Константиново (област Варна)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Константиново.

Константиново
Общи данни
Население 1296 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 32,417 km²
Надм. височина 117±1 m
Пощ. код 9180
Тел. код 051125
МПС код В
ЕКАТТЕ 38354
Администрация
Държава България
Област Варна
Община
   - кмет
Варна
Иван Портних
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Константиново
Васил Дюлгеров
(ГЕРБ)

Константиново е село в Североизточна България. То се намира в община Варна, област Варна. Старото му име е Дере-кьой.

География[редактиране | редактиране на кода]

Константиново е разположено на около 10 км от Варна и на 7 км източно от гр. Белослав. Старото му име е Дере-кьой. В района на Константиново живеят около 2000 души. Има редовен градски транспорт по линия 37. Има училище и детска градина. През последните години е засилено строителството на нови къщи и вили. Развитието на Варна на юг ще направи Константиново пълноценна градска зона, привлекателна за обитаване и отдих. Тази тенденция ще се засили особено много след изграждането на бъдещия втори мост над канала при село Казашко, който ще даде възможност за транспортна връзка както с града на север, така и с курортните комплекси. На практика, от Константиново ще може да се осъществи връзка с магистралите „Хемус“ и „Черно море“.

Значително се развива селското стопанство и лозарство. От лозовите масиви се добиват около 4000 т грозде.

История[редактиране | редактиране на кода]

Тук е живял и учил Стойко Иванов Пеев (наричан „Малкото момче с големите сини очи“) – член на окръжния комитет на РМС в гр. Варна. През 1909 г. будни активисти учредили народно читалище „Искра“. Новата читалищна сграда е завършена и открита на 30.09.1974 г. В изграждането ѝ се включила по-голямата част от населението. Читалището е с просторен киносалон, който има 250 места. Направен е площад, на който се честват празниците Коледа, Бабин ден, Трифон Зарезан, Лазаруване и Първи юни.

През 1892 г. се построява училище, състоящо се от 2 класни стаи, плюс други три стаи. Днес в тази сграда се помещава детската градина на селото. През 1921 г. в училището се открива и прогимназиален курс, но училищната сграда е недостатъчна и така през 1926 г., след набиране на средства, започва строителството на допълнителна училищна сграда. През 1982 г. се изгражда нова училищна сграда, която е двуетажна с приземен етаж.

Старото училище е преустроено за целодневна детска градина, в която всеки ден се обучават 50 деца. През 2010 г. ЦДГ „Ран Босилек“ е под ръководството на Мария Чехларова – дългогодишен директор[1]. Обучават се и деца в предучилищна възраст. Включва и изучаване на чужди езици.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:[2][3]

Година на
преброяване
Численост Графично представяне
1934 1421
1946 1536
1956 1544
1965 1456
1975 1359
1985 1229
1992 1158
2001 1256
2011 1570

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[4]

Численост Дял (в %)
Общо 1570 100.00
Българи 1370 87.26
Турци -
Цигани
Други 20 1.27
Не се самоопределят ? ?
Не отговорили 172 10.95

Религията на населението е християнска.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Традиционните празници в с. Константиново са наследени от най-старо време. Всички обичаи и обреди, свързани с народния календар, отразяват същността, бита и вярата на хората.

Всяка година се чества празникът Бабин ден. Провежда се на площада с песни и български хора. Жените от селото се обличат в автентични, пъстри народни носии.

На Трифон Зарезан по традиция се организира конкурс за най-добро вино. Лозарите зарязват първите лози. Захранват ги със сладка погача и поят с вино червено да е плодородна годината.

Обичаят Лазаруване се изпълнява от момичетата на селото. Всяка година се събират пременени в най-красивите носии, накичени с върбови венци, посещават домовете на добрите стопани и наричат за здраве, плодородие и ползотворна година. Стопаните с радост посрещат красивите лазарки. Даряват ги за здраве.

Всяка година се провежда Пролетен концерт, в който участват всички певчески групи и танцови състави. Представят се пролетните обичаи и традиции.

Сборът на селото е един забележителен ден. Пред читалището се изнася концерт, играят се хора. Провеждат се и традиционните борби, на които вземат участие и гостите на селото.

Денят на детето се провежда като спортен празник за всички деца от селото. На площада звучат весели песни, провежда се конкурс – рисунка на асфалт, концерт от детските състави, спортни състезания.

Денят на възрастните хора заема важна част от традициите. В селото има много уважавани възрастни хора. Те предават традициите и обичаите на младежите и децата. Много от старите занаяти са останали като поминък в младите семейства – лозарство, лов, риболов, овцевъдство и др.

Коледа е най-желаният и очакван празник от най-малките. Бъдни вечер – вечерята срещу Рождество – се празнува тържествено. Предаван през поколенията, този обичай се спазва и до днес. На трапезата се слагат само постни ястия, сушени плодове, варено жито и орехи. Стопанката изпича обредни хлябове – кръгли и плетени краваи. Най-старият член на семейството прекадява с тамян трапезата. Няколко дни преди Коледа групи от осем-десет младежи и млади мъже, водени от „станеник“, тръгват да коледуват. Коледарските песни съдържат пожелания за здраве, щастие на семейството и успехи за стопанството.Стопаните даряват коледарите с пари и продукти: краваи, сушени плодове и бъклица червено вино.

На Сурваки (първи януари) децата обикалят къщите и сурвакат за здраве през годината. Домакините ги даряват с различни лакомства.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ranbosilek.weebly.com
  2. „Справка за населението на село Константиново, община Варна, област Варна, НСИ“. // webcitation.org. Посетен на 13 декември 2016. (на български)
  3. „The population of all towns and villages in Varna Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“. // citypopulation.de. Посетен на 11 декември 2016. (на английски)
  4. „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2016. (на английски)
     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България