Константинопол

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

В тази статия се разказва за Константинопол преди превземането на Константинопол през 1453 г. За периода след 1453 г. вижте Истанбул. За друго вижте Константинопол (пояснение)

Карта на Константинопол. детайлна карта.

Константинопол (на византийски гръцки: Κωνσταντινούπολις, Константинуполис, или Πόλις, полис; на новогръцки: Κωνσταντινούπολη, Константинуполи), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330-1204 и 1261-1453), Латинската империя (1204-1261) и Османската империя (1453-1922). Официално е преименуван на неговото съвременно турско име Истанбул през 1930 г.

Градът е основан от римския император Константин Велики, търсещ място за нова столица. В строителството му участват над 1 милион роби и колонати. Построена е огромна система от ровове и стени, правещи града практически непревземаем до развитието на артилерията. В продължение на векове той е най-многолюдният град в Европа и средище на средновековната наука и култура. През 12 век има население от един милион и двеста хиляди души.[1][2][3]

Основаване на града[редактиране | edit source]

Топографска карта на Константинопол през византийския период[4].

През 3 век в Римската империя има жестока криза. Старата столица Рим не могла да изпълнява функцията си в тези условия. Император Диоклециан ясно съзнавал това и предпочитал да управлява империята от малоазийския град Никомидия. Неговият приемник Константин I Велики пръв от римските владетели се заема да създаде нова столица. Мястото за нея било избрано изключително сполучливо. Тя трябвало да се изгради на бреговете на Босфора, където се намира античният град Византион и където е естествената географска граница между Европа и Азия. Строежът на новата столица започва през ноември 324 година. Лично Константин Велики очертава плана на градските стени. След по-малко от шест години, на 11 май 330 година, новата столица е тържествено осветена и получава названието Константинопол – градът на Константин. Още тогава той е наричан Новия Рим. За жителите му и за поданиците на империята той бил просто Градът: неговото величие не позволявало да бъде сбъркан с някой друг град. По-късно (навярно от XI в. нататък), българите го нарекли Цариград, като с това подчертават ролята му на императорско седалище.


Изключително изгодното положение и непрестанните императорски грижи бързо превръщат Константинопол в огромен, почти половинмилионен град, с цветущи занаяти, търговия и изкуство. Той бил изграден по подобие на стария Рим и според най-добрите традиции на римското градоустройство. За разлика от стария Рим обаче Константинопол бил вече не само римски, но и християнски град. В него били построени не само дворци, амфитеатри и акведукти, но и величествени християнски храмове. Новата столица сякаш олицетворявала прехода от римско-езическата към християнската епоха.

В началото на 5 век (413 г.) Константинопол е обграден с втора стена и се превръща в най-добре укрепения град в тогавашния свят. Епископът на Новия Рим бързо заема челно място в църковната организация и започва да се назовава Вселенски патриарх.

Изглед към средновековен Константинопол. Съвременна възстановка

Четвърти кръстоносен поход[редактиране | edit source]

През тринадесети век (1204 г.) Константинопол е завладян от кръстоносците от четвъртия кръстоносен поход, който вместо да унищожи ислямската заплаха в Палестина и да възстанови християнската власт в Йерусалим, превзема Константиновия град.

Основна причина за тази промяна на намеренията на кръстоносците е финансовата им зависимост от Венеция, с чиято флота е трябвало да бъдат транспортирани до "светите земи". Поради липсата на средства кръстоносните водачи са принудени от дожа на Венеция - Енрико Дандоло да си платят чрез превземанета на град Зара (Задар) на далматинското крайбрежие, който бил върнат под венецианска власт. Впоследствие рицарите били въвечени във византийските интриги чрез сина на сваления император Исак II Ангел, който им обещал солидно възнаграждение и военна помощ, ако го издигнат на трона.Така кръстоносната армия се озовала край Босфора и след продължителни преговори, интриги и обсада сами превзели Константинопол.

След превземането на града фактически се слага край на Византийската империя и се обособяват три православни империи, наследници на Византия - Никейска и Трапезундска империи и Епирско деспотство. По време на Латинската империя, Константинопол е подложен на безусловно разграбване от кръстоносците. Стотици реликви, като мощи на светци и предмети с религиозна стойност се пренасят към Запада. Разграбени са църкви и манастири, домовете на богатите ромейски аристократи, дори са свалени и огромните оловни плочи от императорския дворец, които са служели за покрив. След възстановяването на Византийската империя, Константинопол е прочистен от латинците през 1261 година.

Дълго време градът съществува като град-държава заобиколен от Османската империя.

Навлизането на огнестрелните оръжия на въоръжение обричат този велик град. Благодарение на топовете и османското числено превъзходство, както и на прехвърлянето на част от османският флот през сушата в охраняваното пристанище "Златния рог" на Константинопол, през юли 1453 г. градът е превзет от османлиите, а последният византийски император Константин XI Палеолог загива в пожарищата на града, сражавайки се наред с обикновените войници.Разпознават тялото му само по пурпурните императорски ботуши.

Превземане на Константинопол[редактиране | edit source]

До превземането Константинопол е считан за непревземаем, издържал множество обсади от българи, араби, турци и др. През 1453 г. Византия е силно отслабена и е загубила значителни територии в Анадола и на Балканите в полза на Османската империя. Константинопол и районът около града са единствената останала частица от Византийската империя. На няколко пъти турците обсаждат града, но са временно спирани, след поражението при Анкара от войските на Тамерлан.

През 1453 г. идва и финалната обсада над града. Султанът Мехмед II построява крепостта Румелихисар близо до града, откъдето се спира достъпа до Черно море. Тактически са спрени и всякакви връзки на града с останалия християнски свят. Въпреки това обаче, нито една европейска държава не оказва помощ на страдащата византийска столица. Срещу колосалната турска армия, състояща се от близо 150 000 души, император Константин XI Палеолог успява да събере едва 7 500 войници, повечето от които не са дори византийци. Въпреки това, благодарение на невероятно здравите стени на града първата турска атака (18 април) е отбита. Мехмед II успява да прекара по сушата част от своя флот в пристанището-залив Златния рог и поставя под заплаха укрепленията от тази страна на града. Но щурмът на 7 май отново не успява. На няколко пъти турски топовни оръдия успяват да нанесат поражения на стените на града, което допълнително внася смут във византийския корпус.

В нощта на 28 срещу 29 май 1453 година Мехмед II дава заповед за последната атака срещу Константинопол. Първите две вълни от атакуващи, на нередовните и анадолските части са отбити; тогава Мехмед дава заповед еничарите, елитните части на османската армия, да атакуват. Това бил и краят на града и на византийската империя.

На 30 май 1453 година, в 8 часа сутринта, Мехмед II, получил прозвището "Завоевателя", влиза в града и се моли за първи път в църквата "Света София", след което по традиция следва тя да бъде превърната в джамия. Превземането на Константинопол се увенчава с необуздани зверства на победителите: султан Мехмед ІІ разрешава на армията си три дни и нощи да прави каквото си иска в града. След това султанът заповядал да не се извършват повече разрушения в превзетия град, тъй като тук смятал да премести столицата си.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. BBC - Timeline: Turkey
  2. Britannica, Istanbul
  3. Lexicorient, Istanbul
  4. R. Janin, Constantinople Byzantine. Developpement urbain et repertoire topographique. Пътната мрежа и някои други детайли се основават на Dumbarton Oaks Papers 54 и други публикувани източници

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]