Конрад Фердинанд Майер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Конрад Фердинанд Майер
Conrad Ferdinand Meyer
Karl Stauffer-Bern Conrad Ferdinand Meyer 1887.jpg
Портрет на Конрад Фердинанд Майер (1887)
Роден 11 октомври 1825 г.
Починал 28 ноември 1898 г. (73 г.)
Националност Флаг на Швейцария Швейцария
Жанр стихотворение, поема, роман, новела
Направление Реализъм
Уебсайт Страница в IMDb
Конрад Фердинанд Майер в Общомедия

Конрад Фердинанд Майер (на немски: Conrad Ferdinand Meyer) е швейцарски писател-реалист, автор на (предимно исторически) романи, новели и стихотворения. Наред с Готфрид Келер и Йеремиас Готхелф спада към най-значимите швейцарски писатели на XIX век.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Конрад Фердинанд Майер израства в цюрихско патрицианско семейство. На 15-годишна възраст загубва баща си. Има извънредно трудни взаимоотношения със здравословно обременената си майка, която през 1856 г. слага край на живота си.

През младостта си Конрад живее няколко години в Лозана, където научава френски толкова добре, че започва да превежда френска литература и размисля дали да не стане френски писател, или да поеме академично поприще в областта на романистиката. Още преди да навърши двадесет години постъпва в психиатрична клиника поради пристъпи на тежка депресия.

Първите литературни успехи на Конрад Фердинанд Майер са от 1872 г., когато на 46-годишна възраст публикува цикъл стихотворения „Последните дни на Хутен“ (Huttens letzte Tage), посветен на хуманиста Улрих фон Хутен. През 1876 г. излиза романът „Юрг Йенач“ (Jürg Jenatsch), който с последвалите творби затвърждава името на Майер като изключителен разказвач. През 1882 г. е публикуван сборникът „Стихотворения“ (Gedichte), който го представя като значим поет. С всяко ново издание – до психическия срив на Майер през 1892 г. – книгата е допълвана и подобрявана.

Последните си години Конрад Фердинанд Майер прекарва с разклатено физическо и психическо здраве в Килхберг край Цюрих, където умира през 1898 г. на 73-годишна възраст.

Почести[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Проза[редактиране | редактиране на кода]

  • Das Amulett, Novelle, 1873
  • Jürg Jenatsch, Roman, 1876
  • Der Schuß von der Kanzel, Novelle, 1878
  • Der Heilige, Novelle, 1880
  • Plautus im Nonnenkloster, Novelle, 1882
  • Gustav Adolfs Page, Novelle, 1882
  • Das Leiden eines Knaben, Novelle, 1883
  • Die Hochzeit des Mönchs, Novelle, 1884
  • Die Richterin, Novelle, 1885
  • Die Versuchung des Pescara, Novelle, 1887
  • Angela Borgia, Novelle, 1891

Стихотворни епоси[редактиране | редактиране на кода]

  • Huttens letzte Tage, 1872
  • Engelberg, 1872

Лирика (подбор)[редактиране | редактиране на кода]

  • Zwanzig Balladen von einem Schweizer, 1864
  • Romanzen und Bilder, 1869
  • Gedichte, 1882
    • Der römische Brunnen
    • Die Füße im Feuer
    • Zwei Segel
    • Der Ritt in den Tod
    • Die Rose von Newport
    • Eingelegte Ruder
    • In der Sistina[2]
    • Chor der Toten
    • Schwüle
    • Fingerhütchen
    • Stapfen
    • Schwarzschattende Kastanie
    • Möwenflug
Небесна близост. Лирика, изд.: Агрипина, София (2003), прев. Кръстьо Станишев

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Rosa Rugosa Conrad Ferdinand Meyer
  2. Gemeint ist die Cappella Sistina, die von Michelangelo mit berühmten Fresken ausgestattete Sixtinische Kapelle.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]