Конопница
Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в Сърбия вижте Конопница (община Власотинци).
| Конопница Конопница | |
|---|---|
| — село — | |
 Църквата „Свети Теодор Тирон“ | |
  Конопница | |
| Страна |  Северна Македония |
| Регион | Североизточен |
| Община | Крива паланка |
| Географска област | Славище |
| Надм. височина | 926 m |
| Население | 1398 души (2002) |
| Пощенски код | 1330 |
| МПС код | KU |
| Конопница в Общомедия | |
Конопница (на македонска литературна норма: Конопница) е село в Северна Македония, в община Крива паланка.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в областта Славище в северното подножие на планината Осогово, югозападно от общинския център Крива паланка.
История[редактиране | редактиране на кода]
В края на XIX век Конопница е голямо българско село в Кривопаланска каза на Османската империя. Църквата „Свети Теодор Тирон“ е от 1885 година и е изписана от Аврам Дичов. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Конопница е населявано от 1400 жители българи християни и 45 цигани.[1]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Конопница има 1168 българи екзархисти и функционира българско училище.[2]
При избухването на Балканската война 17 души от Конопница са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]
По време на Първата световна война Конопница е включена в Мождивяшка община и има 1130 жители.[4]
Според преброяването от 2002 година селото има 1398 жители.[5]
| Националност | Всичко |
| македонци | 1395 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 2 |
| бошняци | 0 |
| други | 1 |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Конопница
Никола Спасев, български революционер от ВМОРО, четник на Александър Георгиев[6]- Симеон Ангелов (Ангелков), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 2 скопска дружина[7]
- Стоян Величков, български революционер от ВМОРО, четник на Никола Груйчин[8]
- Яким Беляков, български революционер, деец на ВМОРО
- Яким Христов, български опълченец, ІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[9]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 225.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 142-143. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 852.
- ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София, 1917, с. 29., архив на оригинала от 7 април 2014, https://web.archive.org/web/20140407080653/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/lister.asp?content=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_P%2A.pdf&from=1&to=150&index=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_index.pdf&cont=&type=%F1%F2%F0%E0%ED%E8%F6%E8, посетен на 2021-02-16
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-09-05
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.13
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 23, 32.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.41
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 34.
| ||||||||
Портал „