На конгреса в местността Петрова нива присъстват над 300 души делегати и гости: войводи, четници, легални деятели, членове на селски смъртни дружини и други. Конгресът е открит на 28 юни, 2 часа след обяд, под председателството на Васил Пасков. За подпредседател е избран Велко Думев, а за секретари: Христо Силянов и Анастас Разбойников. Общо присъстват 47 делегати, които в голямото си мнозинство произлизат от Малкотърновската околия, което говори за поготовката на въстанието там. Много райони и околии от Одринско не са застъпени с представител, а от областта западно от Марица има един-единствен делегат – Христо Караманджуков от Ахъчелебийска околия.[1][2] Непосредствено след това там се провежда Родопският конгрес.
По време на конгреса се обсъждат мненията за и против вдигане на въстание. Дискусията по този въпрос прекъсва, след като става ясно, че въпросът за въстание вече е решен от Вътрешната организация, и че на делегатите не им остава нищо друго освен да нагласят своите действия към тези на въстаниците от Битолския вилает. Това решение се взима дори след изтъкването на проблеми като недостиг на оръжие и различната подготвеност на отделните околийски революциони комитети. Единственият делегат обявил се против решението за въстание – Димитър Катерински е поканен да напусне конгреса, което той прави.[3]
Конгресът приключва на 29 привечер след като са забелязани приближаващи турски войници.[1] Велко Думев, Васил Пасков и Павел Ковачев получават пълномощно от проведения конгрес като членове на Представителното тяло в Пловдив да събират и изпращат оръжие и снаряжение на въстаниците, да изпращат чети и пунктови началници по места. Същевременно Михаил Герджиков получава право да подготвя терористични акции в Одринско от България.[4]
↑Макдермот, Мерсия. За свобода и съвършенство: биография на Яне Сандански. Наука и изкуство, 1987., стр. 123.
↑Пълномощни от конгреса, в: Билярски, Цочо. Вътрешната македоно-одринска революционна организация (1893 – 1919 г.) – Документи на централните ръководни органи, Том I, Част I, УИ „Св. Климент, Охридски, София, 2007, стр.291-292
