Конкордия фон Сайн-Витгенщайн-Хоенщайн

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Герб на Сайн-Витгенщайн-Хоенщайн
Герб на графовете на Шварцбург

Конкордия фон Сайн-Витгенщайн-Хоенщайн (на немски: Konkordia/Concordia zu Sayn-Wittgenstein-Hohenstein; * 23 октомври 1648 в Мюнстер; † 25 януари 1683) от фамилията Сайн-Витгенщайн е графиня от Сайн-Витгенщайн-Хоенщайн и Фалендар и чрез женитби графиня на Шварцбург-Зондерсхаузен-Ебелебен и Сайн-Витгенщайн-Ноймаген.

Тя е дъщеря, тринадесетото дете на граф Йохан VIII фон Сайн-Витгенщайн-Хоенщайн (1601 – 1657) и съпругата му графиня Анна Августа фон Валдек-Вилдунген (1608 – 1658), дъщеря на граф Кристиан фон Валдек-Вилдунген (1585 – 1637) и графиня Елизабет фон Насау-Зиген (1584 – 1661).[1]

Конкордия фон Сайн-Витгенщайн-Хоенщайн умира на 25 януари 1683 г. на 34 години.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Конкордия фон Сайн-Витгенщайн-Хоенщайн се омъжва на 30 септември 1669 г. в Клетенберг за граф Лудвиг Гюнтер II фон Шварцбург-Зондерсхаузен-Ебелебен (* 2 март 1621; † 20 юли 1681). От 1666 г. резиденцията им се мести от град Ебелебен в Арнщат.[2] Те имат две деца:

  • Анна Августа фон Шварцбург (* 19 септември 1671, Арнщат; † 7 февруари 1688, Зондерсхаузен)
  • Конкордия фон Шварцбург (* 1672; † 22 юли 1687, Зондерсхаузен)

Конкордия фон Сайн-Витгенщайн-Хоенщайн се омъжва втори път на 20 юни 1681 г. за граф Карл Лудвиг Албрехт фон Сайн-Витгенщайн-Ноймаген (* 20 юни 1658; † 16 септември 1724). Те имат две деца:[3][4]

  • Фридрих Магнус фон Сайн-Витгенщайн (* ок. 1682, умира млад)
  • Шарлота фон Сайн-Витгенщайн (* ок. 1683, умира млада)

Карл Лудвиг Албрехт фон Сайн-Витгенщайн-Ноймаген се жени втори път на 20 юни 1689 г. за графиня Шарлота фон Сайн-Витгенщайн-Хоенщайн (* 2 януари 1661; † 9 февруари 1725), племенница на спругата му Конкордия, дъщеря на граф Густав фон Сайн-Витгенщайн-Хоенщайн в Клетенберг (1633 – 1700) и Анна де Ла Плац (1634 – 1705).

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ulf Lückel, A. Kroh: Das Fürstliche Haus zu Sayn-Wittgenstein-Hohenstein. Werl 2004 (Deutsche Fürstenhäuser, Band 11).
  • Günther Wrede: Territorialgeschichte der Grafschaft Wittgenstein. Marburg 1927.
  • Johannes Burkardt/Ulf Lückel: Das fürstliche Haus zu Sayn-Wittgenstein-Berleburg, (Deutsche Fürstenhäuser, Heft 17), Werl 2008, S. 5 – 6.
  • Hans-Bernd Spies: Sayn-Wittgenstein. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 22, Duncker & Humblot, Berlin 2005, ISBN 3-428-11203-2, S. 482 f. (Digitalisat).
  • Friedrich Apfelstedt: Das Haus Kevernburg-Schwarzburg von seinem Ursprunge bis auf unsere Zeit. Betram, Sondershausen 1890 (Thüringer Chronik-Verl. Müllerott, Arnstadt 1996, ISBN 3-910132-29-4)
  • Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. IV, Tafel 130.
  • Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. XXVII, Tafel 145., Tafel 146.
  • Europäische Stammtafeln, Band IV, Frank Baron Freytag von Loringhoven, 1975, Isenburg, W. K. Prinz von. Page 11.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Sponheim 12, genealogy.euweb.cz
  2. Schwarzburg 6, www.genealogy.euweb.cz
  3. Concordia zu Sayn, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com
  4. Concordia Gräfin v.Sayn und Wittgenstein, ww-person.com

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]