Конрад III

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Конрад III
Konrad der Dritte
римско-немски крал, крал на Италия и Бургундия
Konrad III Miniatur 13 Jahrhundert.jpg
Крал Конрад III, от Chronica regia Coloniensis, Кьолн, 1240, Кралска библиотека, Брюксел
Роден
1093 г.
Починал
ПогребанБамберг, Федерална република Германия

Религияхристиянство
Управление
Период1127 – 1152
Други титлихерцог на франките
Arms of Swabia.svg
Семейство
РодХоенщауфен
БащаФридрих I
МайкаАгнес от Вайблинген
Братя/сестриЮдит Бабенберг
Агнес Бабенберг (Полша)
Гертруда фон Бабенберг
Хайнрих II Язомиргот
Леополд
Ото Фрайзингски
Фридрих II
Конрад II фон Бабенберг
СъпругаГертруда фон Комбург
Гертруда фон Зулцбах
ДецаФридрих IV (Швабия)
Хайнрих Беренгар
Конрад III в Общомедия

Конрад III (на немски: Konrad III; * 1093, Бамберг; † 15 февруари 1152, Бамберг) от род Хоенщауфен, e 1116/1120 херцог на франките, римско-немски крал 1127 – 1135 (като гегенкрал), също 1138 – 1152, крал на Италия 1128 – 1135, 1138 – 1152 и крал на Бургундия (1138 – 1152).

С него започва епохата на хоенщауфенските владетели за следващите 100 години.

Произход и ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Конрад е син на херцог Фридрих I от Швабия и на Агнес от Вайблинген, дъщеря на император Хайнрих IV. Брат е на по-големия Фридрих II, който наследява херцогската титла на Швабия.

Конрад се жени през 1115 г. за Гертруда фон Комбург, която умира 1130 г.

През 1116 г. император Хайнрих V дава на Конрад титлата херцог на Франкония и ги прави с брат му Фридрих негови заместници по време на пътуването му в Италия. През това време Конрад увеличава територията си с графствата около Комбург и Ротенбург.

Династични борби[редактиране | редактиране на кода]

През 1124/1125 г. Конрад тръгва на поклонение към Йерусалим. След смъртта на Хайнрих V през май 1125, брат му Фридрих не успява да наследи трона на роднината си. За нов император е избран изненадващо Лотар III, с когото започват конфликти заради салическата и кралската собственост на Хайнрих V. Конрад и Фридрих са наследили династичната собственост на Хайнрих V и си я разделят по течението на Рейн: на ляво от Рейн на Фридрих, а дясно от Рейн на Конрад.

През ноември 1125 г. на събрание в Регенсбург Лотар изисква връщането му на кралската собственост, но братята не реагират. Тогава през декември 1125 г. Лотар ги осъжда. През януари 1126 г. няколко княза от Гослар започват военни действия против тях. През лятото на 1127 г. Конрад се връща обратно от Светите земи, намесва се в битките и е издигнат от швабските и франкските благородници за крал. Сдобрява се с Лотар и около 1135/1136 г. се жени за Гертруда фон Зулцбах († 14 април 1147, Херсфелд), дъщеря на граф Беренгар I от Зулцбах и Аделхайд от Волфратсхаузен и снаха на Хайнрих Черния.

Германски крал и крал на Италия[редактиране | редактиране на кода]

Конрад предприема поход в Италия. На 29 юни 1128 г. в Ломбардия се коронова за крал на Италия.

През декември 1137 г. Лотар умира. Конрад е издигнат отново за крал на 7 март 1138 в Кобленц, а на 13 март е коронован и помазан в Аахен.

Втори кръстоносен поход[редактиране | редактиране на кода]

През 1147 г. Конрад тръгва с френския крал Луи VII във Втория кръстоносен поход към Йерусалим. Още в Мала Азия войската на Конрад е унищожена от селджуките в битката при Дорилеон. Няма успех и при обсадата на Дамаск. Конрад се възстановява от раните си при византийския император Мануил I Комнин, който лично се грижи за него.

През 1150 г. умира синът му Хайнрих (VI), който е негов наследник и има титлата крал.

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Конрад III умира 1152 г. в Бамберг по време на пътуването му към Рим, без да получи императорската корона. Погребан е в базиликата в Бамберг, а не както иска в щауфския манастир Лорш. След него крал става Фридрих I Барбароса.

Деца[редактиране | редактиране на кода]

От брака си с Гертруда фон Комбург има децата:

От брака си с Гертруда фон Зулцбах има двама сина:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Jan Paul Niederkorn/ Karel Hruza, Regesta Imperii IV,1,2. Konrad III. 1138 (1093/94)–1152. Wien u.a. 2008, ISBN 978-3-205-77442-6.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Klaus Höflinger, König Konrad III. (1138 – 1152). In: Die Kaiser. 1200 Jahre europäische Geschichte. Wiesbaden 2006, S. 258 – 270
  • Friedrich Hausmann, Konrad III. In: Neue Deutsche Biographie 12, 496 – 499.
  • Wilhelm Bernhardi, Konrad III. Jahrbücher der Deutschen Geschichte. Duncker & Humblot, Berlin 1975.
  • Ferdinand Geldner, Kaiserin Mathilde, die deutsche Königswahl von 1125 und das Gegenkönigtum Konrads III. In: Zeitschrift für bayerische Landesgeschichte 40 (1977) 3 – 22
  • Jan Paul Niederkorn, Konrad III. als Gegenkönig in Italien. In: Deutsches Archiv für Erforschung des Mittelalters. Band 49 (1993) 589 – 600
  • Jan Paul Niederkorn, Karel Hruza, Regesta Imperii IV,1,2. Konrad III. 1138 (1093/94)–1152. Wien u.a. 2008.
  • Hubertus Seibert, Jürgen Dendorfer, Grafen, Herzöge, Könige. Der Aufstieg der frühen Staufer und das Reich (1079 – 1152). (= Mittelalter-Forschungen. Bd. 18). Stuttgart 2005, ISBN 978-3-7995-4269-2. (Rezension)
  • Bernd Schütte, König Konrad III. und der deutsche Reichsepiskopat. Hamburg 2004, ISBN 3-8300-1600-X. (Rezension)
  • Wolfram Ziegler, König Konrad III. (1138 – 1152). Hof, Urkunden und Politik. Böhlau, Wien [u.a.] 2008, ISBN 978-3-205-77647-5 (Rezension).