Константа на Стефан – Болцман

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Не бива да се бърка с Константа на Болцман.

Константата на Стефан – Болцман (също константа на Стефан) е константата на пропорционалност в закона на Стефан – Болцман: „общият интензитет, излъчен сред всички дължини на вълната, се увеличава, докато температурата се увеличава“ на абсолютно черно тяло и е пропорционален на четвъртата степен на термодинамичната температура.[1] Теорията на топлинното излъчване залага теорията на квантовата механика, използвайки физика, за да се направи връзка с молекулните, атомните и субатомните нива. Австрийският физик Йозеф Стефан формулира константата през 1879 г., а през 1884 г. тя е изведена от австрийския физик Лудвиг Болцман.[2] Уравнението също може да бъде изведено от закона на Планк, интегрирайки върху всички дължини на вълната при дадена температура, което би представлявало малка равна абсолютно черна кутия.[3] Константата на Стефан – Болцман може да бъде използвана, за да се измери количеството топлина, което е излъчено от абсолютно черно тяло, което поглъща цялото лъчение, което попада върху него. Освен това, константата позволява температурата (K) да бъде преобразувана в единици за интензитет (W m−2), което е мощност върху единица площ.

Стойността на константата на Стефан – Болцман в SI е

W·m−2·K−4

В CGS константата е:

erg·s−1·cm−2·K−4.

Стойността на константата е извличима и експериментално определима. Може да бъде определена по отношение на константата на Болцман така:

където:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Krane, Kenneth. Modern Physics. John Wiley & Sons, 2012. с. 81.
  2. Stefan-Boltzmann Law. // Encyclopædia Britannica.
  3. Halliday & Resnick. Fundamentals of Physics (10th Ed). John Wiley and Sons, 2014. с. 1166.