Конско (община Гевгели)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Конско.

Конско
Конско
— село —
Конско в 1931 г.
Конско в 1931 г.
North Macedonia relief location map.jpg
41.1872° с. ш. 22.3181° и. д.
Конско
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югоизточен
Община Гевгели
Географска област Влахомъглен
Надм. височина 538 m
Население 4[1] души (2002)
Пощенски код 1480
Конско в Общомедия

Конско или понякога Койнско или Старо Конско (на македонска литературна норма: Конско, понякога Коњско, на мъгленорумънски: Coinsko) е село в община Гевгели, Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Влахомъглен, в североизточните поли на планината Кожух, на 30 километра северозападно от общинския център град Гевгели (Гевгелия).

История[редактиране | редактиране на кода]

„Свети Димитър“ в 1931 г.
Карта на Влахомъглен

В XIX век Конско е влашко (мъгленорумънско) село в Гевгелийска каза на Османската империя в напреднал процес на българизация.[2][3] Църквата „Свети Димитър“ в селото е дело на Андон Китанов.[4]

Още в 1895 – 1896 година в селото е основан комитет на ВМОРО.[5] През октомври 1897 година революционерът Аргир Манасиев, учител в Смоквица, заедно с Пере Тошев заздравява комитета в селото.[6] Между 1896-1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия[7].

В статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Койнско е посочено като село с 560 жители власи християни.[8]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Конско има 640 българи екзархисти и работи българско училище,[9] в което учителства деецът на ВМОРО Димитър Попстаматов.[10]

При избухването на Балканската война в 1912 година 12 души от Конско се записват доброволци в Македоно-одринското опълчение.[11]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

Според преброяването от 2002 година селото има 4 жители.[12]

Националност Всичко
македонци 4
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Дейците на ВМОРО Георги Илков и Георги Митрев от Конско. Снимка от 3 март 1915 г., изпратена на Тодор Александров от Струмица
Родени в Конско
  • Flag of Bulgaria.svg Андон Георгиев Луков, български революционер, деец на ВМОРО[5]
  • Flag of Bulgaria.svg Андон Николов Ковачев, български революционер, деец на ВМОРО[5]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Димитров Боцин, български революционер, деец ВМОРО[13]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Колев Смилев, български революционер, деец на ВМОРО[5]
  • Flag of Bulgaria.svg Кольо Манджуков, български революционер, деец на ВМОРО[13]
  • Flag of Bulgaria.svg Кольо Трайков Колебачев, български революционер, деец на ВМОРО[5][13]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Андонов, македоно-одрински опълченец, Първа отделна партизанска рота[14]
  • Flag of Bulgaria.svg Пано Бозов, български революционер, деец на ВМОРО[5]
  • Flag of Bulgaria.svg Стефан Стоев Сапунджиев, български революционер, деец на ВМОРО[5]
  • Flag of Bulgaria.svg Стоил Кьорпетков, български революционер, деец на ВМОРО[5]
  • Flag of Bulgaria.svg Тано Бунбаширов, български революционер, деец на ВМОРО[13]
  • Flag of Bulgaria.svg Трайко Аврамов Милев, български революционер, деец на ВМОРО[5]
  • Flag of Bulgaria.svg Трайко Димов Шушков (Трайо, ? – 1903), български революционер, деец на ВМОРО,[5] убит на 5 септември 1903 година при село Мишино, Кочанско[13]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Бачов, български революционер, деец на ВМОРО[5]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Иванов Пеев, български революционер, деец на ВМОРО[5]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Стоев Майсторо, български революционер, деец на ВМОРО[5]
Починали в Конско
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Алексов Бояджиев, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[15]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Официален сайт на община Гевгели
  2. Theodor Capidan, Meglenoromânii, istoria şi graiul lor, vol. I, Bucureşti, 1925, p.27.
  3. Вайганд, Густав. „Етнография на Македония“. Глава III. Език, езикови граници и разпространение на националностите в Македония
  4. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 206.
  5. а б в г д е ж з и к л м н „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 51, ISBN 9549514560
  6. Известия на Института за българска литература. Т. 7, 1958, стр. 354.
  7. Илюстрация Илинден, 1936, бр.79, стр.1
  8. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 152.
  9. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.194-195.
  10. Николов, Борис Й. Вътрешна Македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, С. 2001, с. 138
  11. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 853.
  12. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  13. а б в г д „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 133, ISBN 9549514560
  14. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 38 – 39.
  15. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 478, л. 4, 5


     Портал „Македония“         Портал „Македония