На конгреса в местността Петрова нива присъстват над 300 души делегати и гости: войводи, четници, легални деятели, членове на селски смъртни дружини и други. Конгресът е открит на 28 юни, 2 часа след обяд, под председателството на Васил Пасков. За подпредседател е избран Велко Думев, а за секретари: Христо Силянов и Анастас Разбойников. Общо присъстват 47 делегати, които в голямото си мнозинство произлизат от Малкотърновската околия, което говори за поготовката на въстанието там. Много райони и околии от Одринско не са застъпени с представител, а от областта западно от Марица има един-единствен делегат – Христо Караманджуков от Ахъчелебийска околия.[1][2] Непосредствено след това там се провежда Родопският конгрес.
По време на конгреса се обсъждат мненията за и против вдигане на въстание. Дискусията по този въпрос прекъсва, след като става ясно, че въпросът за въстание вече е решен от Вътрешната организация, и че на делегатите не им остава нищо друго освен да нагласят своите действия към тези на въстаниците от Битолския вилает (виж Илинденско-Преображенско въстание). Това решение се взима дори след изтъкването на проблеми като недостиг на оръжие и различната подготвеност на отделните околийски революциони комитети. Единственият делегат обявил се против решението за въстание – Димитър Катерински е поканен да напусне конгреса, което той прави.[3]
Конгресът приключва на 29 привечер след като са забелязани приближаващи турски войници.[1] Велко Думев, Васил Пасков и Павел Ковачев получават пълномощно от проведения конгрес като членове на Представителното тяло в Пловдив да събират и изпращат оръжие и снаряжение на въстаниците, да изпращат чети и пунктови началници по места. Същевременно Михаил Герджиков получава право да подготвя терористични акции в Одринско от България.[4]
↑Макдермот, Мерсия. За свобода и съвършенство: биография на Яне Сандански. Наука и изкуство, 1987., стр. 123.
↑Пълномощни от конгреса, в: Билярски, Цочо. Вътрешната македоно-одринска революционна организация (1893 – 1919 г.) – Документи на централните ръководни органи, Том I, Част I, УИ „Св. Климент, Охридски, София, 2007, стр.291-292
