Константиново (област Варна)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Константиново.

Константиново
Общи данни
Население 1 296 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 32,417 km²
Надм. височина 117 m
Пощ. код 9180
Тел. код 051125
МПС код В
ЕКАТТЕ 38354
Администрация
Държава България
Област Варна
Община
   - кмет
Варна
Иван Портних
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Константиново
Васил Дюлгеров
(ГЕРБ)

Константиново е село в Североизточна България. То се намира в община Варна, област Варна. Старото му име е Дере-кьой.

География[редактиране | редактиране на кода]

Константиново е разположено на около 10 км от Варна и на 7 км източно от гр. Белослав. Старото му име е Дере-кьой. В района на Константиново живеят около 2 000 души. Има редовен градски транспорт по линия 37. Има училище и детска градина. През последните години е засилено строителството на нови къщи и вили. Развитието на Варна на юг ще направи Константиново пълноценна градска зона, привлекателна за обитаване и отдих. Тази тенденция ще се засили особено много след изграждането на бъдещия втори мост над канала при село Казашко, който ще даде възможност за транспортна връзка както с града на север, така и с курортните комплекси. На практика, от Константиново ще може да се осъществи връзка с магистралите „Хемус“ и „Черно море“.

Значително се развива селското стопанство и лозарство. От лозовите масиви се добиват около 4 000 т грозде.

История[редактиране | редактиране на кода]

Тук е живял и учил Стойко Иванов Пеев (наричан „Малкото момче с големите сини очи“) — член на окръжния комитет на РМС в гр. Варна. През 1909 г. будни активисти учредили народно читалище „Искра“. Новата читалищна сграда е завършена и открита на 30.09.1974 г. В изграждането ѝ се включила по-голямата част от населението. Читалището е с просторен киносалон, който има 250 места. Направен е площад, на който се честват празниците Коледа, Бабин ден, Трифон Зарезан, Лазаруване и Първи юни.

През 1892 г. се построява училище, състоящо се от 2 класни стаи, плюс други три стаи. Днес в тази сграда се помещава детската градина на селото. През 1921 г. в училището се открива и прогимназиален курс, но училищната сграда е недостатъчна и така през 1926 г., след набиране на средства, започва строителството на допълнителна училищна сграда. През 1982 г. се изгражда нова училищна сграда, която е двуетажна с приземен етаж.

Старото училище е преустроено за целодневна детска градина, в която всеки ден се обучават 50 деца. През 2010 г. ЦДГ „Ран Босилек“ е под ръководството на Мария Чехларова – дългогодишен директор[1] . Обучават се и деца в предучилищна възраст. Включва и изучаване на чужди езици.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:[2][3]


Година на
преброяване
Численост Графично представяне
1934 1 421
1946 1 536
1956 1 544
1965 1 456
1975 1 359
1985 1 229
1992 1 158
2001 1 256
2011 1 570



Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[4]

Численост Дял (в %)
Общо 1 570 100.00
Българи 1 370 87.26
Турци  ?  ?
Цигани
Други 20 1.27
Не се самоопределят  ?  ?
Не отговорили 172 10.95

Религията на населението е християнска.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Традиционните празници в с. Константиново са наследени от най-старо време. Всички обичаи и обреди, свързани с народния календар, отразяват същността, бита и вярата на хората.

Всяка година се чества празникът Бабин ден. Провежда се на площада с песни и български хора. Жените от селото се обличат в автентични, пъстри народни носии.

На Трифон Зарезан по традиция се организира конкурс за най-добро вино. Лозарите зарязват първите лози. Захранват ги със сладка погача и поят с вино червено да е плодородна годината.

Обичаят Лазаруване се изпълнява от момичетата на селото. Всяка година се събират пременени в най-красивите носии, накичени с върбови венци, посещават домовете на добрите стопани и наричат за здраве, плодородие и ползотворна година. Стопаните с радост посрещат красивите лазарки. Даряват ги за здраве.

Всяка година се провежда Пролетен концерт, в който участват всички певчески групи и танцови състави. Представят се пролетните обичаи и традиции.

Сборът на селото е един забележителен ден. Пред читалището се изнася концерт, играят се хора. Провеждат се и традиционните борби, на които вземат участие и гостите на селото.

Денят на детето се провежда като спортен празник за всички деца от селото. На площада звучат весели песни, провежда се конкурс – рисунка на асфалт, концерт от детските състави, спортни състезания.

Денят на възрастните хора заема важна част от традициите. В селото има много уважавани възрастни хора. Те предават традициите и обичаите на младежите и децата. Много от старите занаяти са останали като поминък в младите семейства – лозарство, лов, риболов, овцевъдство и др.

Коледа е най-желаният и очакван празник от най-малките. Бъдни вечер – вечерята срещу Рождество – се празнува тържествено. Предаван през поколенията, този обичай се спазва и до днес. На трапезата се слагат само постни ястия, сушени плодове, варено жито и орехи. Стопанката изпича обредни хлябове – кръгли и плетени краваи. Най-старият член на семейството прекадява с тамян трапезата. Няколко дни преди Коледа групи от осем-десет младежи и млади мъже, водени от „станеник“, тръгват да коледуват. Коледарските песни съдържат пожелания за здраве, щастие на семейството и успехи за стопанството.Стопаните даряват коледарите с пари и продукти: краваи, сушени плодове и бъклица червено вино.

На Сурваки (първи януари) децата обикалят къщите и сурвакат за здраве през годината. Домакините ги даряват с различни лакомства.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България