Конрад II фон Шлюселберг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Конрад II фон Шлюселберг
господар на Шлюселберг в Бавария
Роден
Починал

Конрад II (III) фон Шлюселберг (на немски: Konrad II (III) von Schlüsselburg; * ок. 1277; † 14 септември 1347, замък Найдек) е господар на Шлюселберг (днес част от Вайшенфелд) в Бавария. От 1322 го 1336 г. е председател на „кралския Райхсщурмфанлеен“ (знаменосци) и затова се нарича „Конрад фон Шлюселберг цу Грюнинген“ (Konrad von Schlüsselberg zu Grüningen). Той е най-влиятелният и последният представител на род Шлюселберг.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Знаменосци в битка

Той е син на Еберхард III фон Шлюселберг († сл. 30 април 1306). Брат е на Бертхолд 'Млади' фон Шлюселберг († сл. 1296), Фридрих фон Шлюселберг († 1308), приор в Пфафенмюнстер близо до Щраубинг, каноник в Регенсбург, и на Хайнрих фон Шлюселберг († ок. 1312), свещеник във Вюрцбург.

Конрад е близък и доверен с по-късния император крал Лудвиг Баварски и се отличава като негов знаменосец в битките през 1313 и 1322 г.[1] На 3 октомври 1322 г. Лудвиг Баварски му дава заради неговите успехи за винаги с всички права имперския замък Грюнинген и град Грюнинген, села, поляни, гори, води, хора, васали и доходи.[2]

Конрад II фон Шлюселберг е убит в битка на 14 септември 1347 г. при защитата на неговия обсаден замък Найдек близо до Визентал и е погребан във фамилния манастир Шлюселау.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Бившият имперски град Грюнинген (ок. 1800)
Останки от замък Найдек

Първи брак: с Елзабет и има три дъщери:[3][4]

Втори брак: пр. 20 октомври 1330 г. с Агнес фон Вюртемберг (* ок. 1294; † 21 януари 1373), вдовица на граф Улрих IV фон Хелфенщайн († 1326), внучка на граф Еберхард I фон Вюртемберг († 1325), дъщеря на Улрих фон Вюртемберг († 1315) и Ирмгард (Мехтилд) фон Хоенберг († 1315).[5] Бракът е бездетен.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Rudolf Endres: Konrad von Schlüsselberg. In: Gerhard Pfeiffer (Hrsg.): Fränkische Lebensbilder. Band 4. Kommissionsverlag Ferdinand Schöningh, Würzburg 1971, (Veröffentlichungen der Gesellschaft für Fränkische Geschichte, Reihe VII A. Band 4), S. 27 – 48.
  • Paul Österreicher: Neue Beiträge zur Geschichte der ehemaligen Reichsherrschaft Schlüsselberg. Bamberg 1823.
  • Hermann Römer: Markgröningen im Rahmen der Landesgeschichte I., Urgeschichte und Mittelalter. Markgröningen 1933, S. 111 – 121.
  • Heinz Thomas: Ludwig der Bayer (1282 – 1347). Kaiser und Ketzer, Regensburg 1993.
  • Rudolf Endres: Schlüsselberg, von. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 23, Duncker & Humblot, Berlin 2007, ISBN 978-3-428-11204-3, S. 110 f.
  • Gustav Voit: Die Schlüsselberger. Geschichte eines fränkischen Adelsgeschlechtes. Nürnberg 1988.
  • Gustav Voit: Edelfreie Geschlechter in der Fränkischen Schweiz. In: Arx 2/1997, S. 6 – 11. Arx 2/1997 als PDF
  • Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. I/2, Tafel 255.
  • Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. I/2, Tafel 255., Vol. I/3, Tafel 353.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Schlacht bei Gammelsdorf“, архив на оригинала от 3 юли 2013, https://web.archive.org/web/20130703032923/http://www.schlacht-bei-gammelsdorf.de/index.php/ueber-die-schlacht-1313, посетен 3 юли 2013 
  2. [RI VII] H. 1 n. 28 Regesta Imperii
  3. Konrad II. v.Schlüsselberg, ww-person.com
  4. Konrad III von Schlüsselburg, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com
  5. Württemberg 1, genealogy.euweb.cz

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]