Конспиративна теория

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Теория на конспирацията.

Конспиративната теория (на английски: conspiracy theory) или теория на конспирацията, т.е. теория за заговор (разг. световната конспирация), е хипотеза, според която координирана група тайно работи или е работила, за да предизвика или произведе дадено събитие или идея, които обичайно са незаконни или неморални, включително като се опитва да прикрие съществуването и дейностите си. В по-общ смисъл се използва, за да означи идеята, че определени политически, социални, икономически и дори природни събития са продукт на тайни замисли, които са неизвестни на широката общественост, но все пак са станали достояние на ограничен кръг хора.

Фразата може неутрално да означава политически заговор или да се използва за отхвърляне на твърдения, които от техните критици се считат за необосновани, странни, ирационални, параноични или другояче незаслужаващи сериозно обмисляне. Първата записана употреба на фразата датира от 1909 г. Тя придобива днешния си отрицателен смисъл по време на бурните в политическо отношение 1960-1969 г., белязани от изграждането на Берлинската стена, карибската криза, убийството на JFK и началото на хипи движението в целия свят.[1]

Примери за конспиративни теории[редактиране | edit source]

Следните исторически прецеденти са посочвани като примери за тероризъм от страна на дадено правителство и власт спрямо собствения народ като впоследствие са приписани на политическите им противници:

  • 64 г.: Големият пожар в Рим. Пуска се мълвата, че император Нерон може да е подпалил града, за да си осигури пространство за построяване на новия дворец; за вдъхновение при съчиняването на музиката си; по това време Нерон е извън Рим и първото което прави при пристигането си е да предостави на останалите без дом императорските постройки за подслон). Официално пожарът е приписан на юдействащите първи християни и те са подложени на преследвания и гонения от властите.
  • 1898 г.: Потопяването на американския военен кораб Мейн в пристанището на Хавана е повод за започването на Испано-американската война. До днес не са известни със сигурност причините за потъване на кораба, но реакцията на американското правителство е директно обвинение към испанските власти, последвано от обявяване на война. Лозунгът „Помнете Мейн“ е основен мотив на войната.
  • 1933 г.: Пожарът в Райхстага дава възможност на Адолф Хитлер да установи закони, противоречащи на германската конституция и даващи му диктаторски пълномощия. За подпалването са обвинени група комунисти, между които и няколко българи, успешно защитили се по време на делото. Съществуват конспиративни теории, че зад пожара стоят функционери на Националсоциалистическата партия.
  • 1939 г.: Операция Химлер (послужила като повод за военна операция срещу Полша) при която затворници облечени като полски войници инсценират нападение над Райха, давайки претекст за началото на военна акция срещу Полша, в резултат от която Англия и Франция обявяват война на Германия, слагайки началото на Втората световна война.
  • 1941 г.: Японската атака срещу Пърл Харбър. Твърди се, че президентът Франклин Рузвелт е знаел за готвеното нападение, но не е предупредил командира на Пърл Харбър, защото е искал САЩ да влязат във Втората световна война[2]
  • 1949 : Смъртта на Георги Димитров е причинена в санаториума „Барвиха“ край Москва, където е “лекуван“ 4 месеца. Видни съветски медици поставят диагнозата “сърдечна недостатъчност II степен, чернодробна цироза (вероятно вследствие на алкохолизъм), диабет, хроничен простатит“. Точно там той бива ликвидиран поради неудобните за Москва идеи за обединена Балканска федерация вкючваща новосформираната Югославска македонска република, Република Югославия и Република България контролирана изцяло от България.
  • 1957 - 1968 : Зона 51 (Area 51) в Невада, който е строго секретен и строго охраняван, счита се за място, където се провеждат изследвания на извънземни и НЛО
  • 1958: Казус Сири - пламенно консервативният кардинал Джузепе Сири е истинският папа според конклава от 1958, когато е избран реформистът Йоан XXIII. Католиците-традиционалисти го смятат за последния действителен папа, а някои радикално настроени напускат Светата Римокатолическа църква и стават конклависти. За доказателство се привежда фактът, че на конклава от 1958 г. първоначално излиза бял пушек, който впоследствие е заменен с черен. Смята се, че кардинал Сири дори печели и последвалите конклави от 1963 и 1978 и е готвел за свое име като папа Григорий XVII. Забележка: Григорий XVI е един от най-консервативните и твърдолинейни папи в историята.
  • 1962 г.: Президентът Джон Кенеди отказва да упълномощи изпълняването на Операция Нортуудс, предложена му от началника на генералния щаб на САЩ Лаймън Лемницър и предвиждаща извършването на терористични атентати на територията на САЩ и над Куба, включително взривяване на самолети и кораби, с цел да бъдат обвинени кубинците, което би дало претекст за нахлуване в Куба.[3]. Убийството на братя Кенеди и смъртта на други членове на фамилията.
  • 1990 г.: Подпалването на Партийния дом в София. Партийният дом на БКП в София е подпален на 26 август 1990 „след предупреждение на Пламен Станчев - член на движение „Инициатива за гражданско недоволство“, че ще се самозапали, ако от Партийния дом не се махне петолъчката - символ на чужда държава“[4] . В 23 ч. вечерта в сградата изведнъж лумват пожари в помещения от първия до четвъртия етаж. Унищожени са архиви и имущество в 94 помещения. Разследването установява, че нахлуването, палежът и разграбването са извършени „стихийно и неорганизирано от екзалтирани екстремисти“. От участниците на площада, наблюдавали този щурм на сградата са изразени съмнения, че сградата е подпалена от сили на БСП, с цел да се унищожат архиви, а щурмът и разграбването са инсценирани от добре подготвени подстрекатели. Разследването не създава обвинителен акт срещу „екзалтираните екстремисти“, нито открива подстрекателите и причините както за лесния достъп в сградата, така и за наличието на туби с бензин и други запалителни смеси в Партийния дом. Остава неясно и бездействието на органите по сигурността от МВР, намиращи се в близост. След изтичането на законовия срок за разследване, работата по делото се прекратява като е „Приключено по давност“.[5][6]
  • 1995 г.: Атентатът в Оклахома Сити. Подозира се, че експлозивите в камиона, паркиран пред федералната сграда Мъра не са били достатъчни, за да окажат такива големи щети, т.е. че в сградата са били поставени предварително експлозиви. Атентатът дава възможност на президента Бил Клинтън да заглуши нападките на контролирания от републиканците Конгрес срещу федералното правителство и да подпише закон срещу тероризма, увеличаващ пълномощията на правителството да събира информация за американските граждани.

Виж още[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Ayto, J. (1999). 20th Century Words. Oxford University Press, стр. 15.
  2. Pearl Harbor: The Controversy Continues
  3. Memorandum for the secretary of Defense, Justification for US Military intervention in Cuba
  4. Пожарът на бившия Партиен дом
  5. Константин Тренчев: Партийният дом беше умишлено запален от самите комунисти
  6. Кой запали Партийния дом - отговорът на Малина Петрова
  7. Watson, Traci. Conspiracy theories find menace in contrails. // Посетен на 2012-01-10. The theory: The white lines of condensed water vapor that jets leave in the sky, called contrails, are actually a toxic substance the government deliberately sprays on an unsuspecting populace.

Външни препратки[редактиране | edit source]