Св. Синод относно процедурата по приемане и ратифициране в България на Истанбулската конвенция // Официален сайт на Светия Синод на Българската православна църква – Българска патриаршия, 22 януари 2018 г. Посетен на 08.08.2018 г.[неработеща препратка]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Конвенция_на_Съвета_на_Европа_за_превенция_и_борба_с_насилието_над_жени_и_домашното_насилие&oldid=12090643“.