Конрад II

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Конрад II.

Конрад II
Император на
Свещената Римска империя
Konrád2.jpg
Управление 1024 – 1039 г.
Коронация 26 март 1027 г.
Наследил Хайнрих II
Наследник Хайнрих III
Лични данни
Роден
Починал
4 юни 1039 г. (49 г.)
Погребан в Шпайерска катедрала
Други титли Крал на Германия
Крал на Италия
Крал на Бургундия
Подпис Signatur Konrad II (HRR).jpg
Семейство
Династия Салическа династия
Баща Хайнрих фон Шпайер
Майка Аделхайд Елзаска
Брак Гизела Швабска
Конрад II в Общомедия

Конрад II (на немски: Konrad II, Konrad der Ältere) е от 1024 – римско-немски крал на Източното франкско кралство (regnum francorum orientalium), от 1026 – крал на Италия, император на Свещената Римска империя от 1027 до 1039 г., от 1034 – крал на Бургундия. Той е първият римско-германски император от франкската Салическа династия. Това обаче не може да се твърди със сигурност, тъй като подобно разграничаване се появява чак в края на династията.

Конрад постепенно увеличава териториите, оставени от предшественика му Хайнрих II, и разпростира властта на империята. Въпреки многото въстания по негово време управлението му никога не е застрашено. Успява да запази северните и източните части на империята само с помощта на отстъпени територии.

Възкачване на трона[редактиране | редактиране на кода]

Император Хайнрих II не оставя наследници и претенденти за трона на кралство Германия са двама с името Конрад, правнуци на Ото I по женска линия. Изборът се състоял от цялата светска и църковна германска аристокрация в Майнц на 4 септември 1024 г. Повече гласове получил по-старият Конрад, син на Хайнрих фон Шпайер. Според предварителната уговорка загубилият не направил контестация, смяната на властта протекла гладко и вдовстващата кралица Кунигунда предала кралските инсигнии на Конрад II на 8 септември 1024 г.

За да се подсигури на трона, Конрад убедил съветниците си да изберат малолетния му син Хайнрих за херцог на Бавария, като в случай на смърт на бащата короната преминава у него. След това заминава за Италия, където светските владетели са настроени против немското владичество, но миланският архиепископ Ариберт поддържа германския крал. След като се коронясва в Милан с желязна корона, Конрад се отправя към Рим, където на 26 март 1027 г. папа Иоан XIX го коронясва официално за император на Свещената Римска империя. Князете на Капуа, Беневенто и Салерно признават неговото върховенство.

Управление[редактиране | редактиране на кода]

Конрад води войни с полския крал Мешко и през 1033 г. получава част от полските земи и васална клетва от полския крал[1]:62 – 3. Отношенията с Унгария също не са мирни – крал Ищван I, женен за сестрата на Хайнрих II, поискал част от Бавария, която според него била зестра на съпругата му. Унгарската армия навлязла в земите на Австрия и превзела една част ог тях. Конрад е принуден да подпише мирен договор и загубва тези територии.

През 1035 г. възкачилият се на чешкия трон Бретислав признава своята васална зависимост от Конрад. През 1038 г. швабският херцог Херман умира при епидемия и Конрад дава херцогство Швабия на сина си; след смъртта на херцога на Каринтия той получава херцогство Каринтия, а тъй като владее Бавария, само Саксонското и Лотарингското херцогства не са в неговите ръце.

Най-големият му външнополитически успех е присъединяването на Горна Бургундия. Конрад успял да убеди крал Рудолф, че е легитимен наследник на Хайнрих II и короната на Бургундия му принадлежи по право. Оказало се че местната аристокрация предпочитала за крал графа на Шампан и се налага Конрад да воюва. След двегодишна война през 1034 г. Бургундия е вече част от империята.

Във вътрешната си политика Конрад II прави много сделал за да осигури наследственост на властта за потомството си. За да затвърди авторитета си сред италианците Конрад издава специален едикт, с който фиефовете се наследяват по мъжка линия и така отнема възможността големите феодални сеньори да отнемат малките владения.

Деца[редактиране | редактиране на кода]

Конрад II се жени през 1016 или 1017 г. за Гизела Швабска (989/990 – 1043) от фамилията Конрадини, дъщеря на Херман II, херцог на Швабия, и на Герберга Бургундска. С нея той има три деца:[2][3][4]

  • Хайнрих III (* 28 октомври 1017, † 5 октомври 1056), (1046 – 1056 император на Свещената Римска империя)
  • Матилда (* 1027, † януари 1034), сгодена 1033 г. за Анри I, крал на Франция.
  • Беатрикс (* ок. 1030, † 26 септември 1036)

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Franz-Reiner Erkens: Konrad II. (um 990 – 1039); Herrschaft und Reich des ersten Salierkaisers. Pustet, Regensburg 1998, ISBN 3-7917-1604-2.
  • Werner Trillmich: Kaiser Konrad II. und seine Zeit. Hrsg. aus dem Nachlass des Verfassers von Otto Bardong. Europa-Union-Verlag, Bonn 1991.
  • Хервиг Волфрам: Konrad II. 990 – 1039; Kaiser dreier Reiche. Beck, München 2000, ISBN 3-406-46054-2 (Rezension).
  • Хервиг Волфрам: Konrad II., Bernd Schneidmüller/Stefan Weinfurter: Die deutschen Herrscher des Mittelalters, Historische Porträts von Heinrich I. bis Maximilian I. Verlag C.H. Beck, München 2003, S. 119 – 135 und 571f. (Bibliografie), ISBN 3-406-50958-4.
  • Heinrich Appelt: Konrad II. Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 12, Duncker & Humblot, Berlin 1980, ISBN 3-428-00193-1, S. 492 – 495 (Digitalisat).
  • Stefan Rheingans: Konrad II. Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). Band 4, Bautz, Herzberg 1992, ISBN 3-88309-038-7, Sp. 400 – 409.
  • Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. XXIX, Tafel 36.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Гагова, Красимира. Средновековна Европа X – XIII век. Лекционен курс. София, ИК Полис ООД, 2007. ISBN 978-954-796-020-6. с. 238.
  2. Wetterau, genealogy.euweb.cz
  3. Konrad of Franconia, fmg.ac
  4. Konrad II, Holy Roman Emperor, Duke of France, King of Burgundy & Italy, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]