Конвенция от Монтрьо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Конвенция от Монтрьо
CONVENTION REGARDING
THE REGIME OF THE STRAITS SIGNED AT MONTREUX, JULY 20 TH, 1936
Информация
Подписване 20 юли 1936
Място Монтрьо, Швейцария
Влизане в сила 9 ноември 1936
Страни Австралия
България
Гърция
Обединено кралство
Румъния
СССР
Франция
Югославия
Япония
Montreux Convention в Уикиизточник

Конвенцията за черноморските проливи, подписана в Монтрьо през 1936 г. е международно споразумение, което регламентира режима на преминаване на военни морски съдове през черноморските проливи, като дава на Турция пълен контрол върху тях. Конвенцията гарантира свободното преминаване на цивилни кораби в мирно време. Тя ограничава преминаването на кораби, които не са от черноморските държави. В годините след приемането ѝ разпоредбите на конвенцията са източник на противоречия, преди всичко по въпроса за достъп на достъп на съветски военни съдове до Средиземно море.

Подписана на 20 юли 1936 г. в хотел „Монтрьо Палас“, [1] тя разрешава на Турция да милитаризира отново проливите. Влиза в сила на 9 ноември 1936 г. и е регистрирана от Обществото на народите на 11 декември 1936.[2] Страни по конвенцията са Австралия, България, Гърция, Обединено кралство, Румъния, СССР, Турция, Франция, Югославия, Япония[3]. Тя продължава да е в сила към 2018 г., с някои поправки.

Периодично възникват дебати по конвенцията, като скорошен повод става предложеният проект за прокопаване на канал, алтернативен на Босфора (Истанбулски канал).

История[редактиране | редактиране на кода]

Конференцията е свикана по предложение на Турция с цел преразглеждане на конвенцията за режима на черноморските проливи, приета с Лозанския договор от 1923 г. Мотивите са, че международната ситуация е значително променена от 1923 г., като Абисинската криза от 1934 – 5 г., нарушаването на Версайския договор от Германия и засиленото въоръжаване свидетелстват за повишен военен риск и Турция желае Обществото на народите да разреши възстановяване на фортификациите на Дарданелите, тъй като се чувства застрашена. На призива откликват благоприятно, редица страни, които се събират в Монтрьо на 22 юни 1936 г. На конференцията не участват две от великите силиИталия, чието поведение е един от поводите за тревога и САЩ, които дори не изпращат наблюдател.

Турция, Обединеното кралство и СССР правят предложения, изхождайки от интересите си. Британците са за по-силно ограничение на достъпа, докато Турция търси по-либерален режим, който да е свързан с турски контрол. СССР предлага съвсем свободно преминаване, но това е неприемливо за англичаните, подкрепяни от Франция, които не искат да допуснат свободно съветските кораби в Средиземно море където биха застрашили жизнено важни морски пътища към Индия, Египет и Далечния Изток[4]. В крайна сметка се стига до споразумение черноморските страни – сред тях и СССР – да имат по-облекчен режим за военните кораби в сравнение с нечерноморските страни.

Основни положения[редактиране | редактиране на кода]

Конвенцията съдържа 29 члена, 4 приложения и 1 протокол. Съгласно нея се премахва международната комисия за проливите от времето след ПСВ, като на турските военни се разрешава да поемат контрола над тях, и да укрепят Дарданелите. Турция е упълномощена също така да затваря проливите във военно време за всички чужди военни кораби, или когато е заплашена с агресия. Тя може да отказва и преминаването на търговските кораби на страни, намиращи се в състояние на война с нея. Наложени са специфични ограничения за вида на военните кораби, на които е разрешено да преминават: военните кораби на нечерноморските страни не бива да надвишават 15 000 тона, като едновременно могат да преминат не повече от девет военни съда с общ тонаж най-много 30 000 тона. Освен това престоят им в Черно море се ограничава до 21 дни. Черноморските страни имат право на преминаване на военни кораби независимо от тонажа, ескортирани от най-много два миноносеца. На черноморските държави се разрешава техни подводници да преминават през проливите с предварително уведомление, но при условие, че съдовете са построени, закупени или отиват на ремонт извън Черно море.

Значение[редактиране | редактиране на кода]

По време на Втората световна война изпълнението на конвенцията от страна на неутрална Турция в голяма степен възпрепятства военноморските операции на Оста срещу Съветския съюз в акваторията на Черно море.

Покрай събитията с кубинската криза, през 60-те години САЩ изпращат през проливите военни кораби с 305-мм калибър ракети ASROC, което предизвиква дипломатически усложнения за Турция, която отговаря, че ограниченията за оръдия с калибър над 9 инча (203 мм) не се отнасят до крилатите ракети, а само до оръдията.

В по-ново време, заради ограниченията по конвенцията за преминаване на самолетоносачи, Съветският съюз проектира своите „Киев“ и „Адмирал Кузнецов“ не като класически самолетоносачи, а като „авионосни крайцери“, за да отговарят на условието за преминаване през проливите.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Le Montreux Palace over the years. // Fairmont.com. Посетен на 15 септември 2014.
  2. League of Nations Treaty Series, vol. 173, pp. 214 – 241.
  3. Большая советская энциклопедия. МОНТРЁ КОНФЕРЕНЦИЯ 1936
  4. James C. F. Wang, Handbook on Ocean Politics and Law, p. 88. Greenwood Publishing Group, 1992. ISBN 0-313-26434-1

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Montreux Convention Regarding the Regime of the Straits“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.