Константин Бадигин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Константин Бадигин
руски изследовател и писател
Badigin Konstantin Sergeevich.jpg
Бадигин в кабината на ледоразбивача „Георгий Седов“
Роден
Починал
17 март 1984 г. (73 г.)

Националност Флаг на Русия Русия
Научна дейност
Образование Московски държавен университет
Константин Бадигин в Общомедия

Константин Сергеевич Бадигин e руски военноморски офицер, пътешественик-изследовател, писател, герой на Съветския съюз (1940).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произход и младежки години[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 29 ноември 1910 година в Пенза, Русия. Баща му е агроном, а майка му – лекар. През 1928, на 18-годишна възраст, става матрос на парахода „Индигирка“ в Далечния изток и по време на плаванията се готви за изпитите за втори курс на Морския техникум във Владивосток. През 1932 завършва първи по успех във випуска с диплома за капитан. През 1933 се премества в Архангелск и става капитан на кораб-лесовоз, а през 1935 – 1936 е трети помощник-капитан на ледоразбивача „Красин“ и плава по Северния ледовит океан.

Експедиция на „Георгий Седов“ (1937 – 1940)[редактиране | редактиране на кода]

През 1937 е назначен за втори помощник-капитан на ледоразбивача „Садко“, който заедно с другите два ледоразбивача „Георгий Седов“ и „Малигин“, на 23 октомври 1937 в море Лаптеви, на 75°21′ с. ш. 132°15′ и. д. / 75.35° с. ш. 132.25° и. д., са сковани от ледовете и започват дрейф на север и североизток.

На 18 март 1938 Бадигин е прехвърлен на ледоразбивача „Георгий Седов“ и назначен за негов капитан с екипаж от 14 човека. През април 1938 със самолети са свалени от корабите 184 човека. В края на август същата година към хванатите в плен кораби успява да достигне ледоразбивачът „Ермак“, който успява да изведе от ледовете „Садко“ и „Малигин“, а „Георгий Седов“ със своите 15 човека екипаж и с повредено рулево устройство остава сред ледовете.

По време на принудителния дрейф, на 29 август 1939 достига 86°39′30″ с. ш. 47°55′00″ и. д. / 86.658333° с. ш. 47.916667° и. д.. На 86°24′ с. ш. 38°35′ и. д. / 86.4° с. ш. 38.583333° и. д. Бадигин и хидрографа на експедицията Виктор Харлампиевич Буйницки откриват най-дълбоката част на Северния ледовит океан (-4975 м). На 13 януари 1940, на 80°30′ с. ш. 1°50′ и. д. / 80.5° с. ш. 1.833333° и. д., в Гренландско море, след като изминава 6100 км за 812 денонощия дрейф, корабът е освободен от ледения плен от ледоразбивача „Йосиф Сталин“ и в края на януари се завръща в Мурманск.

Следващи години (1940 – 1984)[редактиране | редактиране на кода]

К. С. Бадигин (в ляво, горе), на заден план ледоразбивача „Георгий Седов“

След завръщането им на 3 февруари 1940 на Бадигин и 14-те члена екипаж е присъдена най-голямата съветска награда герой на Съветския съюз и получава няколкомесечен отпуск, за да работи над книгата си „На корабле „Георгий Седов“ через Ледовитый океан“ (2 изд., 1940) След това е назначен за началник на щурманско-навигационната служба на Морското управление на „ГЛАВСЕВМОРПУТИ“

От 1941 до 1946, по време на Великата Отечествена война е на действителна военна служба, като от 1941 до 1943 е командир на ескадра ледоразбивачи към Беломорската флотилия, началник щаб на архангелския щаб за морски операции и първи заместник началник на Управлението за Беломорски ледови операции. От 1943 до 1945 е капитан на кораба „Клара Цеткин“ в Тихия океан, като превозва товари от САЩ до Владивосток. През 1946 се пенсионира от флота със звание капитан 3-ти ранг.

След войната завършва Московския педагогически институт, а след това е аспирант към Московския държавен университет. През 1953 защитава дисертация за руските географски открития в Арктика: „По студеным морям“ (Очерки по истории ледовых плаваний русских поморов), М.р 1956, и става кандидат на географските науки.

През 1960 му е поръчано да създаде в Калининград местно отделение на Съюза на писателите, задача, с която се справя отлично. От 1973 е председател на комисията по морска художествена литература към Съюза на писателите на СССР. Пише и издава няколко книги с художествено съдържание, главно на полярна тематика – „Разгадка тайни Земли Андреева“ (1953), „Три зимовки во льдах Арктики“ (1960), „На морских дорогах“ (мемуары, 1978) и др.

Умира на 17 март 1984 година в Москва на 73-годишна възраст.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Бадигин, Константин Сергеевич., Герои страны
  • Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982 – 86 г. Т. 5 Новейшие географические открытия и исследования (1917 – 1985), М., 1986, стр. 53 – 54.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Бадигин, Константин Сергеевич“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.