Конде Наст
| Конде Наст Condé Nast | |
 Наст, ок. 1016 г. | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 19 септември 1942 г.
|
| Погребан | Съединени американски щати |
| Националност |  САЩ |
| Учил в | Джорджтаунски университет Университет „Вашингтон“ в Сейнт Луис |
| Работил | Журналист Издател Предприемач |
| Семейство | |
| Баща | Уилям Ф. Наст |
| Майка | Естер Беноа |
| Съпруга |
|
| Партньор | Елън Лоурънсон (1932 – 1936) |
| Деца | 3 |
| Подпис |  |
| Конде Наст в Общомедия | |
Конде Монтроз Наст (на английски: Condé Montrose Nast; 26 март 1873 – 19 септември 1942 г.) е американски издател, предприемач и бизнес магнат. Той основава масмедийната компания Condé Nast и публикува известни списания като Vanity Fair, Vogue и The New Yorker.
Ранни години
[редактиране | редактиране на кода]Конде Монтроз Наст е роден в Ню Йорк в семейство от Средния Запад; кръстен е на чичо си. Баща му, Уилям Ф. Наст, син на родения в Германия методистки лидер Уилям Наст, е изобретател, който е бил аташе на САЩ в Берлин. Майка му, Естер А. Беноа, е дъщеря на банкера от Сейнт Луис Луи Огюст Беноа, потомък на видна френска фамилия, емигрирала в Канада, а след това в Мисури. Конде Наст има брат и две сестри.
Лелята на Наст финансира обучението му в Джорджтаунския университет, което той завършва през 1894 г.[1] През 1897 г. получава диплома за юрист в Университета „Вашингтон“ в Сейнт-Луис.[2]
Кариера
[редактиране | редактиране на кода]Наст не харесва кариерата на юрист, и след като завършва, започва работа при бившия си съученик от Джорджтаун, Робърт Колиър, като рекламен мениджър на ежеседмичника Collier's Weekly. В продължение на десетилетие той увеличава стократно приходите от реклама. Издава книги и месечното списание Lippincott's заедно с Робърт М. Макбрайд. След като напуска Collier's, Наст купува Vogue, тогава малко нюйоркско светско списание, и го превръща в едно от водещите американски списания за мода.
След това той превръща Vanity Fair в изискано издание за общи интереси с помощта на приятеля си Франк Крауниншийлд, който е редактор и оказва голямо влияние в продължение на повече от 20 години. Публикува много нови и висококачествени писатели и показва репродукции на модерно изкуство.
В крайна сметка Наст придобива редица списания, сред които House & Garden, британските, френските и аржентинските издания на Vogue, Le Jardin des Modes и Glamour – последното списание, добавено към групата още докато Наст е жив. Докато другите издатели просто се фокусират върху увеличаването на броя на списанията в тираж, Наст се насочва към групи читатели по ниво на доход или общи интереси. Сред служителите му са Една Уулман Чейс, която е главен редактор на „Вог“, Дороти Паркър и Робърт Бенчли.
Практически разорен в годините на Голямата депресия, както и много други, през последните години от живота си Наст се опитва да възвърне предишното си богатство.
Личен живот
[редактиране | редактиране на кода]Наст се жени два пъти. Жените му са:
- (Жана) Кларис Кудер, наследница на юридическата фирма Coudert Brothers и работила като декоратор и дизайнер на костюми. Женят се през 1902 г., разделят се през 1919 г. и се развеждат през 1925 г.[3] Имат две деца, Чарлз Кудер Наст и Натика Наст.[4]
- Лесли Фостер, внучка на губернатора от Тенеси Джордж Уайт Бакстер, с която той жени през 1928 г., когато тя е на 20 години, а той – на 55. Ражда им се дъщеря, Лесли, развеждат се около 1932 г.
От 1932 до 1936 г. партньор на Наст е редакторката на Vanity Fair Хелен Браун Норден Лоурънсон.[5][6]
Смърт
[редактиране | редактиране на кода]Конде Наст умира на 19 септември 1942 г. и е погребан в гробището Gate of Heaven в село Хоторн, щат Ню Йорк. Гробът му е в близост до гробовете на Бейб Рут и Били Мартин.[7][8]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Notable Alumni // Philodemic Society, July 23, 2013. Посетен на 19 March 2015.
- ↑ Waldron, Shawn. A Guide to the Condé Nast Papers // Journal of Magazine Media 10 (2). Spring 2009. DOI:10.1353/jmm.2009.0012. с. 2.
- ↑ Mrs. Condé Nast Sues for Divorce in Paris // The New York Times. 30 май 1925. с. 9.
- ↑ Out of the House: A Mother's Art // The New York Times. 12 юни 1988. Архивиран от оригинала на 30 януари 2018. Посетен на 30 септември 2017.
- ↑ Patrick O'Higgins. Helen Lawrenson's Two Lives: Beer and Champagne, Kiss and Tell // The People, 30 юни 1975. с. Vol. 3 No. 25. Архивиран от оригинала на 3 юни 2012. Посетен на 19 ноември 2011.
- ↑ Laurie Johnston. Helen Lawrenson, 74, wrote about notable affairs // The New York Times, 8 април 1982. Архивиран от оригинала на 14 юли 2022. Посетен на 30 септември 2017.
- ↑ Husband and Wife Reunited: After a Separation of Thirteen Years, They Come Together, The New York Times, October 14, 1890, p. 3
- ↑ Condé Nast Dead; Publisher was 68, The New York Times, September 20, 1942, p. 39
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Caroline Seebohm. The Man Who was Vogue: The Life and Times of Condé Nast. New York, Viking Press, 1982. ISBN 978-0670453665.
- Susan Ronald. Condé Nast: The Man and His Empire – A Biography. St. Martin's Publishing Group, 2019. ISBN 978-1-250-18004-9.
|
