Кондрат Крапива

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кондрат Крапива
Кондрат Крапива като войник през 1915 г.
Кондрат Крапива като войник през 1915 г.
Роден 22 февруари 1896 г. (стар стил)
Починал 7 януари 1991 г. (94 г.)
Жанр социалистически реализъм
Дебютни творби 1922 г.
Уебсайт
Кондрат Крапива в Общомедия

Кондрат Крапива (на беларуски: Кондрат Атрахович; 1896 – 1991) е беларуски съветски писател, поет, сатирик, драматург, преводач и обществен деятел. Доктор на филологическите науки, академик в Академията на науките на Беларуска ССР (1950). Член ВКП от 1941 г.

Народен писател на Беларуската ССР (1956). Герой на социалистическия труд (1975). Лауреат на две Сталински награди (1941, 1951) и Държавна награда на СССР (1971).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 22 февруари (5 март) 1896 година в село Низак (Узденски район, Минска област на Беларуската република) в селско семейство. През 1913 г. участва на изпит и получава учителска правоспособност. През есента на 1914 година работи като учител в с. Мнишан, Минска губерния. След една година е мобилизиран в армията. Воюва на Румънския фронт. Демобилизират го през февруари на 1918 година. Учителства в с. Каменка, Узденски район.

От 1920 до 1923 г. служи в РККА. От 1924 г. работи като учител. От 1926 до 1930 г. учи в литературно-лингвистичният отдел на педагогическият факултет на Беларуския държавен университет. От 1932 до 1936 г. завежда отдел в литературното списание „Пламъка на революцията“.

През 1939 година участва в Полският поход на Работническо-селската Червена армия. Участва в съветско-финската война от 1939 – 1940 година. В началото на Втората световна война работи във фронтовия вестник „За Съветска Беларусия“, от 1943 до 1947 г. редактира различни военни вестници и списания.

През 1946 г. в състава на делегацията на БССР участва в работата на първата сесия на Генералната Асамблея на ООН. От 1947 до 1952 г. завежда сектора по езикознание в Института по езикознание и литература на Академията на науките на БССР, директор е на Института по езикознание на АН на БССР (1952 – 1956). От 1956 до 1982 г. е вицепрезидент на АН на БССР.

От 1982 до 1989 г. е научен сътрудник-консултант в отдела по лексикология и лексикография на Института по езикознание „Якуб Коласа“ на АН на БССР.

Нееднократно е избиран за народен представител във ВС БССР между 1947 и 1990 г.

Кондрат Крапива умира на 7 януари 1991 година. Погребан е в Минското Източно (Московско) гробище.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Творческата биография на Кондрат Крапива започва през 1922 г. с публикации във вестник „Съветска Беларусия“ на стихове, фейлетони, басни. Всичко се появява подписано под псевдоним Кондрат Крапива. Скоро неговите пиеси „Който се смее последен“ и „Пеят чучулиги“ стават известни и по тях снимат филми. Басните на Крапива надживяват своето време.

Крапива се занимава също и с литературни преводи. На беларуски език превежда произведенията на Уилям Шекспир, Д. И. Фонвизин, И. А. Крилов, А. С. Пушкин, Н. В. Гогол, А. Н Островски, А. П. Чехов, В. В. Маяковски, Т. Г. Шевченко.

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Крапива, Кондрат“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.