Конопница
Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в Сърбия вижте Конопница (община Власотинци). | Конопница Конопница | |
| — село — | |
 Църквата „Свети Теодор Тирон“ | |
  Конопница | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Североизточен |
| Община | Крива паланка |
| Географска област | Славище |
| Надм. височина | 926 m |
| Население | 1398 души (2002) |
| Пощенски код | 1330 |
| МПС код | KU |
| Конопница в Общомедия | |
Конопница (на македонска литературна норма: Конопница) е село в Северна Македония, в община Крива паланка.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Славище в северното подножие на планината Осогово, югозападно от общинския център Крива паланка.
История
[редактиране | редактиране на кода]В подробен данъчен регистър (дефтер-и муфасал) от 1570 – 1572 година Конопница е посочено като село в нахия Славище в Кюстендилския санджак, тимар на охридчанина Рамазан и чаушите Дервиш Мустафа и Али, син на Мустафа. В селото живеят 3 мюсюлмански семейства и 2 неженени мюсюлмани, 124 християнски семейства, 68 неженени християни, 2 мартолоси, освободени от данъците испенче, джизие и ушур, но задължени да заплащат по 50 акчета годишно на рудниците в Кратово. Има и шест войнушки бащини. 4 воденици са собственост на християни и две – на мюсюлмани. Приходът на Рамазан от селото е 10 000 акчета, на Дервиш Мустафа – 8000, а на Али, син на Мустафа – 6298.[1]
В края на XIX век Конопница е голямо българско село в Кривопаланска каза на Османската империя. Църквата „Свети Теодор Тирон“ е от 1885 година и е изписана от Аврам Дичов. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Конопница е населявано от 1400 жители българи християни и 45 цигани.[2]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Конопница има 1168 българи екзархисти и функционира българско училище.[3]
При избухването на Балканската война 17 души от Конопница са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]
По време на Първата световна война Конопница е включена в Мождивяшка община и има 1130 жители.[5]
Според преброяването от 2002 година селото има 1398 жители.[6]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 1395 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 2 |
| бошняци | 0 |
| други | 1 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Конопница
Алексо Николов (Колев), български революционер от ВМОРО, четник на Петко Стефанов в 1915 година[7]- Григор Цветанов (Цветков, 1896 – 1926), български революционер, деец на ВМРО[8]
- Иван Стоянов, български революционер, деец на ВМОРО, четник на Петко Стефанов в 1915 година[9]
- Йодан Стоянов, изявен българин и борец срещу кралската югославска окупациона власт.[10]
- Никола Спасев, български революционер от ВМОРО, четник на Александър Георгиев[11]
- Симеон Ангелов (Ангелков), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 2 скопска дружина[12]
- Стоян Величков Алексов, български революционер от ВМОРО, четник на Никола Груйчин[13][14]
- Яким Беляков, български революционер, деец на ВМОРО
- Яким Христов, български опълченец, II опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[15]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Турски документи за историjата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Ќустендилскиот санџак, том V, книга I, Превод, редакциjа и коментар Методиjа Соколоски, Скопjе, 1983, с. 203-205. В документа жителите са посочени поименно.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 225.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 142-143. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 852.
- ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София, 1917, с. 29., архив на оригинала от 7 април 2014, https://web.archive.org/web/20140407080653/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/lister.asp?content=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_P%2A.pdf&from=1&to=150&index=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_index.pdf&cont=&type=%F1%F2%F0%E0%ED%E8%F6%E8, посетен на 16 февруари 2021
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007
- ↑ Узунов, Ангел. Списък на четите на ВМОРО, минали през Кюстендилския пункт во 1914–1915 г. БИА, Ф.583, а.е.13. София, Струмски, 2025. с. 16, 23, 25, 27.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ III. Освободителна борба 1924 – 1934 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1967. с. 937.
- ↑ Узунов, Ангел. Списък на четите на ВМОРО, минали през Кюстендилския пункт во 1914–1915 г. БИА, Ф.583, а.е.13. София, Струмски, 2025. с. 23, 25, 27.
- ↑ Старейшина в Кривопаланечко обявява на всеослушание, че е българин
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.13
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 23, 32.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.41
- ↑ Дамјановска, Јасмина, Ленина Жила, Филип Петровски (одговорни уредници и составувачи). Илинденски сведоштва. Т. I. Дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016. ISBN 978-608-4745-22-8. с. 91 – 92. (на македонска литературна норма)
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 34.
| ||||||||
