Кондика
Ко̀ндика е дневник, в който се записват по-важните факти от живота в дадена църква, манастир, училище, община, еснафски сдружения и др.[1][2] Терминът е остарял и не се използва за съвременните дневници, но се използва за исторически документи, които се самоназовават кондики. Подобни документи са важен източник на исторически данни.[3]
Архиви[редактиране | редактиране на кода]
Някои от основните архиви съхраняващи кондики са:
- Български исторически архив: повече от 300 кондики, някои от които дигитализирани[3]
- Държавна агенция „Архиви“: множество кондики, някои от които дигитализирани[4]
По-важни кондики[редактиране | редактиране на кода]
| Име на кондиката | Период | Място на съхранение | Дигитално копие |
|---|---|---|---|
| Охридска кондика | 1667 – ? | 
| |
| Зографска кондика | 1734 – 18?? | ДАА |
|
| Кондика на църквата „Св. Неделя“ в София | 1820 – 1868 | ДАА | Препратка |
| Кондика на Софийската църковна община | 1820 | ДАА | Препратка |
| Кондика на храм „Св. Параскева“ („Св. Петка Самарджийска“) в София | 1825 – 1880 | ДАА | Препратка |
| Кондика на източноправославната община в гр. Ески Джумая (Търговище) | 1818 – 1882 | БИА | Препратка |
| Кондика на българската община в гр. Самоков | 1875 – 1877 | БИА | Препратка |
| Кондика на шивашкия и абаджийския еснаф в гр. Добрич | 1857 – 1878 | БИА | Препратка |
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Андрейчин, Любомир, Георгиев, Любен, Илчев, Стефан. Български тълковен речник. София, Наука и изкуство, 1976. с. 354.
- ↑ Георгиев, Владимир и др. Български етимологичен речник, Том II (И — крепя̀). София, Издателство на Българската академия на науките, 1979. с. 585.
- ↑ а б Дигитална библиотека. Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ // Посетен на 02.07.2019. Кондиките са книги, водени от църковни и училищни общини, занаятчийски еснафи (сдружения) и отделни богати търговци. Те съдържат ценни сведения за стопанската история, за църковната борба и въобще за развитието на българското общество през Възраждането. БИА съхранява повече от 300 кондики, предимно от 19 век, от които дигитализирани са следните: Кондика на източноправославната община в гр. Ески Джумая (Търговище) (1818 – 1882 г.), Кондика на българската община в гр. Самоков (1875 – 1877), Кондика на шивашкия и абаджийския еснаф в гр. Добрич (1857 – 1878).
- ↑ Уникални и особено ценни документи – Държавна агенция „Архиви“ // Посетен на 02.07.2019.