Конрад III (Оелс)
| Конрад III | |
| херцог на Силезия | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 28 декември 1412 г.
|
| Семейство | |
| Род | Пясти[1] |
| Деца | Конрад V (Оелс) |
| Конрад III в Общомедия | |
Конрад III фон Оелс „Стари“ (на немски: Konrad III von Oels; на полски: Konrad III Stary; * 1354/1359; † 28 декември 1412) е от 1403 г. до смъртта си 1412 г. херцог на Оелс, Козел (Козле), Щайнау (Сцинава) и на половин Бойтен (Битом). Той произлиза от клон Глогау на силезийските Пясти.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Той е единственият син на Конрад II фон Оелс († 1403) и Агнес († 1371), дъщеря на херцог Казимир I фон Тешен († 1358).[2][3]
През 1403 г. Конрад III наследява баща си. През 1410 г. се бие заедно със сина си Конрад XII за Тевтонския орден и в битката при Таненберг синът му попада в плен (14110.
Конрад III умира през 1412 г., наследен е от синовете му.
Фамилия[редактиране | редактиране на кода]
Конрад III се жени ок. 1380 г. за Юта/Гута († 1416/19). Те имат децата:
- Конрад IV „Стари“ († 1447), херцог на Оелс и Бернщат; епископ на Бреслау (1417 – 1447)
- Конрад V „Кантнер“ († 1439), херцог на Оелс, Козел и половин Бойтен; ∞ 1411 Маргарета († 1449/50)
- Конрад VI „Дехант“, († 1427), херцог на Оелс и Щайнау
- Конрад VII „Стари Белия“ († 1452), херцог на Оелс и др.; ∞ 1. 1437 Катарина († ок 1449); ∞ 2. 1450 неизвестна
- Конрад VIII „Млади“ († 1444/47), херцог на Оелс, рицар на Тевтонския орден
- Еуфемия (Офка) († 1444), омъжена I. на 14 януари 1420 г. за курфюрст Албрехт III фон Саксония-Витенберг († 1422), II. през 1432 г. за княз Георг I фон Анхалт-Цербст († 1474)
- Хедвиг († 1447/53), ∞ 1423/30 херцог Хайнрих IX фон Глогов († 1467)
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Historische Kommission für Schlesien: Geschichte Schlesiens. Band 1: Ludwig Petry, Josef Joachim Menzel, Winfried Irgang: Von der Urzeit bis zum Jahre 1526. Thorbecke, Sigmaringen 1988, ISBN 3-7995-6341-5, S. 175, 183, 188.
- Hugo Weczerka: Handbuch der historischen Stätten. Schlesien (= Kröners Taschenausgabe. Bd. 316). Kröner, Stuttgart 1977, ISBN 3-520-31601-3, S. 594/595.
- Rudolf Žáček: Dějiny Slezska v datech. Nakladatelství Libri, Praha 2004, ISBN 80-7277-172-8, S. 93, 435.
- Kazimierz K. Jasiński: Rodowód Piastów śląskich, cz. III, wyd. II, Wydawnictwo Avalon, Kraków 2007, ISBN 978-83-60448-28-1, s. 434 – 436, 691
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.wikitree.com // Посетен на 4 юли 2019 г.
- ↑ Piast 7, genealogy.euweb.cz
- ↑ Dukes of Oels (Oleśnica) 1366 – 1492 (Piast), fmg.ac