Константин Ангелов Робев (XIX век)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Константин Робев.
| Константин Ангелов Робев | |
| български лекар | |
 | |
| Роден |
1818 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Атински университет |
Константин Ангелов Робев[1] е виден български възрожденец, лекар и общественик.[2]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в 1818 година в Охрид. Виден представител на издигнатата възрожденска фамилия Робеви, той завършва гръцката гимназия в Янина, където е съученик с Димитър Миладинов. Учи медицина в Атинския (1837 - 1838), а от 1838 година във Виенския университет, където завършва през 1842 година.
Участва в дейността на фамилната фирма „Робеви“. Завръща се в родния край и дълги десетилетия практикува лекарската професия в Охрид и Битоля. Запомнен е като отличен лекар за времето си.
Заедно с другите представители на фамилията е един от водачите на българите в Охрид и Битоля за църковна независимост. Представител на охридчани в Цариград за прогонване на патриаршисткия владика Йосиф (1843-1847).
Д-р Константин Робев е един от най-образованите интелектуалци в Македония от средата на ХІХ век. Притежава богата библиотека с томове на много европейски езици. Тя се състояла не само от книги по специалността му, но и по история, археология, литература. Полиглот, той поддържа контакти с много интелектуалци от региона и чужбина. Приема в дома си в Охрид руския учен Виктор Григорович през 1845 година. За посещението си при Робев Григорович пише:
| „ | Почти в отчаяние реших да помоля за конак (квартира) у доктора, за когото имах писмо и за когото предпологах, че ще намеря влах или грък. За мое неописуемо удоволствие домакинът се оказа българин, по европейски образован. Неговото многочислено семейство, съхранило туземната простота, ме прие много ласкаво.[3] | “ |
През следващите години Робев води кореспонденция с Григорович.[4]
Близък приятел на Димитър Миладинов, когото въпреки положените усилия не успява да спаси от затвора. Изтъквайки примера на Стефан Веркович, той лично подтиква Кузман Шапкарев да се заеме със събирането на фолклорни материали. Води кореспонденция с Васил Левски.
Заради връзката си с Охридското съзаклятие за кратко време е хвърлен в османски затвор през 1880 година.[5][6][7] Умира в Битоля през 1900 година.[8]
Фамилия[редактиране | редактиране на кода]
Д-р Константин Робев е син на Ангел (1787-1861) и внук на Стефан Христов Робев (1750-1814). Има четири братя - Стефан (1816-1840), Йонче (1826-1849), Наум (1833-1863) и Евтим (1835-1863) и две сестри – Ана (1828-1943) и Катерина (1830-1863). Потомството на д-р Константин Робев включва трима сина – Иван (1853-1908), Александър (1859-1943) и Ангел (Ангелаки, 1867-1948) и четири дъщери – Мария (по мъж Гърданова, (1847-1918), Елена (по мъж Манчева, 1850-1909), Аспасия (1856-1943) и Евридика (1865-1914).
| Стефан Робев (1750 - 1814) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Ангел Робев (1785 - 1861) | Анастас Робев (1789 - 1869) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Константин Робев (1818 - 1900) | Наум Робев (1833 - 1863) | Евтим Робев (1835 - 1863) | Стефан Робев (1842 - 1880) | Димитър Робев (1822 - 1880) | Никола Робев (1831 - 1906) | Мария Радева (1858 - ?) | Деспина Робева (1829 — 1908) | Сотир Кецкаров (? — около 1863) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Иван Паунчев | Неизвестна | Ангел Робев (1868 - 1948) | Иван Робев (1853 - 1908) | Константин Робев (1871 - 1946) | Антон Робев (1875 - 1947) | Владимир Робев (1879 - 1971) | Виктория Христович | Михаил Христович | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Димитър Алексиев (1892 - 1975) | Хариклия Алексиева | Константин Робев (1901 - ?) | Теодосий Робев (1903 - 1996) | Димитър Робев (1890 - 1907) | Константин Робев (1897 - 1977) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Понякога фамилията е назовавана и като Робе.
- ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 474.
- ↑ Григорович, В. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи, Москва, 1877, с. 97.
- ↑ Ангелов, Боню Ст. Неизвестно писмо на д-р Константин Робев до В. И. Григорович, Известия на научния архив на БАН, книга IV, 1968, с. 100-117.
- ↑ Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония : Неиздадени записки и писма. София, Български писател, 1984. с. 48, 52, 308, 355.
- ↑ Трайков, Никола (ред.) Братя Миладинови – преписка. София, 1964, с. 26-27.
- ↑ Енциклопедия България, том 5, Издателство на БАН, София, 1986, стр. 788.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 574.
