Конско (община Охрид)
| Конско Коњско | |
| — село — | |
 | |
  Конско | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Охрид |
| Географска област | Охридско |
| Надм. височина | 1314 m |
| Население | 115 души (2021) |
| Пощенски код | 6000 |
| МПС код | OH |
| Конско в Общомедия | |
Конско или Койнско (на македонска литературна норма: Коњско) е село в община Охрид на Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в планината Галичица над източния бряг на Охридското езеро, южно от град Охрид по пътя за манастира Свети Наум. Разстоянието между Конско и създаденото от негови жители Долно Конско е един час път пеша.[1]
Топоними в землището на селото са: Старо село, Гумниште, Чоля, Горно Войе, Киселица, Гоедарица, Търнов Арен, Стар Извор, Готманово, Горно и Долно Студено, Боязон, Широка Присойница, Елен Връв, Лелута, Мачелища, Високи Връв, Търлишта, Длага Яма, Лески, Подушйе, Мачука, Скала, Обори-бог, Чашкине, Мртви Ливагье, Бозйе, Църквана, Света Петка, Ямана, Гаранчео, Високо Церйе, Папрагье, Ясичия, Куруглаеш, Красйе, Горна Ледина, Турски нивйе, Йоной нивища, Св. Никола, Башково, Марконо, Ормансоно, Пот, Гургунь, Чорбансконо, Синов дол, Дувалица и Крастине, Шербойца.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В данъчен дефтер за дължимия за 13 март 1845 - 12 март 1846 година данък джизие в казата Охрид е отбелязано, че 54 лица (мъже) в село Конско са данъкоплатци, като 43 от тях са в средна категория, а 11 - най-ниска категория.[2]
Традиционен поминък на местните жители е животновъдството на пасищата на Галичица, както и печалбарство в Отешево, Ресенско и Охрид. Според Йован Трифуноски броят на работниците от Конско е надвишавал броят на жителите на Отешево.[3]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Конско (Konsko) е посочено като село с 40 домакинства със 116 жители българи.[4]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Койнско живеят 360 българи-християни.[5]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Конско е чисто българско село в Охридската каза на Битолския санджак с 45 къщи.[6]
В началото на XX век цялото население на Конско е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 360 българи екзархисти.[7] През 1904-1905 година за мухтар на селото е назначен Ильо Тасе. Член на управлението е Коле Митре.[8]
На 13 януари 1903 година в сражение с редовна турска войска и башибозук край Конско загива войводата на ВМОРО поп Христо Търпев заедно с още двама четници. Сред битката, в която турците дават много жертви, селото е подложено на репресии, включващи масови побоища, арести, обиски и грабежи. Двама местни жители умират в затвора. Сръбският консул в Битоля Михайло Ристич пише, че след това събитие Койнско съвсем опустяло. Мнозинството от селяните са арестувани, а останалите - 13 на брой, избягали в гората.[9]
При избухването на Балканската война 7 души от Конско са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10]
В Югославия и Северна Македония
[редактиране | редактиране на кода]След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война Конско е част от Пещанска община в Охридска околия на Охридски окръг и има 495 жители.[11]
През 1921 година селото има 70 къщи и 426 жители.[3]
В 1927 година е възобновена църквата „Свети Мина“. Живописта е дело на зографа Кръстьо Николов и сина му Рафаил Кръстев от Лазарополе и е изписана в 1928 година.[12]
От 1970 година жители на Конско започват да строят нови къщи близо до Охридското езеро, в местността Гумнище и поставят началото на Долно Конско. В миналото тук е имало лозя и ниви, където през зимата е бил отглеждан добитък.[1]
През 1948 година селото има 65 къщи и 441 жители, през 1961 - 105 къщи и 660 жители, а през 1971 г. - 146 къщи и 746 жители.[3]
Според преброяването от 2002 година селото има 22 жители северномакедонци.[13]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 22 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Конско
Петър Ангелов, македоно-одрински опълченец, 30-годишен, четата на Коста Христов Попето, четата на Никола Лефтеров[14]- Секула Алексов (1874 – след 1952), български революционер
- Починали в Конско
- Секула Алексов (1874 – след 1952), български революционер
- Христо Търпев (1872 – 1903), български свещеник и революционер
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 3 Трифуноски, Јован Ф. Охридско-струшка област: антропогеографска проучавања. Насеља и порекло становништва, књ. 44. Београд, Српска академија наука и уметности, 1992. с. 148 – 149. [неработеща препратка]
- ↑ Ѓоргиев, Драги. Охрид и Охридско низ османлиската документациjа, Охрид, 2009, с. 19. В дефтер от 1852 година за проверка на населението е отбелязано, че местният жител Ристо, син на Ангеле (16 годишен) се е завърнал от Варна в края на 1851 година - пак там, с. 212.
- 1 2 3 Трифуноски, Јован Ф. Охридско-струшка област: антропогеографска проучавања. Насеља и порекло становништва, књ. 44. Београд, Српска академија наука и уметности, 1992. с. 150. [неработеща препратка]
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 100 – 101.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 252.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 30. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 162-163. (на френски)
- ↑ Ѓоргиев, Драги. Охрид и Охридско низ османлиската документациjа, Охрид, 2009, с. 256.
- ↑ Освободителната борба на българите в Македония и Одринско 1902 – 1904. Дипломатически документи. София, Наука и изкуство, 1978. с. 80 – 81, 92.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 853.
- ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 55.
- ↑ Охридско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 17 март 2014 г.[неработеща препратка]
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 14 септември 2007
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 32.
| |||||||||||
