Серта
| Серта Серта | |
 | |
  Местоположение на картата на Северна Македония | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Местоположение |  Северна Македония |
| Най-висок връх | Волчак |
| Надм. височина | 1159 m |
Серта, още Конечката или Конческата планина[1] (на македонска литературна норма: Серта, Конечка планина), е ниска планина, разположена в югоизточната част на Северна Македония. Най-високият ѝ връх е Волчак – 1159 m.[2][3][4][5]
Географска характеристика
[редактиране | редактиране на кода]Планината е разположена между долината на Крива Лакавица от изток и долината на Вардар от запад.[3] На север започва от долината на Брегалница, а на юг завършва при пролома Демир капия.[3][2] През превала Преслап на югоизток се свързва с Градешката планина.[3][2] Планинското било е дълго 24 km с обща посока северозапад – югоизток.[2] Най-високият връх Волчак (1159 m) е над юрушкото село Конче, откъдето идва и второто име на планината.[3] Заедно с Градешката планина, Плавуш и Смърдеш е планина от Вардарската зона с обща динарска посока от северозапад към югоизток.[4] Билото на Серта е заоблено, като само на места има по-високи дялове. Освен Волчак, друг висок връх е Бел камен (1151 m).[2]
Геоложкият състав са палеозойски шисти и мрамори в по-високите дялове, а в подножието са неогенни седименти, които са доста ерозивни.[2]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 353.
- ↑ а б в г д е Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 726. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в г д По топографска карта М1:50 000, издание 1980 – 1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б Стојмилов, Александар. Географија на Република Македонија. Универзитет за туризам и менаџмент, 2011. с. 63.
- ↑ Петров, Гьорче. Материали по изучаванието на Македония. София, Печатница Вълковъ, 1896. с. 191 – 193.
